|
28/07/2010 19:07 |
посещения 405
 Когато тишината замълчи
застава тя обидена на прага
усмихва се, поглежда ме, тъжи
поднася ми кафе и после сяда.
Добре й, е във този разговор със мен-
самички влизат думите в капана,
а тишината ловко, ловко ги лови
светът е обговорен и из(р)яден.
Но хората живеят си все пак -
целуват се и хранят се, заспиват,
а тишината между тях е знак...
че думите тежат и
не умират.
Само регистрирани потребители могат да пишат коментари.
Влезте или се регистрирайте. Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.6 |
22°C 
