ХРИСТО КАРАСТОЯНОВ
Светът отбеляза 40-годишнината от онзи месец май на 1968 година, след който нищо вече нямаше да е същото... “Май ‘68” е понятие.
Преди всичко онзи месец не започна със собственото си първо число и не свърши на 1 юни. “Май ‘68” не започна дори и на 1 януари, но затова пък със сигурност приключи на 21 август на същата тази 1968...
Инак самият месец изглеждаше така...
03.05. Затварят Сорбоната след кървави сблъсъци между полиция и протестиращи студенти.
10.05. “Нощта на барикадите”. Десетки хиляди демонстранти издигат барикади в Латинския квартал.
13.05. С всеобща стачка френските работници се присъединяват към протестите на студентите.
14.05. Студенти протестират срещу увеличаването на таксите в провинциалния университет Парана в бразилския град Куритиба.
23.05. В Дакар по разпореждане на държавния глава Леополд Седар Сенгор полицията изгонва студентите от университета, които преди това са се барикадирали в него.
27.05. Студенти окупират университета във Франкфурт и го прекръстват на Университет “Карл Маркс”.
30.05. Бундестагът във ФРГ приема с голямо мнозинство спорни закони за извънредно положение.
На 30 май Шарл дьо Гол в Елисейския дворец чете поредното радиоизявление, в което казва, че няма да напусне поста си; разпуска Сената и Палатата на депутатите и насрочва предсрочни избори.
На 23-30 юни голистите ще вземат близо 80 на сто от местата в Палатата на депутатите. Преди това обаче, на 16 юни войска и полиция ще атакуват Сорбоната, след като в продължение на пет седмици тя е окупирана от студенти. Из улиците около университета полицията ще смаже демонстрациите със сълзотворен газ и гранати. В Милано ще атакуват три университета, също окупирани от студенти, а в далечен Уругвай президентът Пачеко Ареко ще въведе направо извънредно положение, тъй като не могат да бъдат овладени кървавите протести и сблъсъци. В Рио де Жанейро военните ще разстрелят протестираща пред посолството на милите САЩ студентка...
През всичкото това време българската младеж се готвеше трескаво за Световния фестивал на младежта и студентите, пък лично пишещият тези редове, все още млад войник, бях на бригада – батареният ни беше пратил на гарата в Карнобат да разтоварваме вагони.
През гара Карнобат минаваха странни влакове. Сега бихме ги нарекли “чартърни”. Идваха откъм Бургас и пътуваха на запад. Бяха пълни с чехи. Туристи ли, курортисти ли, те масово се махаха от Черноморието и като спираха на гара Карнобат, викаха: “Ако има чехи – тръгвайте си за дома!” Някои слизаха от влаковете и се заяждаха с де кого видят с фуражка на главата... “Май ‘68” продължаваше!
А на 21 август обединените армии на Варшавския договор чисто и просто нахлуха в Чехословашката социалистическа република.
Две години по-късно пък беше приета тъй наречената “Доктрина Брежнев” (за ограничения суверинитет на страните отсам желязната завеса).
Оттатък пък студентите се бяха кротнали и вече се беше появило понятието “yuppie”, сиреч (Y)oung (U)rban (P)rofessional – обратното на “hippie”.
Властта навсякъде се беше взела в ръце.
Както винаги.