|
Наредба за жителството? Да пази Бог! |
|
|
|
|
26/06/2008 12:06 |
посещения 272
 ХРИСТО КАРАСТОЯНОВ
Странно, твърде странно, но само в рамките на няколко дена прочетох
редове, които не са нищо друго, освен жалба по незабравимото софийско
жителство
ХРИСТО КАРАСТОЯНОВ
Странно, твърде странно, но само в рамките на няколко дена прочетох редове, които не са нищо друго, освен жалба по незабравимото софийско жителство. И това не в електронните форуми, където народът, скрит зад удобните си псевдоними, съвсем е озверял и псува по посока на всичко, що мърда (и не мърда също). Напротив, носталгия по този най-отвратителен атрибут на бетонираната бюрократична и милиционерска държава струи от текстове в напълно официални издания. А още по-странното е, че текстовете в тази насока са подписани от млади хора, които надали си спомнят какво всъщност означаваше на практика тая гадост, жителството. Те, които имат възможност да се ползват от постановеното в Хартата за правата на човека като обикновена даденост, ("Всеки, който се намира на законно основание на територията на една държава, има право в пределите на тази територия свободно да се придвижва и свободно да избира своето местожителство.), надигат сега глас за ограничаване на достъпа до столицата (им) и може би да се издигне стена, с вишки, от които да се стреля без предупреждение...
На първо четене тези призиви са родени най-напред заради циганизацията на столицата (им). Но се оказва, че столичните момчета са сърдити дори и заради това, че любимата им запалянковщина се е „селянизирала” – трибуните били пълни с пришълци, другоселци и ябанджии.
Тоест – всичко лошо в София е дошло, след като президентът Желев е отменил постановление 112 на Министерския съвет от 1974, одобряващо "Наредба за временно ограничаване приемането на нови жители в градовете" – последната от поредицата забранителни команди в това отношение. Която поредица хич не почва от 9 септември 1944 година. Забранителни наредби е имало и през десетилетията преди това.
Но не ми е за това въпросът. Софиянци да си искат там неприкосновеността на града – да разкарат всички, които не са трето поколение софиянци, и тогава се надявам столицата (им) да цъфне и върже.
Въпросът е, че една наредба за ограничаване на регистрацията по местожителство в София неминуемо ще повлече подобни ограничения и в другите градове. Първо в големите, после и в по-малките, които от време оно умират също да се големеят.
До тук лошо няма. Един елемент от демокрацията ще бъде зачеркнат – чудо голямо станало.
Въпросът, млади хора, е там, че дори и в онази желязна държава тая работа с жителството беше точно такава „врата в полето”, каквито бяха и всички останали закони. Нарушаваше се по всички направления. Това – тогава! Хайде представете си какъв ще е ефектът пък днес, когато законът е последното нещо, с което българинът се съобразява! И ако ревнивите софиянци си въобразяват, че с една наредба за софийското жителство ще пропъдят мангалите от жълтите си плочки – имат много здраве от Банго Васий!...
Няма нищо по-унизително от това – държавата да ти казва къде да живееш и къде нямаш това право. Следващата стъпка вероятно ще е да ти казват за кого да се жениш и колко деца имаш право да си направиш...
ПП: И за да няма недоразумения, декларирам, че съм имал възможност на няколко пъти в ония години да се сподобя със софийско жителство. И до ден-днешен ми премалява само при мисълта, че е можело да се възползвам!...
|
