|
11/11/2008 08:11 |
посещения 501
Ваня Велева
Един изпелтечен вик...без посока. Още един де!
Притихва грохота на влака изул
доспехите на карнавала.
Часовникът на есента тиктака-
дъха на релсите подпрял е.
Посока като рикошет изопва
изгубената споделеност.
Единствен пътник- гарата широка,
семафорът -ръждив от ленност.
Подтичват, някого догонват
премрежените вихри на листата.
Самотен вятър- недокоснат
с вагоните причаква тъмнината…
|
