|
Из “Мемоарите на една илюзия” |
|
|
|
|
29/11/2008 06:11 |
посещения 342
Мария Панайотова
Бях на петнайсет и бях измисленa.
Имах си име. Живеех в черупка на охлюв във въображението на малко, зеленооко момиченце. Бях първият жител на малкия град, който тя си измисли. Един миниатюрен свят създаден само за мен. Имаше си всичко – месар, хлебар, сладкар…всичко.
Бях на петнайсет и бях измислена. Не знаех що е болка.
Момичето стана жертва на семеен тормоз. Започна да се затваря в себе си…Да умъртвява доброто в нас. Появиха се облаци, бури и урагани.
Всичко се промени.
Всички се промениха.
Онези, измислените, започнаха да крадат, да се бият. Самозабравяха се.
Тя започна да ни променя…
Бях на петнайсет и бях измислена. И различна.
Усещах гнева в себе си. Крещях и унищожавах. Помня, как бягах по улицата и събарях всичко по пътя си.Ударих дете, взех патерицата на старица, за да разбия с нея прозорец.Унищожавах.Унищожавах собствения си свят. Единствения, който имах. Света на зеленоокото момиче.
Бях на петнайсет и бях измислена. Не бях на себе си.
Изтичах в къщи. В черупката си. Нарисувах се и скъсах листа. Това не бях аз. Нарисувах се и скъсах листа…така, скъсана, бях по-реална.
Бях на петнайсет и бях измислена.
Всичко свърши. Момичето унищожи единствения свят, който имах. Който тя имаше.
Останаха само името и черупката ми.
Заповядай... ;)
|
