|
30/11/2008 20:11 |
посещения 236
Теменуга Маринова
Кой нашепва в ухото на днешния ден
твоя избор и кой определя
във играта един фантастичен момент-
от куршум първо падаш, после в теб стрелят.
Кой говори със думи тъй прости и ясни,
че ги мислиш за истина, щом ги разбираш,
а твоите смътни чувства проблясват
като люспи от риба и ги презираш.
Кой казва: “Това е вече твойта съдба:
Върви, оцелявай, убивай врага си.
Различавай живота по цвят от смъртта.
Жив си ти! - Този отсреща е мъртъв.
Кой крещи да не стъпваш в червената кал.
Друг е вързан към своята рана - не ти.
Друг се взира в мъглата на свят избледнял
с две парчета хартия вместо очите.
Няма отговор в името, знаеш човече.
Виж, двуного от сенките пак се отделя.
Посрещни го така, както себе си срещаш:
поемаш си въздух дълбоко и стреляш.
|
