посещения 210
 - Какъв ремонт трябва да претърпи бюджета между първо и второ четене и какви са причините за тази скоростна промяна?
- Бюджетът тази година тръгна с малко по-бавно темпо, отколкото друга година сме го правили, защото в момента икономическата криза в Европа и света ни принуждава много внимателно да формираме бюджета за следващата година без никакви резки движения. Виждате, че само в рамките на последните две-три седмици резки промени настъпиха в икономическата обстановка в Източна Европа в съседните на нас страни. При един ръст, който имахме към полугодието над 6,5 % в икономиката, виждате, че за третото тримесечие паднахме вече под 5, 5 %, очакваме четвърто тримесечие да бъде около 5 % или под него. Последните 3 месеца имаме сравнително ниска събираемост в приходната част на бюджета. Очакваме за пръв път през последните 4 години да приключим с малко под 100 % изпълнение от приходите по ДДС и от данък върху доходите на физическите лица. Вярно е, че планът за тази година беше доста висок, вярно е, че имаме ръст като цяло в сравнение със същия период на миналата година, но все пак за пръв път ще изпълним под 100 % плана за приходите. Всичко това като огледахме каква е ситуацията в планираните ръстове на икономиките на Румъния, Унгария, Сърбия, Турция се видяхме принудени да гласуваме отлагане с 10 дни приемането на бюджета между първо и второ четене и най-вероятно планираният ръст, който бяхме направили в предния вариант на бюджета от 4,7 % ще слезе някъде около 2 % ръст. Всичко това ще доведе до вкарването на нов буфер в бюджета. Предполагам, че ще увеличим процентите неизползвани, блокирани средства, които бяха планирани за 7 %, ще стигне 10 %. А това при един бюджет над 27 млрд. лв. мисля, че е напълно достатъчно засега да гарантира един реален бюджет за следващата година. Ситуацията е изключително променлива, виждате че всеки ден в Европа настъпват нови събития – намаляване на консумацията, свиване на потреблението, намаляване поръчките от европейски потребители към български компании за производство на ишлеме. А ишлемето е един от отраслите, където ще има най- голям отлив. Не е тайна, знае се, че около 1,9 млрд. евро беше за миналата година производството на ишлеме в България. До момента вече има намаляване на поръчките с над 20 %. Започнаха съкращения в доста от големите български фирми. Има цели отрасли основно в строителството и преработвателната промишленост, където имаме спиране на производство и задръстване на складовете с готова продукция, имам предвид торовите заводи, циментовите заводи, металургията. Виждате колко рязко даже падна изкупната цена на металите – повече от три пъти само за 3 месеца. “Стомана” - Перник, която е основният потребител на вторично желязо за преработка, практически е спряла работа, защото е задръстена със стока поради липса на потребители.
Всичко това ни накара да преразгледаме показателите и да направим един по-внимателен и по-стегнат бюджет. Разнасят се какви ли не слухове за стотици хиляди безработни – засега тази опасност я няма, но така или иначе правителството и Министерството на труда и социалната политика в момента приемат антикризисен план за съкратени работници. Има много интересни идеи на работодателите. Ще има нов съвет на коалицията, където ще разгледаме новият вариант на бюджета и едва тогава ще се пристъпи към внасянето му в комисиите и за второ четене в парламента.
- Как ще се отрази на страната ни спирането на средства от ЕС в момент на икономическа криза?
- Оценката на сериозни анализатори в това число и на Иван Кръстев (б. р. политолог, председател на УС на Центъра за либерални стратегии), който въобще не може да бъде обвинен в любов към управляващата коалиция, за това, което става със спирането на предприсъединителни фондове от Брюксел, е, че това е едно политическо решение. Предстоят европейски избори през следващата година. Решението дойде доста неприятно за България. То наказа не само крадците на еврофондовете, то наказа основно тия 8 млн. българи, защото това са 220 млн. евро чисти и некредитни пари. Аз не драматизирам събитията, всяка една държава, в началото на членството си е извървяла своя път със своите крадци и мошеници, със своята корупция. Много бързо забравяме какво е било в Испания, Италия и Гърция. Общо взето не ми е много приятно да ни говорят колко сме крадливи на фона на сериозните кражби от еврофондове, които се извършват в големите европейски държави, но така или иначе при нас това е факт и ние от истината не можем да бягаме. По-важното е какво правим оттук нататък, защото започва усвояването на структурните фондове. Добрата новина я знаете – Европа с едната ръка взема, с другата – дава. След спирането на тия 220 млн. евро, са утвърдени 160 млн. евро по структурните фондове за инфраструктура. Вървим по един тежък и дълъг път, път по който са минали всички държави и трябва сами да се спасяваме в цялата тази ситуация, защото няма кой да ни докара хора отвън да усвояват еврофондовете. Трябва ние да се научим да го правим нормално, почтено, а не така, както се започна. Без да оправдавам никого, но мога да ви кажа, че основните договори, по които в момента се работи като корупционна схема по САПАРД са от времето на предишното и по-предишното правителство. САПАРД все пак тази година навърши 10 г. Да не говорим, че и ние в Ямболска област имаме доста подобни примери по САПАРД и те се знаят. Садиха се изсъхнали лозички, показваха се племенни крави, стада овце и т. н. САПАРД е една стара програма, която практически приключи. Сега ни чака една тежка политическа пролет, идват избори, които ще бъдат доста интересни, доста бурни.
- Какво още може да ни връхлети покрай световната икономическа криза?
- Никой не може да каже със сигурност какво още можем да очакваме. Едно от нещата, които вече са факт е свиването на пазара, второто е безработицата. Предполагам, че част от нашите сънародници зад граница първи ще бъдат освободени. За съжаление аз не съм оптимист, че най-добрите и най-качествените ще се върнат, напротив те ще останат там, защото всеки цени качествените кадри. Трето - свиване на цели отрасли - това също е факт. Централната банка вече се намеси по-активно на пазара, като намали задължителните резерви на банките от 12 % на 10 %. За да бъда по-ясен, ще обясня, че ако една банка има 100 млн. досега винаги 12 млн. от тях са блокирани в Централната банка, които се олихвяват с много ниска лихва или практически не се олихвяват. Това се прие преди 2 г., когато беше бума на кредитите, като мярка за тяхното ограничение. Сега ситуацията е точно обратната. С решението на Централната банка около 1 млрд. лв. ще влязат в банковата система като свежи пари. Реалният сектор освен свиването на пазарите има проблеми основно с липсата на свежи пари. Мисля че всички работодатели започват да преосмислят бъдещите си програми, да си правят антикризисен план, да спират някои инвестиции, други да ускоряват.
- Каква беше идеята общините да имат по-голяма свобода да определят данъците си?
- Идеята беше има по-голям диапазон, в който общините да могат да определят данъците си. Предложението постъпи от ГЕРБ 10 пъти да се вдигне таванът на данъците. Бюджетна комисия взе решение, че повече от 5 пъти е абсурд това да се разрешава, а при гласуване в пленарна зала се взе решение, че не бива да се дава възможност на общината да спекулира с рязкото вдигане на общинските данъци. Така както държавата не си разрешава да вдига данъците тази година, напротив мъчим се да ги сваляме, по същия начин общините трябва да търсят резерви и не да смъкват пет кожи от гърба на гражданите с данъци, а да намерят те своите начини да пестят и да намерят допълнителни резерви. Затова в зала се гласува от 0,5 до 2 – т. е. кметът на Ямбол и общинските съветници имат право да увеличат два пъти данъците, или да ги намалят до два пъти, или да ги оставят същите.
- Защо се налага увеличението на данъчните оценки?
- В момента оценките са изключително смешни. Масова практика е да плащаш данъци върху 10 единици, а когато продаваш го продаваш за 50 единици. Това е сива икономика, затова миналата година се взе решение да се вдигне с 20 на сто данъчната основа, а тази година – с 50 на сто. В същото време общините могат да свалят данъците и данъчното бреме за хората да не се промени.
Интервю на в. „Делник”
|
