|
Любомир Котев НАРОДОПСИХОЛОГИИ |
|
|
|
|
23/11/2007 10:11 |
посещения 613
 Анна Станчова, родена графиня дьо Грено, пише: “Даже селянинът, природно пестелив, изглежда като че ли се подчинява на някакъв инстинкт, когато развързва кесията си при изпращането в някое училище или университет едно от децата си. Той не харчи за себе си нито четвърт, нито петинка от това, което дава за ученика или студента свой син.”И обяснява защо е така: ”Тъй като в България няма родова аристокрация по положение или по богатство, университетското образование заема мястото на благородната
титла и всеки баща се стреми да я добие за децата си.”. Така е и до днес – прословутото ученолюбие на българина, всъщност, е нездрав стремеж към власт и почести.
Стендал казва :” Ако италианецът, люшкащ се непрестанно между любовта и омразата, живее със страстите, а французинът със суетата, то добрите и послушни питомци на древните германци живеят с въображение.” Казва го, докато разсъждава за немската любов, за любовта на германеца. Ако ние пък
поразсъждаваме за нашата любов, ще видим, че българинът като е влюбен, е и страстен , и суетен, и с развинтена фантазия...
Радваме се на поговорки като : “Лозето не ще молитва, иска мотика!” И не си даваме сметка, че българинът разбира от мотика, но не и от молитва. Работа за нас всякога са били орането, копането и дори търговията, но не и интелектуалния труд. Лозето, ако се замислим, има нужда не само от мотика,
но и от молитва. Само че сме неспособни да осмислим тази проста истина, както и това, че трудът на учения е доста по-тежък от труда на говедаря. Затова именно, сме измъстрили скудоумия като :Учи, та да не работиш!...
Българинът лъже за щяло и нещяло, страстно, с вдъхновение. А способността да излъжеш майсторски, у нас е мерило за интелект. Ние идеализираме лъжеца и му се възхищаваме, къде тайничко, къде ачик. Лъжлив Съби на Чудомир и Андрешко на Елин Пелин са класически литературни герои, заради обичта на
няколко поколения читатели. А Хитър Петър, който лъже непрестанно, мнозина са склонни да въздигнат до национален герой...
Нерядко писателите и психолозите ни се разминават напълно във вижданията си за национален идеал на българина. “Българинът сам не е тиранин на никого – пише Тодор Панов – даже на жената и децата си, но не обича тиранията над себе си.” Противоположно е мнението на Любен Каравелов. “Ний всички бием своите – казва героят му, - и синовете, и дъщерите, и жените си – но защо? За това, че са роби. Искаме
ли – наказваме, не искаме ли – прощаваме. Трудно е да се каже кой е правият – и двата възгледа вероятно имат своите адепти и торицатели. И все пак, писателят най-често описва действителността такава, каквато е, а ученият е изкушен да ни я представи такава, каквато трябва да бъде...
Още по темата
|
|
|
|
Последни новини |
Thursday, 08. January 2009 Wednesday, 07. January 2009
|
|
Най-четено от "Творчество" |
|
|
|
|
