|
Философията на икономическите тръстики |
|
|
|
|
24/11/2007 10:11 |
посещения 738
 Невена Борисова (Селена) - студент по журналистика
Оповестено у нас проучване, проведено във Вашингтон гласи, че българите сме най-недоволните в света. Изследователският център “Пю” разклаща и наблюдава цвета на колбите разочарование при различните нации. Оказва се, че в Мексико 76 % от хората били доволни от условията на живот, в Америка – цели две трети. От българите само 17 % твърдяли, че изпитват удовлетворение от ситуацията. При италианците барометърът на удовлетворението е с най-малка стойност, напук на това, че техните спагети радват целия свят. Според друго изследване на лондонската Висша школа по икономика и политика – хората в Бангладеш, една от най-бедните страни в света, се чувстват най-щастливи. И в духа на митологичните ситуации, тази година един ураган постави на изпитание екзистенциалната им бодрост. Нищо чудно да не успее да й навреди.
Да се чувстваш щастлив. Или да си щастлив. Трудно е да се прецени кое е по-реално. Според втората спомената класация - лондонската, българите и беларусците се оказват най-“нещастните” с оглед на живота си хора в света. Течността в колбата на българското битие е мътна и тежка. Може би причината е самата колба - българското съзнание и неговите тайнствени химични реакции.
В “Черния обелиск” на Ремарк главният герой заключава, че инфлацията е обратно пропорционална на живота. С всеки следващ ден цените се надуват, а в същото време човешкият живот намалява с един ден. Този икономически екзистенциализъм немците дължат предимно на последиците от Първата световна война. Както винаги, германците имат важна роля в развитието на човешката философия. Духовната скръб, породена не от духовните, а икономически неудачи, можем да наречем едно от най-важните философски направления днес.
Отчаянието не означава непременно лош живот. Със сигурност обаче е резултат от осъзнатост. Това е всъщност великият катализатор, философският камък, който превръща икономическото положение в духовно състояние. Българинът може да сравнява себе си с по-благоденстващите, да анализира, и изведнъж, обратно на досегашната си рационалност – да пророкува. Смъртта на портфейла си, собствената си смърт. Все едно. Разбира се, това не се отнася до всички, а най-вече до българина от средната класа (нека по-скоро разбираме - със средна заплата) и надолу от нея. Т.нар. осъзнатост за недостиг на богатство разяжда жизнерадостното светоусещане и приучва човека у нас да размишлява за смъртта. За тази способност за трагично вглеждане в битието малък принос има и лошото ни здравеопазване.
В американската културна традиция, където мечтата за щастлив живот има привилегировано място, са важни позитивните емоции сред общността. Немалка роля за всеобщия комфорт има и вечерта, прекарана сред синьо – розовия ореол от светлина на телевизора. Българинът не вярва в идилии, а размишлява. Още комунизмът е направил така, че той да не може да възприеме неоновия надпис за омиротворено себеусещане. Пак той е създал усещането за пареща битовост на ежедневието. Така липсата на комфорт става прозрение за натурализма на ежедневието. И на битието.
Инфлацията у нас, започнала да си пробива път още през юни тази година, за пореден път създава усещане за катастрофичност. Цените преобразяват всичко - киселото мляко и олиото са се превърнали едва ли не във враждебни на битието ни субстанции. За да донастроим философските си разбирания, бихме могли да заклеймим новите дрехи като войници на суетата, а старите си обувки гордо да сравняваме със сократовите сандали. Ние сме философи. Поради дълбоко нефилософски причини.
“Нещастието” ни в днешно време произлиза от трагическото ни самоусещане на икономически мислещи “тръстики”, ако смеем да допълним идеята за човека като мислеща тръстика на философа Паскал. Смъртността ни на икономически същества ни угнетява и по абсурда си прилича на идеята на философи като Шопенхауер за човешката смърт.
Българският човек (българин, поради свръх - употребата в подобна структура изречения, звучи само по себе си изтерзано) не се заблуждава, че животът е с естетически издържани декори. Напоследък за него няма възможност и да ходи редовно на театър. Относно нуждата за духовно пречистване, така наречения катарзис, той получава от собственото си битие.
Причините за трагическото самоусещане са налице. Не ни остава нищо друго, освен да се гордеем, че сме наясно със смъртността си на икономически единици. От там е лесно да възприемем и обречеността си на човешки същества. За това сме отчаяни, както от икономиката, така и от живота. И допринасяме за философското течение на мислещите икономическите тръстики.
|
|
|
|
Последни новини |
Thursday, 08. January 2009 Wednesday, 07. January 2009
|
|
|
