|
01/12/2007 09:12 |
посещения 633
 Той е добро момче.
Той е умен и знае имената на всички
галактики, френски династии,
химически реакции с карбонати.
Знаеш ли нещо за него?
За слабите му ръце,
по-нежни и копринено-гладки
от тези на жена, които са
молитвено сплетени над книгите му.
Той е хартиен мъж, и
когато се почувства самотен,
от очите му капят едри
капки гъсто мастило.
Впрочем,
ако някой не е забелязал,
той винаги е самотен.
Стъпва тихо,
старае се да е безшумен
със своите хавлиени чорапи,
оставящи тънка червена следа върху
бледите му, туберкулозни крака -
всички ги сочат в часа по физическо.
Колко лесно е да
уловиш мислите му.
Да го одраскаш с нокът
по време на тигровия си скок,
насочен в неизвестна посока.
Колко лесно е да го накараш
да те обича.
Усмихни се небрежно,
по женски
или просто тръсни
метни,
разпилей,
хвърли в очите му
косата си,
малка кучко.
И оставаш като следа от
белите му чорапи.
Само ти можеш да
бъдеш толкова небрежно-
жестока, заграбваща,
изоставяща,
защото, все пак -
ти обичаш да редиш в кутии
мъжки желания.
И вечер, за да изглеждаш добре,
(тази вечер си така красива)
ги слагаш на пръстите или ушите
или ги окачваш на шията си.
Той те гледа невидим, скрит в своите
бели чорапи, очите му блестят.
(Капки от мастило?)
Но после, естествено,
ще ти се върне.
Ще ми се върне.
Невена Борисова
|
