посещения 452
 Лабрюйер пише:”Хората, които имат лошо мнение за нас, без да ни познават добре, не могат да ни обидят: те нападат не нас, а призрака на собственото си въображение.” За повечето българи е невъзможно да разберат това съждение. Ние сме оплетени от патоса на отрицанието всякога и нехаем, че обиждаме самите себе си, когато одумваме или оплюваме нещо стойностно...
Една народна мъдрост казва, че жената не мисли за мъж, само когато минава по мост и като я гони куче. И тази, общо взето, невинна закачка, е повод за дълбокомислени изводи на разгневените доморасли моралисти и еманципантки. Отношението на българина към жената, отразено в афористиката ни, всякога е било критикувано без сериозни аргументи. Изтъква се, например, че другите народи се отнасят по-внимателно към жената. Това не е вярно. Руснаците казват:”Патката не е птица, а жената не е човек!” Биха могли да се цитират още пословици и поговорки на други народи, но не е нужно, щом дори в Стария завет е казано:”Как може да бъде чист роденият от жена?” Такава обида в нашата афористика няма. Българинът може да се глуми с жената, но я почита. Неговото отношение е по-скоро снизходително, отколкото обидно. Преднамерените тълкувания може би се дължат на това, че у нас твърде много жени се занимават с наука...
Българинът съчетава ксенофобия и гостоприемство, самовлюбеност и чуждопоклоничество. Трудно е да се обясни как съчетаваме несъчетаемото, но е факт, че ние хем не обичаме чужденците, хем всякога сме готови да ги приютим и нагостим. Факт е още, че се харесваме, каквито сме, и дори робуваме на предразсъдъци, но въпреки това лесно ставаме жертва на чуждата мода...
Буров казва: “Държавникът е длъжен да върши три неща неизменно: да подбира хората си, да познава съседите си, и най-вече да знае политическата икономия.” После, пак Буров, ще ни каже, че нашите държавници се заобграждат с роднини и приятели, наместо да подбират хората си, че не поздравяват съседите си, дори ако ги познават, че политическа икономия знаят само той, Рачо Петров и Иван Ев. Гешов. И без това обаче е ясно, че истинските държавници у нас са били винаги твърде малко. За сметка на това “България винаги е имала в излишък чиновници и кандидати за министри” – както отново Буров отбелязва...
В началото на Балканската война началникът на германската военна мисия в Турция Колмар фон дер Голц казва: “Лозенградските силни позиции могат да бъдат взети само след шестмесечна обсада, и то от пруски войски.” Само няколко месеца по-късно, след като българската армия е превзела Лозенград за два дни, друг немец,генерал Фог пише на генерал Георги вазов:”Одрин е една първокласна крепост и е непревземаема на територия. Но за вас, българите – кой знае...всичко е възможно”...
|
