|
Изборите в целия свят са имитация на демокрация |
|
|
|
|
09/09/2007 22:09 |
посещения 235
Антон Вуйма
/продължение/
Изборите в съвременният им вид - това е е измама, и не е важно при каква активност, тя ще бъде реализирана. Ако депутатите.реално поискат да въведат в Русия демокрацията, то това е много лесно да се направи. Народовластието предполага, че народът има всичко - три възможности
· Да оказва контрол на облечените във власт
· Да сменя и назначава властимащите
· Да влияе на техните решения по всички въпроси. При това така, че решението да не бъде признато, без съгласуване с населението.
И в случаите с наистина великите демокрации - в Гърция и Новгород това е съществувало с пълна сила. Имало е общи събрания, където са се обсъждали всички решения на управляващата върхушка, а също така всеки политик е можело да бъде свален от длъжност и отправен в изгнание ( процедурата на остракизма в древна Гърция). От всичко това в съвременния свят е останала само една процедура - назначаването на политиците. Всички останали, практически са сведени до нула.
Разбира се да се събере Вече-то на централния площад е невъзможно. Но нали има електронни технологии? И нищо не струва да се провеждат ежедневни референдуми по всички въпроси с помощта на миниатюрни радио-пултове за дистанционно гласуване. При това тези референдуми могат да бъдат, както за глобални , така и за местни проблеми. Също така, не е сложно да се създаде система за сваляне на всеки политик или чиновник по инициатива на населението. Не е сложно да се даде възможност на населението да контролира дейността на чиновниците и политиците на всички нива.
Но, уви, на политиците това не им се иска. Но защо тогава да си играем на демокрация и да изобразяваме, че изборите са опората на демокрацията. Защо публично да слагаме на населението розови очила и да говорим, че ето на, - вие управлявате. Много по-честно е да се обяви, че в света няма демокрация, а има олигархия, да се покажат олигарсите и да се обясни кой на кого е подчинен. Това ще бъде къде повече честно и полезно, отколкото да се обсъжда колко розови трябва да са стъклата на очилата, надянати на народа, с което се занимава в настоящият момент нашата Дума.
.
|