Той в камуфлажна (служебна)  униформа, в работно време, със служебният джип, защото надзирвал резерват наблизо,    с колега, с пистолет на кръста, се отзовал на молбата й...И печели дело...

виж http://yambolnews.net/index.php/novini/sad-prokuratura/item/13581-

Мотиви към Пр. № 213/08.12.2014 г.  по НЧХД № 88/2014 г.:

 

          Делото е образувано по тьжба на И.С.К. ***, с която против подс.С.Р.Ж. *** е предявено обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр.чл.147, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.

          По делото са приети за сьвместно разглеждане с тьжбата и предявените граждански искове от тъжителя за заплащане на обезщетения за причинени на И.К. неимуществени вреди от подс.С.Ж. в размер на 1000/хиляда/лв. и 1000/хиляда/лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането – 01.10.2012г., и за двете искови претенции, до окончателното изплащане на сумите, и в размер на 8000/осем хиляди/лв., ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането – 21.10.2012г., до окончателното изплащане на сумата. И.К. е конституиран като граждански ищец в процеса с повереник-адвокат.

          Тъж. И.К. участва лично в с.з. с повереника си и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по предявеното обвинение, т.к. от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че С.Ж. е разгласил за тъжителя позорни обстоятелства по повод на изпълнение на службата му и му приписал престъпления. Прави се искане за признаване на подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение и налагане на наказание съобразно предвиденото в закона, както и уважаване на гр.искове в пълен размер като основателни и доказани.

Подс.С.Ж., редовно призован, се яви лично в с.з. с упълномощен адвокат. Дава обяснения, в които сочи, че не се признава за виновен по предявеното обвинение, защото е искал да защити не само себе си като личност, както и своя бизнес с риба, а да разкрие пред цялото общество, че се вършат незаконни неща в гр.Е. Заявява също, че няма да представи поискания от съда аудиозапис за проведена среща между него, *** на Община – Е., тъжителя и св.К.К.. Чрез адвоката си пледира, че не е извършил описаните в тъжбата деяния, а подсъдимият е изразил своята гражданска позиция, поради което следва да бъде признат на невиновен и оправдан по предявеното обвинение, т.к. не е извършил престъплението, посочено в тъжбата, при условията на чл.26,ал.1 от НК. Прави се искане за отхвърляне на гр.искове като неоснователни и недоказани.

 

Сьдьт, за да постанови присьдата си, приема за установена следната фактическа обстановка:

 

Тъжителят И.С.К. ***012г. работил като *** към РИОСВ-гр. С.З. като *** на резервати „***”, „***”, „***” и „***” в Я. и С. регион, с местонахождение - землищата на общини Е., „Т.”Я. и С.

На 24.04.2009г. неговата бъдеща съпруга М.Д., /с която сключват граждански брак на 23.07.2010г./като физическо лице наела от Община – Е. водоем/язовир/ в местността „*** за срок от 5 години, който се намира в близост до резервата „***”, Община - Е. Впоследствие, при промяна изискванията на чл.25 от Закона за рибарството и аквакултурите, на 08.10.2012г. М.Д. подала заявление до Търговския регистър и на 12.10.2012г. е регистрирана като ЕТ „***” и сключила допълнително споразумение с общината на 14.11.2012г. вече като ЕТ рибопроизводител.

Подсъдимият С.Р.Ж. ***, собственик на ЕТ”*** – С.Ж.”, сключил договор за наем на друг водоем/”***”/с Община – Е. в землището на с. Т., в който развъждал риба, за срок от 5 години /от 08.03.2007г. до 08.03.2012г./, който язовир той продължил да ползва и след изтичане на срока на договора за наем.

На 15.05.2012г., след проведен търг с явно наддаване за посочения язовир, обектът е спечелен отново от подсъдимия за срок от 10год. при наемна годишна цена от 20 814,78лв., за което е издаден надлежен протокол. С писмо Община – Е. поканила изрично спечелилия търга да подпише договор за наем, като последният собственоръчно е написал, че се отказва от сключването на договора на 22.06.2012г. Преди това, през мес.06.2012г., по инициатива на С.Ж. е имало среща на подсъдимия с *** на общината, на която не присъствали други лица. Св.Т.П. - *** на *** на Община – Е. – уведомила ***, че подсъдимият искал да разговаря с него. К. приел подсъдимия. На тази среща С.Ж. поискал да продължи да стопанисва язовира до провеждането на нов търг, а дадения от него депозит за участие в търга да остане като наем за общината до приключване на втория търг. К. отказал и с това срещата приключила, като между ***, тъжителя, подсъдимия и св.К.К. не е провеждана среща, на която тъжителят да е предлагал сумата от 40 000лв., за да се откаже С.Ж. от язовира, който стопанисвал. След отказа на подсъдимия да сключи догоговора за наем е проведен втори търг на 21.08.2012г., обявен предварително във в-к „В.”, спечелен от „Марти 2203” ЕООД - гр. Е., с управител и собственик М.П.Д. /*** на тъжителя/, с който е сключен договор за наем на 18.09.2012г. И на двата търга тъж.И.К. участвал само като пълномощник на фирмата на *** си, с представителна власт единствено и само за търга, за което са му издадени две пълномощни/от 07.05.12г. и от 20.08.2012г./ В двата търга участвал като управител на „АТЕ”ЕООД и св.К.К..

На 11.09.2012г. *** на Община – Е. – св.П.К. - издал заповед № РД-695, с която уведомил подсъдимия като бивш наемател да извърши незабавно освобождаване на обекта и на района от постройки, вещи, лодки и животни и да преустанови неправомерното източване на язовира. Посъдимият е обжалвал заповедта и с определение от 26.09.2012г. по  Адм.Д.№ 231/12г. по описа на АС-Я. жалбата е оставена без разглеждане, като недопустима. Съдебният акт на АС-Ямбол е потвърден с определение от 31.10.2012г. по Адм.Д.№ 12882/12г. на ВАС. През това време подсъдимият продължавал да ползва и след срока по договора язовира. Той поискал да му се разреши да излови намиращата се в него риба. Даден му е краен срок до 30.09.2012г.,Преди това през мес.09.2012г. между С.Ж., св.Г.В. и тъжителя била проведена среща в магазина за риба на подсъдимия в гр.Е.,обл.Я. Подсъдимият направил таен аудиозапис на проведения разговор по време на срещата, т.к. считал, че има извършени нарушения на закона, включително и по провеждането на втория търг за ползвания от него язовир.

На 01.10.2012г. тъжителят заедно със своя приятел – св.Г.В. отишъл по молба на тъща си да провери дали язовирът е освободен от рибата на С.Ж., за да бъде подготвен за зарибяване. Той отишъл там със служебната кола, която ползвал, придружен от св.Г.В.. Тъжителят и св.Г.В. били облечени в камуфлажно облекло, като И.К. носил на колана си и повереното му служебно късо оръжие. На язовира освен подсъдимия били и св.В.И., и св.А.А., които той извикал, защото се опасявал от упражняване на неправомерен натиск от тъжителя за освобождаване на язовира. След като пристигнали на язовира тъжителят и св.Г.В. слезли от служебния автомобил и започнали да разговарят остро със С.Ж., защото разбрали, че не е уловил рибата си и не е освободил язовира. Очевидци на разговора станали и свидетелите В.И. и А.А.. Подсъдимият се притеснил от поведението на И.К. и Г.В., макар да не бил заплашван със саморазправа или с убийство от И.К. и св.Г.В.. Той извадил мобилния си телефон и набрал тел.112, като се отдалечил от язовира. При проведения разговор между него и служител от тел.112 той обяснил, че се чувства заплашен от тъжителя и Г.В., че ще бъде изхвърлен от обекта, който стопанисвал, че се страхувал за живота си, като разказал и на дежурния на полицията в гр.Е., че е заплашван и иска съдействие и помощ. Дежурният изпратил полицейски автомобил, който да извърши проверка по подадения сигнал. При приближаване на язовира със служебен автомобил на РУП-Е., полицаите – свидетелите Х.К. и Н.П., видели по пътя към язовира подсъдимия, който качили в полицейския автомобил. След това полицаите и подсъдимия пристигнали на язовира, където били тъжителя и свидетелите Г.В., В.И. и А.А.. Полицаите поговорили с тъжителя и свидетелите, както и с подсъдимия, като по преценка на св.Х.К. били съставени предупредителни протоколи на тъжителя, св.Г.В. и на подсъдимия, които били подписани и получени от тях без възражения. Същият ден/01.10.2012г./ подсъдимият подал и писмена жалба в РУП – Е., в която посочил, че тъжителят и св.Г.В. са се държали агресивно и заплашително спрямо С.Ж. на стопанисвания от него язовир. По-късно при извършената проверка по случая от св.Н.П. не са установени извършени престъпления от участниците в разговора на язовира. Била изготвена и докладна записка от св.П..

След отказа на подсъдимия да освободи доброволно язовира, със заповед № РД-764/02.10.2012г., издадена на осн. чл.65 ЗОС е разпоредено принудителното му изземване, което е осъществено с протокол на комисия на 03.10.2012г., в която участвала и св.Н.М. – *** в Отдел ”***, общинска собственост, териториално и селищно устройство” на Община – Е. Язовирът е иззет в отсъствието на подсъдимия и предаден на спечелилия търга – „Марти 2203” ЕООД - Е. Издадената заповед за изземване също е обжалвана от подсъдимия и е постановено решение от 05.12.2012г. по Адм.Д. № 250/2012г. по описа на АС-Ямбол, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна.

Ядосан от обстоятелството, че не е разбрал за провеждането на втория търг за язовира, който е стопанисвал, че е отстранен от язовира и приемайки, че има нарушения на закона по проведения търг, и особено, след като не е получил съдействие за изясняване на всички обстоятелства, касаещи отдаването под наем на язовира от прокуратурата и други държавни органи, подс.С.Ж. решава да поиска помощ от журналиста В.И. от Н., водещ на предаването „Р.”.

Тъжителят, който е държавен служител и охранявал резерват в близост до горепосочения язовир, който е спечелен на търг от неговата тъща е бил сниман от екипа на Н. със скрита камера на 09.10.2012г. Заснемането е станало без разрешението на И.К., като са заснети и неговата съпруга и тъща.

На 21.10.2012г. от 16,30ч. в гр.С. видеоматериалът бил излъчен по Н.. Във видеоматериала са излъчени освен коментара на водещия и разговора, който е проведен с подсъдимия. По време на разговора подс.С.Ж. е казал и следните думи и изрази:”...И.К. ми предложи 40 000лв. да се откажа от язовира, който стопанисвам досега…”, „ …Никъде не съм намерил обява за търг, никъде по никакъв начин, информационен не се стигна до мен, че се е провела тръжна процедура. Научих преди около месец от лицето К., че той е новият наемател…”. Във видеозаписа е вмъкнат и част от направения тайно аудиозапис от мес.09.2012г. на тъжителя, който казва на подсъдимия:„...Аз, ако бях на твое място и имам 50 тона риба, плащам ги тези 20 000 лв. и си ловя рибата спокойно…”.

След излъчването на предаването по Н., РИОСВ - С.З. започва проверка по изнесените факти, като тъжителят е давал обяснения, иззети са служебният му автомобил и оръжие. На И.К. е наложено наказание „порицание” за неправомерно ползване на служебния автомобил за лични нужди.

Емоциите и преживявания, свързани с излъчения репортаж и проверка на тъжителя, се отразили негативно на психическото и физическото здраве на И.К. по думите на св.А.А., приятел на тъжителя, и той подал тъжба против С.Ж. ***. По-късно делото е изпратено на РС-Ямбол от ВКС на Р.България.

Подс.С.Ж. е неосъждан и не е освобождаван по реда на чл.78а от НК.

Изложената фактическа обстановка сьдьт приема за установена отчасти от обясненията на подс.С.Ж., отчасти от показанията на свидетелите Г.В., А.А., Н.П. и изцяло от показанията на свидетелите К.К., А.А., П.К., Т.П., Н.М., В.И. и Х.К., които в кредитираната им част са логични, последователни и безпротиворечиви.

Сьдьт изцяло кредитира показанията на свидетелите К.К., А.А., П.К., Т.П., Н.М., В.И. и Х.К., т.к. добросъвестно са изложили пред съда всички факти, имащи отношение към предмета на делото и най-вече за отношенията възникнали между подсъдимия и тъжителя, водените между тях и с други лица разговори, както и към процедурата, касаеща провеждането на двата търга за процесния язовир и неговото изземване. Показанията на тези свидетели кореспондират и с приетите от съда други доказателствени материали, от които се установява изложената фактическа обстановка – документация предоставена от тъжителя, справки за съдимост на подсъдимия, документацията за проведените търгове, заповедите на кмета на Община-Е. и съдебните актове на АС-Ямбол и ВАС, длъжностна характеристика на тъжителя от РИОСВ- гр.С.З. и преписката за извършената проверка и заповеди във връзка с излъчения репортаж по Н. на 21.10.2014г., предупредителните протоколи съставени на тъжителя, св.Г.В. и подсъдимия от 01.10.2012г., писмената жалба подадена от подсъдимия в РУП-Е. на 01.10.2012г., справка от Мтел, аудиозапис от „РЦ 112”Б. от 01.10.2012г., видеозапис на DVD-R  на излъченото предаване „Р.” на Н. от 21.10.2012г., както и отчасти направения от подсъдидимия аудиозапис на CD-R – 700 МВ/80 min PRINKO през мес.09.2012г. и заключението на в.л. по изготвената фоноскопна експертиза/ФЕ/, назначена от съда, касаещи само предявеното обвинение с тъжбата. Писмените доказателства бяха приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.283 от НПК, като съдът на основание чл.282,ал.1 от НПК изслуша заключението на в.л. по ФЕ. В.л. заявиха, че представения аудиозапис от подсъдимия не е манипулиран или монтиран и няма прекъсвания при неговото възпроизвеждане. Съдът кредитира визираното заключение по ФЕ, защото е изготвено професионално и е обективно и точно, кореспондиращо с горепосочения доказателствен материал. По чл.284 от НПК на страните и част от свидетелите и в.л. бяха предявени и възпроизведени веществените доказателствени средства - аудиозапис от „РЦ 112” Б. от 01.10.2012г., видеозапис на DVD-R,  на излъченото предаване „Р.” на Н. от 21.10.2012г. и аудиозапис на CD-R – 700 МВ/80 min PRINKO от мес.09.2012г. Съдът приема за достоверни данните записани на посочените носители, защото същите кореспондират с приетите от съда за достоверни гласни и писмени доказателства, като от направения таен аудиозапис, съдът при постановяване на присъда е приел към доказателствения материал само част от този запис, отнасящи се до думите на тъжителя, посочени в тъжбата и монтирани във видеоматериала на Н., както и онази част от записа, касаеща предявеното обвинение с тъжбата. Съдът не приобщи към материалите по делото видеозаписа предоставен от тъжителя, защото от Н. по делото е изпратено копие на видеозаписа излъчен на 21.10.2012г.

Съдът не кредитира онази част от обясненията на подс.С.Ж., в които се сочи, че е имало среща между него, тъжителя и свидетелите К.К. и П.К., на която среща тъжителят му е предложил сумата от 40 000лв. или 20 000лв., за да се откаже от язовира, който стопанисвал, че е имало телефонни разговори между подсъдимия и кмета на Община – Е., че реално е бил заплашван от тъжителя и св.Г.В. при срещата им на язовира, т.к. в тази част показанията на С.Ж. се оборват от показанията свидетелите П.К., К.К., Г.В., В.И., А.А., Т.П., както и от писмените и веществените доказателствени средства, приобщени към делото. Свидетелите П.К. и К.К. заявиха пред съда, че не са участвали в срещи заедно с подсъдимия и тъжителя, на които да са предлагани визираните суми. В тази връзка са и показанията на св.Т.П.. Свидетелите В.И., Г.В. и А.А. не заявиха пред съда да е имало заплахи със саморазправа или други заплахи срещу личността на подсъдимия при водения на язовира разговор с тъжителя и Г.В., но В.И. и А.А. бяха категорични, че думите на тъжителя и св.Г.В. били доста остри и според показанията на св.Ат.А. това притеснило подсъдимия. В тази връзка са и обясненията на подс.С.Ж. и аудиозаписа от „РЦ 112” Б. от 01.10.2012г. Според този запис, подсъдимият действително се е притеснил от думите и поведението на тъжителя и св.Г.В..  По делото няма данни да са провеждани телефонни разговори между подсъдимия и кмета на Община – Е., като съдът отказа да разпита поисканите от защитата две лица, защото същите не са присъствали на евентуално проведена по думите на подсъдимия среща между него, ***, тъжителя и св.К.К., на която да са се предлагали пари на подсъдимия, още повече, че С.Ж. отказа да представи в съда евентуално съществуващ и друг аудиозапис, касаещ тази среща. Към настоящия момент по делото няма нито едно гласно, писмено или веществено доказателствено средство, което да потвърждава горепосочените обяснения на подсъдимия, като съдът ползва само онази част от аудиозаписа от мес.09.2012г., приобщен към доказателствата с ФЕ, която касае предявеното с тъжбата обвинение и не установи от този запис визираните обяснения на подсъдимия да се потвърждават, поради което и съдът не кредитира тези обяснения.             

В останалата част съдът кредитира обясненията на подсъдимия, защото същите кореспондират с кредитирания от решаващия съд доказателствен материал.  

Съдът не приема за достоверни онази част от показанията на св.Г.В., в които се сочи, че той и тъжителят не са имали поведение, което да е притеснило тъжителя, че тъжителят не е казвал думите:”…Аз, ако бях на твое място и имам 50 тона риба, плащам ги тези 20 000 лв. и си ловя рибата спокойно…”, че той и тъжителят не са били в камуфлажни дрехи, т.к. в тази част показанията му се оборват от показанията на свидетелите В.И. и А.А., които сочат, че и тъжителя и св.Г.В. са били в камуфлажни дрехи и са разговаряли твърде остро с подсъдимия, което го е притеснило. В тази насока е и аудиозаписа от „РЦ 112” Б. от 01.10.2012г., от които се установява, че С.Ж. е притеснен от поведението на свидетеля и тъжителя. От онази част от аудиозаписа от мес.09.2012г., приобщен към доказателствата с ФЕ, която касае предявеното с тъжбата обвинение, се установи, че тъжителят е казал горепосочените думи и тези думи касаят рибата, която С.Ж. е можел да улови, ако беше подписал договора за наем с Община - Е.  

В останалата част съдът кредитира показанията на свидетеля, защото същите кореспондират с кредитирания от съда доказателствен материал.

Съдът не приема за достоверни онази част от показанията на св.А.А., в които се сочи, че е имало предлагане на пари на подсъдимия, касаещи бизнеса му с риба и едно от лицата му отговорило:”Да си взел”, т.к. в тази част показанията на свидетеля се оборват от показанията на свидетелите П.К. и К.К., които не заявиха пред съда да е имало среща, на която на подсъдимия да са предлагани пари. В тази насока е и онази част от аудиозаписа от мес.09.2012г., приобщен към доказателствата с ФЕ, която касае предявеното с тъжбата обвинение, от която не се установява тъжителят или св.Г.В. да са казали по време на разговора им със С.Ж., че тъжителят е предлагал пари на подсъдимия, за да се откаже от процесния язовир.

В останалата част съдът кредитира показанията на свидетеля, защото същите кореспондират с кредитираните от съда гласни, писмени и веществени доказателствени средства.

Съдът не кредитира онази част от показанията на св.Н.П., в които се сочи, че подсъдимият не е бил притеснен и уплашен при водения с него разговор на язовира, т.к. от показанията на свидетелите В.И. и А.А. се установи, че И.К. и св.Г.В. са говорили много остро на подсъдимия, след като разбрали, че не е освободил язовира и С.Ж. е бил притеснен от тяхното поведение. В тази връзка е и аудиозаписа от „РЦ 112” Б. от 01.10.2012г., от които се установява, че С.Ж. е притеснен от поведението на свидетеля и тъжителя, както и обясненията на подсъдимия.

 В останалата част съдът кредитира показанията на свидетеля, защото същите кореспондират с кредитираните от съда гласни, писмени и веществени доказателствени средства.

    От така изложената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

Подс.С.Р.Ж. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148,ал.2,вр.ал.1,т.1,т.2, вр.чл.147,ал.1 от НК, т.к. на 21.10.2012 г. от 16.30 ч. в гр. София, публично, във видеоматериал на Н., излъчен в предаването „Р.”, е разгласил позорни обстоятелства за И.С.К. ***, заявявайки: „…И.К. ми предложи 40 хиляди лева да се откажа от язовира, който стопанисвам досега…” .

От обективна страна предмет на престъпно посегателство са доброто име и обществената оценка за тъж.И.К., неговата чест. Изпълнителното деяние е осьществено от подсъдимия чрез изразяване на словесно твърдение, че тъжителят е постъпил неморално, предлагайки на С.Ж. 40 000лв., за да се откаже от стопанисването на процесния язовир, обезсмисляйки по този начин бъдещата тръжна процедура за този водоем. Това вербално изявление на подсъдимия е станало публично достояние на повече от едно лице още при изготвянето на видеоматериала от екипа на предаването „Р.” в обл.Я., а по-късно при неговото излъчване в ефир чрез комуникационните средства на Н.е станало достояние и на всички зрители на въпросното предаване, с което изявление спрямо тъж.И.К. са разгласени позорни обстоятелства.

  При тази форма на клевета/разгласяване на позорни обстоятелства/ деецът твърди пред трето лице или зрителите, както е в процесния случай, определени факти, свързани с личността на пострадалия, които я характеризират като негативна личност. Позорните обстоятелства, изложени в ефира на Н., касаещи личността на тъжителя са накърнили неговото добро име в обществото. Изложените факти и обстоятелства касаят поведение на пострадалия, което е укоримо от гледна точка на господстващия морал в нашето общество и по своята същност представят тъжителя като нечестен човек. Подобни твърдения винаги се отразяват отрицателно, негативно на доброто име на този, за когото се сочат такива неща. В случая тъжителят е приел доста болезнено разгласените за него позорни обстоятелства, видно от показанията на неговите приятели. И.К. е имал сериозни и основателни притеснения за реакцията на ръководството на РИОСВ- гр.С.З. и обществото, в което живее спрямо неговата личност. Клеветата като резултатно престъпление е окончателно довършена, когато зрителите на Нова телевизия, включително и свидетелите разпитани от съда в с.з. и тъжителя, са чули думите на подсъдимия в излъчения репортаж, като не е необходимо тези лица да са повярвали на дееца или да са настъпили някакви други негативни последици за пострадалия. От събраните по делото доказателствени материали – показанията на свидетелите Г.В., К.К., А.А., П.К., Т.П., писмените доказателства по делото и изгледания в с.з. видеоматериал на Н., включително и онази част от аудиозаписа от мес.09.2012г., приобщен към доказателствата с ФЕ, която касае предявеното с тъжбата обвинение, се установи към настоящия момент, че на подсъдимия не са предлагани пари от тъжителя, за да се откаже от стопанисването на процесния язовир.

Извършеното от С.Ж. инкриминирано деяние е квалифициран сьстав на престъплението ”клевета” /съобразно визираната по-горе правната квалификация/, т.к. инкриминираното деяние е осъществено публично и чрез техническите средства на телевизията, като процесната клевета е възприета от неограничен кръг от хора. Поради това съдът приема аргументите на повереника на тъжителя, че подсъдимият е извършил посоченото престъпление клевета от обективна страна, а отхвърли като неоснователни доводите на защитата, че думите на подсъдимия не осъществяват състава на процесното инкриминирано деяние. В случая не може да се приеме, че се касае за приписване на престъпление, т.к. посочения текст от НК в тъжбата от тъжителя не може да бъде осъществено от тъжителя, а и подсъдимият не сочи, че има извършено такова престъпление от тъжителя в разговора си репортера на Н.

Решаващият съд, с оглед изложеното, след като установи, че за времето от 01.10.2012г. до 21.10.2012г. подсъдимият не е извършил останалите твърдени с тъжбата престъпления клевета по чл.148,ал.2,вр.ал.1,т.1,т.2,т.3,вр.чл.147,ал.1 от НК, съответно на 01.01.2012г. при телефонно обаждане на телефон 112, на 01.01.2012г. в подадена писмена жалба до РУП-Е. и на 21.10.2012г. относно останалите казани от него и тъжителя реплики във видеоматериала на Н., в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, призна С.Ж. за невиновен в това в условията на продължавано престъпление за времето от 01.10.2012 г. до 21.10.2012 г. да е разгласил позорни обстоятелства и да е приписал престъпление на И.С.К. ***, че на 01.10.2012 г., публично, чрез телефонно обаждане на тел. 112, че длъжностно лице при изпълнение на службата си (държавен служител) го заплашвал с убийство и саморазправа, че на 01.10.2012 г., публично, чрез подадена писмена жалба до РУП – Е. е бил заплашван от длъжностно лице при изпълнение на службата си (държавен служител) с убийство, че на 21.10.2012 г. от 16.30 ч. в гр. С., публично, във видеоматериал на Н-, излъчен в предаването „Р.”, е разгласил позорни обстоятелства за И.С.К. ***, заявявайки: „…Никъде не срещнах обява за нов търг и преди около месец научих от лицето К., че той е новият наемател…”, както и да е използвал умишлено думите на тъжителя: „…Ако аз бях на твое място,  и имам 50 тона риба, плащам ги тези 20 хиляди лева и си ловя рибата спокойно…”, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда по така повдигнатото му обвинение и по чл.148,ал.2,вр.ал.1,т.3,вр.чл.147,ал.1,вр.чл.26, ал.1 от НК.

В хода на съдебното следствие не бе установено на 01.10.2012г. при обаждането по телефона и по-късно при подаването на жалбата в РУП-Е. подсъдимият да е целял умишлено да накърни честта на тъжителя като длъжностно лице при изпълнение на службата си/съобразно длъжностната характеристика на тъжителя и чл.93,ал.1б.”а” от НК/, защото от показанията на свидетелите В.И. и А.А. е видно, че тъжителят и св.Г.В. са говорили остро на С.Ж. и той се е притеснил от тези думи. В тази насока е и аудиозаписа от „РЦ 112” Б. от 01.10.2012г., от който по интонацията на подсъдимия може да се заключи, че сериозно е притеснен от поведението и думите на тъжителя и свидетеля. Именно поради това на същия ден той е подал и жалбата си до РУП-Е. В случая, макар да не е имало реално отправени заплахи за здравето и живота на подсъдимия той субективно е приел, че е под неправомерен натиск и е изразил своите притеснения, разговаряйки със служителя от тел.112 и дежурния от РУП-Е., а по-късно е отразил същите и в писмената си жалба до полицията. Да се приеме, че всяка неуважена жалба би следвало да се квалифицира като клевета би означавало да се отнеме правото на гражданите да сигнализират полицията, прокуратурата и съда, когато считат, се накърнени законните им права и интереси. В случая не може да се приеме, че С.Ж. умишлено е решил да злепостави пред обществото тъжителя приписвайки му посочените по-горе престъпления против личността. Относно останалите волеизявления излъчени във видеоматериала на Н., подсъдимият заявява това, което е установил от своята проверка, касаеща последния търг за процесния язовир, както и от разговорите, които е водил с тъжителя. Това е видно и от онази част от аудиозаписа от мес.09.2012г., приобщен към доказателствата с ФЕ, която касае предявеното с тъжбата обвинение. Дори св.В.И. сочи в показанията си пред съда, че е разбрал за процесния водоем, че е на тъжителя или, че той е наемател на язовира, макар това да е била фирмата на тъщата на И.К.. Не са опозоряващи или приписващи престъпление на тъжителя и думите, които казва самия тъжител във видеоматериала на Н., защото от съответната част от аудиозаписа от мес.09.2012г., приобщен към доказателствата с ФЕ, която касае предявеното с тъжбата обвинение, и от писмените доказателства по делото, свързани с неподписания договор от С.Ж. за наем, става ясно, че репликата на И.К. касае рибата на подсъдимия, която той е можел да улови, ако беше подписал договора си наем, а не, че са предлагани от тъжителя пари в размер на 20 000лв. на подсъдимия, за да не участва в новия търг или да не стопанисва повече процесния водоем. Поради това решаващият съд прие съображенията на защитата, че не са извършени от обективна страна визираните престъпления клевета и то в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК и отхвърли като неоснователно становището на повереника на тъжителя, че тези деяния са осъществени от С.Ж..

От субективна страна визираното инкриминираното деяние е осьществено с пряк умисьл. Подс.С.Ж. е съзнавал всички елементи от визирания квалифициран състав на клеветата. Съзнавал е, че посочените от него позорни обстоятелства са неверни и унизителни за честта на С.К., че ще се възприемат от неограничен брой зрители в ефира на Н. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е целял настъпването на престъпните последици - накърняване на доброто име и честта на тъжителя пред други лица, пред обществото. С.Ж. е бил мотивиран да извърши престъплението воден от своето разбиране за ред и справедливост. В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, от които може да се направи обоснован, несъмнен и категоричен извод, че подсъдимият не е знаел, че извършените от него действия се квалифицират като престъпление по НК. Не е налице и разпоредбата на чл.14,ал.1 от НК, още повече, че С.Ж. е знаел, разбирал точния смисъл на употребените от него думи.

В този смисъл сьдьт изцяло приема правните изводи на повереника на тъжителя досежно обекта, субекта, обективната и субективната страна на инкриминираното деяние, в посочената част за визираните думи, и не приема обясненията на подсъдимия и доводите на защитата, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което С.Ж. бе признат за виновен. Поради това съдът не споделя становището на защитата, че употребените от подсъдимия думи са били израз на неговата гражданска позиция, т.к. такава позиция, дори при констатирани нередности при работата на общински или други служители може да бъде изразена и с други и думи и изрази, които не накърняван честта и достойнството на критикувания. Следва да се отбележи изрично, че съдът приобщи към доказателствения материал част от изготвения от подсъдимия таен аудиозапис/само и единствено относно предявеното с тъжбата обвинение/ чрез съответната ФЕ, защото подсъдимият твърдеше, че чрез този запис може да докаже достоверността на своите твърдения във видеоматериала на Н., както и поради това, че част от обвинението в тъжбата бе пряко свързано с визирания запис. Според съда, по изключение, съобразно действащото законодателство и съдебна практика на съдилищата в Р.България, е допустимо ползването на аудио и видеозаписи, приобщени към доказателствения материал чрез съответните експертизи, ако това е единствената възможност да се образува наказателно производство за извършено престъпление от общ характер или ако едно лице не може да защити по друг начин своите права и законни интереси в НЧХД. Иначе съдът изцяло споделя доводите на повереника на тъжителя, че в наказателното производство могат да бъдат ползвани само събраните по реда на НПК гласни, писмени и веществени доказателствени средства. В тази насока, дори този запис да беше изключен изцяло от доказателствата по делото, от събраните в наказателното производство гласни и писмени доказателства се установява, категорично към настоящия момент, че на 21.10.2012г. във видеоматериала на Н. подс.С.Ж. с думите, посочени по-горе, накърнява честта на тъжителя, защото той не доказа достоверността на разгласените обстоятелства по предвидения в НПК ред, съгласно и разпоредбата на чл.147,ал.2 от НК.

С оглед изложеното, сьдьт прие, че за едно деянията, посочени в тьжбата, се установи, че съставлява престъпление клевета като разгласяване на позорни обстоятелства за тъжителя на 21.10.2012г., съобразно установената фактическа обстановка, и призна С.Ж. за виновен по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, т.2, вр. чл.147, ал.1 от НК.

 

При определяне на вида и размера на наложеното наказание, сьдьт взе предвид следното:

 

Извьршеното от подсъдимия деяние е с висока степен на обществена опасност, т.к. с него се засягат обществените отношения свьрзани с неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на неговата чест, на положителната обществена оценка за неговата личност. Визираното инкриминирано деяние бележи висок ръст през последните години в нашето общество.

Личността на подсъдимия е с невисока степен на обществена опасност, имайки предвид степента на обществена опасност на деянието и факта, че С.Ж. не е осъждан и наказван по чл.78а от НК, и спрямо него няма образувани други наказателни производства от общ и частен характер.

Сьдьт, след като взе предвид изложеното, както й унизителния характер  на употребените думи, времето и мястото на осъществяване на деянието, преживяното огорчение и срам от пострадалия, добрите характеристични данни на подсъдимия, семейното и имотното му положение, и оказаното съдействие от С.Ж. за изясняване на обективната истина по делото, след като призна С.Ж. за виновен по част от предявеното от тъжителя обвинение, на основание чл.78а,ал.1 от НК освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на 1000/хиляда/лв..  

Сьдьт приложи разпоредбата на чл.78а от НК и освободи подсъдимия от наказателна отговорност, т.к. същият е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а от НК, от престъплението не са настъпили имуществени вреди и за него се предвижда наказание глоба и обществено порицание.

Сьдьт счита, че с така определеното наказание ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и вьрху личността на подсъдимия ще се окаже  необходимото поправително и превьзпитателно въздействие.

 

Относно предявените граждански искове:

 

След като се установи от събраните по делото доказателства, че подс.С.Ж. е извършител само на едно от инкриминираните деяния, визирани в тъжбата и от това деяние, представляващо й непозволено увреждане, без да са налице опосредяващи фактори от обективен или субективен характер, на тъжителя И.К. виновно и неправомерно са причинени неимуществени вреди, сьдьт на основание чл.45 и чл.52 от ЗЗД прие, че предявения против С.Ж. граждански иск за неимуществени вреди от тъжителя е частично основателен и доказан, поради което уважи същия в размер на 2000/две хиляди/лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането 21.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 2000лв. до размер на 8000лв. отхвърли гр.иск като неоснователен и недоказан.

Сьдьт уважи гражданския иск в посочения размер, след като взе предвид преживените от тъжителя огорчение, болка и срам от клеветата, излъчена в ефира на Н. Сьдьт счита, че е справедливо на гражданския ищец да бьде заплатена посочената сума за преживяното унижение, станало публично достояние на голям брой зрители на процесното предаване.

В хода на съдебното следствие не се установи останалите деяния, описани в тъжбата, да съставляват престъпления клевета или подс.С.Ж. не само умишлено, но виновно и противоправно да е накърнил честта и достойнството на тъж.И.К. или да му е причинил непозволено увреждане/неимуществени вреди/ по смисъла чл.45 и чл.52 от ЗЗД, поради което съдът отхвърли изцяло предявените граждански искове от гражданския ищец И.С.К. ***, за заплащане на обезщетения за причинени на И.К. неимуществени вреди от подсъдимия в размер на 1000 лв.  и 1000 лв., ведно със законната лихва, считано от  датата на увреждането  - 01.10.2012 г. и за двете неимуществени претенции, като неоснователни и недоказани.

При този изход на делото, сьдьт на основание чл.189,ал.3 от НПК осьди подсъдимия да заплати на тъжителя направените по делото разноски в размер на 2082лв., както и ДТ в размер на 80лв. върху уважения размер на гражданския иск.

Причини за извършване на деянието е нарушаването на установения в страната правов ред и морални норми на човешко общуване.

 

По изложените сьображения сьдьт постанови присьдата си.

 

                                                                              Районен сьдия: