"Това е нашият път: с нищо да не подкрепяме лъжата съзнателно..."



Ето че кръгът се затваря? И наистина няма изход? И ни остава само да чакаме безучастно: току-виж се случи нещо от само себе си?.. Но никога от нищо няма да можем да се откопчим, ако продължаваме всеки път, всеки ден да го припознаваме, да го прославяме и заздравяваме, ако не се оттласнем поне от най-чувствителната му точка.

От лъжата.

И именно тук се крие пренебрегваният от нас най-прост, най-достъпен ключ за нашето освобождение – личното неучастие в лъжата. Лъжата, дори и да е покрила всичко, дори да е завладяла всичко, нека срещне нашия отпор в най-малкото: нека тя не владее чрез мен.

И това ще е вече една пукнатина в мнимия пръстен на нашето бездействие! Най лекият за нас и най-разрушителният за лъжата. Защото отдръпнат ли се от лъжата, тя просто престава да съществува. Тя, както и заразата, може да съществува единствено сред хората.

Това е нашият път: с нищо да не подкрепяме лъжата съзнателно. Осъзнаем ли докъде се простира лъжата (а всеки вижда това по своему) – нека се отдръпнем от тази гангренясала граница. Нека да не заменяме мъртвите костици и люспици на Идеологията, да не закърпваме гнилите и парцали и ще бъдем поразени колко бързо и безпомощно лъжата се свлича и онова, което е призвано да е голо, голо се явява пред света.

И така , нека изберем с присъщата ни плахост: дали да останем съзнателни слуги на лъжата (разбира се, не защото наклонностите ни са такива, но за да изхраним семейството си, да възпитаме децата си в духа на лъжата), или е дошло времето да се отърсим от лъжата, както подобава на всеки честен, достоен за уважение на децата и съвременниците си човек.

И нека онзи, комуто не е стигнала смелост дори да защити собствената си душа, не се кичи с напредничави възгледи и не се гордее, че е академик или народен артист, заслужил деятел или генерал, а простичко да си каже: аз съм говедо и страхливец, гледам само да ми е топло и сито.

Ако ли пък се уплашим, няма какво да хленчим, че някой си не ни дава да си поемем дъх – сами сме си виновни!....

Александър Солженицин, из "Жить не по льжи?
ВИЖТЕ И ТОВА - ПРИЗИВА КЪМ ДЪРЖАВНИТЕ И ОБЩИНСКИ СЛУЖИТЕЛИ, КЪМ УЧИТЕЛИ И ЛЕКАРИ, КЪМ СОЦИАЛНИ РАБОТНИЦИ И СПЕЦИАЛИСТИ, КЪМ ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА ХОРА ОТ АДМИНИСТРАЦИИТЕ (към НЕКАЛИНКИТЕ, без значение на политическата принадлежност и пристрастия...

http://yambolnews.net/index.php/politika/item/17403-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BC%D0%B5%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%8F%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%81%D0%BF