Така си го представя и народът – стои в огнена колесница, лети из облаците с нея и с камшика си кара конете. Магическа е връзката на св. Илия с огъня, оттам – със слънцето и светлината, които изпълват с магия, създават и определят целия живот на земята.
Легендата разказва, че когато юнаците си поделяли небето, на него се паднали летните гръмотевици и светкавици, земята в дълбочина, небето във височина и тъмните облаци. Той ходи под небето, лети по тъмните облаци, събира мъгли и облаци и ги заключва в Черното море. Когато иска, отключва ги, когато иска, докарва страшнасуша – толкова страшна, че земята се пропуква надлъж и шир, а в зейналите пропасти пропадат "старци с бели бради, юнаци с врани коне, невести с мъжки деца и девойки с цветни китки".
Веднъж Света Богородица, св. Магдалина и св. Неделя го помолили да накаже хората за безверието им и той заключил небето за цели три години. Не капнала капка дъжд. Пропукала се земята девет лакти дълбоко и широко. Разкаяли се грешниците, повярвали в Бога и отново напълнили църквите, а св. Илия дал на земята дъжд и плодородие.
Тайнствена е и връзката на св. Илия със змейове, родени сред земните хора. Единствен той може да ги извика, да успи душите им и те да се качат на небето. И пак той може да защити нивите от ламите, които обират плодородието, ядат житото. Казват, че когато гърми, св. Илия удря ламите с огнена коса или хвърля по тях тежък боздуган. Може би светкавиците се образуват от копитата на конете, с които препуска с огнената си колесница по небесния калдъръм, а може би са направо огънят, който излиза от ноздрите на светеца гръмовержец. В борбата си с хали и лами св. Илия е твърде близък до брат си юнака св. Георги. Народът ни го нарича Гръмовник, Гръмоделец, Гръмоломник и вярва, че когато на Илинден се святка и трещи, светецът се бори с лами и хали, които летят в небето и водят градоносните обла

ПРАЗНИКЪТ

Народът ни се е научил най-чинно да умилостивява най-страшните си светци, тези, които люто могат да се сърдят за прегрешенията и тежко да наказват, а св. Илия е един от тях.
В чест на светеца празнуват кожарите, кожухарите, самарджиите, керемидчиите,майсторите и калфите заедно се гощават и веселят. Керемидчиите правят колела от глина, символ на колелата от небесната колесница, с която светецът се възнесъл към небесата.

РИТУАЛИ

Трябва да се празнува и да се принесе на светеца жертва – старият петел, "бащата". Вече е време и той, както и огънят да бъдат подновени. Петелът се коли на прага на къщата и по него може да се гадае.
Организират се общоселски сборове, при които курбанът е мъжко животно, най-често бик, вол, овен. Жертвоприношението трябва да умилостиви светеца и да предпази от градушка и наводнения.
Прави се молебен за дъжд и плодородие.
Вярва се, че св. Илия може да лекува, затова мнозина държали осветената му икона до болния – дано да се вдигне и да оздравее. Вечерта срещу празника се дават и обещания за болния.

ЗАБРАНИ

На Илинден не бива да се работи – инак гръм ще удари човека или житата ще подпали.

ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ

Гледа се внимателно какви знаци ще разкрие жертвата, какви дни ще предскаже. Ако закланият петел скача високо, е на добре. Ако тръгне навътре в дома, пак е на хубаво, най-добре е, ако успее да стигне до огнището. Тогава и сватба през годината може да се очаква, и плодородие и късмет в къщата. Точно обратното е, ако петелът заскача навън през прага. За съжаление с него натам изскачат и късметът, и берекетът.
По гръдната кост на жертвения петел може да се предскаже бъдещето на къщата.
По това, как лежат овцете и говедата, се познава каква е зимата, която идва – люта и зла или мека и добра.

МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ

Ако на Илинден светецът гърми и трещи, овошките ще се повредят, орехите и лешниците ще са празни. Ще настъпи суша. Единствено виното ще е хубаво, което все пак е някакво утешение.

ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ

Трапеза

Пече се погача "боговица" и "колач за св. Илия". Трапезата се прекадява от най-възрастния. На общите трапези ястията са от курбана – обикновено най-стария бик. Курбан се колят и агнета, петли, кокошки.

Новият ден за Православната църква започва на вечернята на предходния календарен