Сашо Диков винаги казва това, което мисли. Скандалният телевизионен журналист е роден на 25 юли 1952 година в с. Бели Осъм, Троянско. В трети клас започва да тренира ски и само няколко години по-късно става републикански шампион. Участва в слалома на Зимните олимпийски игри в Инсбрук през 1976 г., където отпада във втория манш.
За журналистиката го открива вече покойният Иван Славков. Работил е за БНТ, в тогавашния канал "Ефир 2". Бил е програмен директор на Канал 3 и водещ на спортните предавания "Едно към едно" и "Спорт в обектива", както и на политическото – "Пет за Четири" по същата телевизия. До 2015 г. води предаването „Дикоff“ по Нова Телевизия. След това стана програмен директор на телевизия BIT, където имаше свое предаване "Просто Дикоff". След скандалната продажба на BIT през февруари т.г. и спирането на всички предавания, напусна. От април т.г. води свое предаване по телевизия "Евроком" - „Евро ДикOFF“.
От брака си с актрисата Аня Пенчева има дъщеря – журналистката в БиТиВи Петя Дикова.
- Нещата в държавата се пообъркаха: вместо да забавляват зрителите, някои шоумени се превърнаха в политици, а доста политици станаха шоумени и успешно забавляват народа. Как бихте коментирали тези превъплъщения, г-н Диков?
- Не само у нас се наблюдават такива превъплъщения. Един шоумен стана президент на най-могъщата държава в света. В Италия пък Бепе Грило обърка всички политически сметки. В същото време председател на Европейската комисия е човек, известен със своя особен ишиас, причиняващ от време на време загуба на равновесие. Съвсем естествено е шоумените да станат политици, щом политиците не предлагат адекватни политики. В такива случаи хората търсят някаква алтернатива.
- Алтернативата на политиците, които са на власт и не предлагат адекватни политики, е опозицията.
- Давам си сметка пред какъв вестник говоря в момента. Изповядвам доста наивната максима, че журналистиката трябва да е опозиция на всяка власт. И затова винаги съм бил на нейна страна. Добре известно правило е, че колкото е по-силна опозицията, толкова е по-добре за държавата. От една страна, имаме властта на Бойко Борисов, който доказа, че наред с това, което е направил и което не може да се отрече, управлява с отчайваща елементарност и байганьовщина.
- „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме.“
- Именно. Само че светът отива в съвсем друга посока. А в България управляващите не притежават най-елементарно чувство за справедливост. Стават всякакви покушения, терористични актове срещу морала, срещу представите за добро и лошо, правилно и неправилно. Навремето, когато наяве излезе прословутият запис "Ало, Ваньо", в който Бойко Борисов се обажда на шефа на митниците и му нарежда да изтегли екипа, проверяващ завода за бира на т.нар. Мишо Бирата, това трябваше да бъде краят на политическата кариера на Борисов. Но мина и замина...
На всичкото отгоре прокурорът, който водеше това разследване, каза: ами, аз разбрах, че в този разговор премиерът участва. И същият този прокурор в момента е борец № 1 срещу корупцията, оглавявайки комисията със странната абревиатура КПКОНПИ. Разбира се, има и липса на елементарна справедливост, ако вземем последните случаи с финансовия министър Владислав Горанов, както и всичко, което преди 7 месеца съм пуснал за един прословут консултантски договор.
- Какво сте пуснали преди 7 месеца?
- Беше провалена най-голямата инвестиция в България за целия преход - общо за 1,6 млрд. евро на един азиатски инвеститор.
- Споменахте го в "Шоуто на Слави".
- Да, обаче доникъде не стигна. И наскоро Александър Томов, който доведе този инвеститор - Стивън Ло, каза, че всъщност Бойко Борисов е пратил Ло при неговия приятел в Банкя Иван Саздов и са сключили консултантски договор за 34 млн. евро. Само че никой не разследва това, нито пък колегите се интересуват от цялата работа. Става дума за консултантски услуги по проекта на Стивън Ло за голям увеселителен център край Елин Пелин - с огромни хотели, молове, казина, покрити басейни и т.н. Но не го направи и аз от 7 месеца съм пратил въпроси до Бойко Борисов: Какво стана? Защо се провали този проект? Как се стигна до този консултантски договор на приятеля му Иван Саздов? Нямам отговор. Но това е по-малката беда. Другата беда е, че медиите се правят, че няма такава тема.
- Защо, според вас?
- Очевидно защо - страх ги е. Защото това си е ачик-ачик с мирис на корупция. Още един случай - когато направих интервюто с Владислав Горанов и стана ясно, че той живее в апартамент с безвъзмездно ползване, с изключение на 2-3 сайта, в продължение на две седмици всички медии мълчаха. Пълно мълчание. И едва когато на 14-ия ден Слави Трифонов попита Цацаров какво ще каже за апартамента, главният прокурор отговори, че започва проверка. На другия ден вече всички се втурнаха да пишат по темата. Положението с медиите е плачевно...
- Ужасяващо.
- Другото, което ви казах е, че симпатизирам на всяка опозиция и ме е яд, когато тя не си върши работата. Двата примера, за които говоря, изобщо не са на вниманието на опозицията. За БСП все едно, че не съществуват такива теми. На всичкото отгоре наскоро станаха за смях, хващайки се за информацията в един абсолютно измислен сайт как не само Горанов, а още 3-4 депутати от ГЕРБ ползвали безвъзмездни апартаменти. И, разбира се, ГЕРБ веднага ги нападна, че използват фалшиви новини. Не знам кои хора отговарят за медийната политика в БСП. Не гледат ли, не знаят ли? Не се възползват по никакъв начин ефективно от подобни ситуации. Другото нещо, на което така съм се чудил - уникалната способност БСП да си вкарва автоголове.
- Какво имате предвид?
- Ще дам няколко примера. Класическият пример е как преди изборите Корнелия Нинова се изтърва как демокрацията ни е взела сумати неща. Мисля, че БСП заради това изгуби последните парламентарни избори. Има след това и ред други неща. Един от емблематичните примери е Жельо Бойчев - веднъж каза: подавам си оставката, напускам парламента. Чакай бе, защо напускаш парламента? Беше пролетта някъде. Изчакай ваканцията да дойде. Питал съм го в очите: "Човече, ти не усещаш ли как забиваш нож в гърба на Корнелия Нинова? Напускайки парламента по никое време, ти я предаваш тази жена." Той ми каза: "Аз така съм решил." А се оказа, че впоследствие няма никакво напускане. Валери Жаблянов в най-неподходящия момент ти говори за Народния съд и то по начин, който звучи за немалко хора кощунствено. Защото темата е чувствителна, всяка дума трябва да се премерва. Той изплеска едни неща, които дадоха пълно основание на управляващите да атакуват БСП. Таско Ерменков пък, в някаква късна доба, писал във фейсбука "Ма вие сте глупаци". Ама ти си депутат, да ти се не види. Трябва да си даваш сметката, като казваш такова нещо, по кой начин може да се използва от политическия противник. Те го използваха и дадоха повод за нови нападки срещу БСП. И стигаме до "Визия за България"...
- Щях да ви питам за този документ.
- Във Визията, в онази малка част, посветена на борбата с корупцията, първо, думата прокуратура не се споменава. Което само по себе си е показателно, защото очевидно ръководството на БСП има някакъв страх от Цацаров и това е открай време.
- Мислите ли?
- Не мисля, а съм сигурен и се усеща от хората. Очевидно е, че на практика никакви успехи в борбата с корупцията по високите етажи. И, разбира се, че прокуратурата е най-виновна и в най-голяма степен Сотир Цацаров. Защото шеста година, откакто той е главен прокурор, няма нито едно обвинение за корупция по високите етажи на властта. Не присъда, обвинение дори няма.
- Къде виждате в тази конструкция един Слави Трифонов? Като че ли напоследък той "обърна палачинката" спрямо Бойко Борисов.
- Слави Трифонов наистина дълго бе един от малкото хора, които си позволяваха сериозни критики по адрес на Бойко Борисов. Но нямам никакво обяснение как е възможно да направи такова интервю с Борисов. То срина надеждите на много хора, които вярваха в него, че нещо може да направи срещу тази власт. Трифонов, първо, изпусна момента, когато по-миналата година беше пикът на неговото одобрение. Но там проблемът е, че ако направи партия и я оглави, разбира се, трябва да напусне телевизията. Напускайки я, целият му екип остава на улицата, а това са 120-150 човека.
- Връщам се на трагичното състояние на медиите, за което споменахте. Мнозина хвърлят основната вина за това на Делян Пеевски.
- За състоянието на медиите има и обективни, и субективни причини. Една от обективните причини е малкият пазар у нас. Огромният брой медии не могат да се издържат от дейността си. Като изключим Би Ти Ви и Нова, всички останали са на командно дишане. И когато не си на печалба, си зависим от някого. Така че човекът, който дава парите, разбира се, определя кое може и кое - не. Слава Богу, че има примерно такива издатели на медии като Сашо Дончев или Огнян Донев, които са хора с принципно опозиционно мислене. И заради това имат огромни проблеми с Бойко Борисов.