ПРАЗНИКЪТ

Разполагането на празника в най-дългия ден от годината (деня на лятното слънцестоене) трайно го свързва с прастари култове към слънцето и надежди за слънчева магия и небесен огън, разтърсвали силно не само езическото съзнание на древните българи, но и по-късните години. Християнският светец Йоан дава нов живот на древните празници, но запазва стаеното в тях езическо преклонение пред слънцето, вълшебствата, които се очакат да се случат. Народът ни казва, че на 24 юни "Еньо си наметва кожуха да върви за сняг" и от върха на слънчевата топлина и сила поглежда полека към пътя надолу. Той бавно, но сигурно отвежда към все още далечната зима. В житейската си мъдрост българинът се е научил да се готви за предстоящото, когато то е още далече. В знаците на сегашния свят да разчита послания от идващия, в горещината да усеща студа и в студа – лятото.
Живота в пустинята, оцеляването сред вълшебните природни треви на св. Йоан народът свързва с познаването, брането и лечението с билки. Пред тяхната магическа сила той изпитва преклонение, смирение и любопитство. "За една пара цяр, ала трябва да се знае", казва българинът и с вдъхновение издирва познанието, скрито в света около него, в жизнените сокове на тревите, цветята, растенията. Разказва чудни приказки за тях, подрежда ги и класифицира като истински изследовател, изпробва ги в живота си.

РИТУАЛИ

На Еньовден слънцето става рано-рано, отпочива си преди дългия път (затова и седи повече на небето), окъпва се в жива вода и така, окъпано и подмладено, се обръща, за да тръгне назад. Казват, че от радост слънцето играе и е добре в този ден да те види рано, да си вземе сбогом и да поръси с лечебните си слънчеви капки. Млади и стари се търкалят за здраве в росни ливади, къпят се в извори и реки, защото вярват, че преди тях се е окъпало и слънцето. Дори в коритата, в които през цялата година е нямало и капчица, бликва вода.
Момите изнасят навън чеиза си, за да го види и благослови слънцето. Хората излизат рано по високите хълмове, за да посрещнат изгрева. Гледат сенките си и вярват, че ако ги видят цели, ще са здрави през цялата година.
На Еньовден звездите слизат на земята и баят на билките да са по-лековити. Окъпалото се слънце също им дава целебна сила. Затова рано пред изгрев се берат билки. Познават ги много жени, но най-добре ги знаят врачки и баячки. Билките се пазят за лек през цялата година.
От билките се сплита еньовски венец, през който през деня се провират моми и момци за здраве. За здраве младите се провират и под две дрянови дръвчета със завързани върхове.
Ако жените и момите си омият косите с вода, в която е накисната еньовска трева, няма да страдат от главоболие, а косите им ще бъдат гъсти и блестящи. Ако вържат ръж на кръста си, няма да ги боли при полската работа.
На този ден се берат и метли за къщите, за да няма "лоши духове и таласъми".
Ако животните се намажат с масло, бито този ден при изгрев слънце, ще са здрави, ще дават мляко.
Момците палят огньове, а после ги прескачат, за да са здрави и силни през цялата година.
Брашното за празничната пита се бърка със зелена клонка.
Вярва се, че на Еньовден магьосници ходят по нивите и обират чуждото плодородие. Събличат се голи или по бяла риза, яхват кросно от стан или влачат след себе си престилка, с която събират росата, замесват с нея питка и като я сложат в собствения си хамбар, вярват, че и берекета оставят за себе си. Или откъсват двойните класове, които наричат "цар" или "майка", а при вършитба ги хвърлят в нивите си и очакват житото им да стане двойно повече. За да се предпазят, всеки стопанин зажънва в нощта преди Еньов­ден по няколко класа от нивата си. Като дойдат магьосниците – да я намерят обрана и да си отидат с празни ръце.
За да е берекетна годината, млади жени отиват на полето и ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и по нея гадаят за здраве, женитба и плодородие.

ЗАБРАНИ

През нощта преди Еньовден не се точи или пие вода.

ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ

Важен обичай на празника е "еньова буля".
Според обичая малко момиче (майчино и бащино), на възраст от 3 до 5 години, гадае за плодородието на нивите и градините. Обличат го като булка, с истински невестини премени, защото с невястата се свързва надеждата за плодовитост и нов живот. Четири девойки (две по две) се сменят и го носят на рамо, около тях с песни вървят останалите. Обикалят цялото село от изток на запад, отиват на реката, символ на живота и плодородието, и там, пред водите є, питат детето за всичко – пшеницата, царевицата, ръжта, виното, меда, – каквото им се струва важно. Детето отговаря, казват, по "Божие внушение" и казва истината. Вярва се, че там, където е ходила "еньова буля", селището ще е запазено от беди, болести, градушки, нивите и градините ще дадат плод, а мамници (бродници – ако са мъже, или магьосници – ако са жени) няма да го обират, хората ще са радостни и щастливи.
На Еньовден момите гадаят за кого ще се омъжат. Вечерта срещу празника всяка подрязва три цвята от магарешки бодил. Единия нарича на себе си, останалите – на двама ергени. Наричането е: "Който ми е на късмет, той да разцъфти, да дойде при мен тая нощ." Подрязаните цветове оставят през нощта на покрива, "на звездите", които ще слязат ниско и ще оставят магическите си послания. Ако някой от двата цвята разцъфти сутринта, той е бъдещият жених.
Момите извършват еньовски припевки на пръстени.

Изпълнява се обичаят "ладуване". Чрез него може да се определи не само какъв занаят и положение ще има любимият, но и какъв ще е той по сърце. Затова девойките се обръщат към богинята на любовта Лада, макар че на Еньовден я наричат вместо "Ой, Ладо, Ладо, богиньо младо" – "Ой, Еньо, Еньо, Еньова булка".
При този обичай "еньовата буля" (същото малко момиче, което предсказва плодородието) вади от бял котел пръстените или китките на момите. Те се слагат още от предишната вечер в мълчана вода. Котелът трябва да пренощува на открито в градината, под трендафил или друго цвете; във водата се слагат и малко овесени зърна. На сутринта девойките го внасят вкъщи. "Еньовата буля" вади с покрито лице наслуки, а другите припяват песни наричания: за работа, положение в обществото, характер, имотност и пр. – все важни неща, добри, но и не чак толкова, пъстри и различни, точно както е и в живота. Накрая поливат момиченцето с останалата в котела вода и го завеждат при родителите му. А всяка мома взима по няколко овесени зърна от котела и през нощта ги слага под възглавницата си. Вярва, че който момък сънува, за него ще се омъжи.
Целият ритуал е магически. Мълчаната вода тайнствено освещава китките и пръстените. Оставянето є под звездите и покриването є с червено було увеличават магическата є сила. Поставянето под зеления трендафил е магия за здраве.

МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ

Овцете и говедата предсказват каква ще е зимата, която идва. Ако лежат на земята, ще е мека, без големи студове.
Ако кукувицата спре да кука преди Еньовден – зимата ще започне рано и ще е тежка, а ако продължи и след празника – ще започне късно и ще е мека.
Ако на Еньовден овчарското куче лежи свито на кълбо, зимата ще е люта и зла. Ако лежи отпуснато на земята, зимата ще е мека.
Ако на Еньовден в жълъдите се намерят червеи – зимата ще е с много сняг, ако се намери муха – ще е дъждовна.

ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ

Венец

Венецът е магически символ, носи щастие и предпазва от зло. Дванадесетте жреци на колегията* в древния Рим били коронясвани с венец от житни класове – да поемат жизнената сила на класовете, да осигурят богато плодородие. С венци за благослов се украсяват животни, кладенци, къщи. За сватбения венец се споменава и в Библията. Той трябва да осигури щас­тие, любов и деца в семейството. Още в древна Гърция с венец от лаврови клонки се обкичва главата на победителя. Гърците и римляните познават и смъртния венец. Той трябва да отблъсне всичко, което пречи на душите в новия им свят.
Езическата магия на венеца се пренася и в религията, където той е култов знак. Короните на църковния глава и на владетеля са символ на върховна власт, дадена от Бога. Венецът увенчава праведния християнин с победа над света, с обещание за бъдещия рай. Бог увенчава своите мъченици, победители на духа, и ги приема в царството небесно.
На Еньовден венецът и горящият кръг на огъня са символи на усвоеното и очовечено пространство. Извън него остава неподреденият и опасен за човека свят. Вътре в кръга действа предпазващата му сила. Венецът и кръгът придобиват сакрална магическа функция. Символизират слънчевия диск и притежават силата на свещени знаци и на божествена магия.

Билки, еньова китка

Някога, преди да бъде още сътворен човекът, билките били най-обикновени треви, красиви и уханни, нямали лечебни свойства, защото по замисъл човекът не трябвало да бъде спохождан от болести, а да бъде здрав и силен. Но за жалост, когато Дядо Господ го направил от кал и го оставил да съхне, дошъл дяволът завистник. Замахнал той с тоягата, пробол с ярост глинената фигура на тялото на десетки места, направил я на решето и си заминал с чувство, че е изпълнил дяволския си дълг. А на сутринта Господ се втурнал да спасява творението си. Понавел се напред, назад, откъснал някакви треви и запушил с тях дълбоките дупки по изтърбушеното човешко тяло. Раните мигом зараснали, но останали завинаги слаби места на човека, отворени за болести и беди. Нямало никакъв проблем, всички те можели в миг да се излекуват, стига да се намери от същата трева, която някога Господ поставил на това място.
Красивите треви, вече лековити билки, са навсякъде около нас. Ала като не ги познаваме, и не знаем как да ни послужат.
Много са болестите, пробойни в телата, които народът се е научил да лекува с билки – точно седемдесет и седем и половина. За всички има лек, за половинката обаче не се намира. Затова и на Еньовден се събират седемдесет и седем билки, а за незнайната половинка трябва да си затворим очите и да посегнем наслука към някоя трева. Откъсва се наполовина и дай боже, да излезе тя магическа и лековита. Всички тези билки се връзват във вълшебна "еньова" китка и ако на някого му се случи през годината да заболее от незнайна болест или "мерак", "нервозност", "нервен припадък", неспокоен сън, уплаха – билките в китката са тези, които ще го излекуват и изправят на крака. Билки се берат на Гергьовден, Йеремия и Спасовден, но особено силна е магията им, когато са набрани на Еньовден. Казват, че всяка набрана тогава трева е лековита.
С магията на билките всяка мома може да бъде освободена от унищожителна и съсипваща любов, която я кара да ходи безчувствена към радост­та и живота, да не се мие, да не носи нови и хубави дрехи, да не поглежда към ергените, да не се смее за нищо на света. Някога вярвали, че такава била любовта на змея. С разделни билки животът отново може да стане прекрасен – тинтява, вратига, куманига, делянка, чернотрън, пелин и тъжец, костолом, лимоника, гороцвет и самодивски ягоди. Билките трябва да се сварят задължително в ново гърне. Прави се отвара, с която се полива и опушва съсипаната от любов девойка. Куманигата цъфти в синьо по ливадите и високите планински места. Тинтявата е жълта и синя. Пелинът е див и питомен. Употребява се зелен, но и се суши за зимата. Вратигата се сади в градината и се носи през Русалската неделя. Росенът цъфти в червено и ухае силно. Бере се ситен, защото тогава магическата му сила е по-голяма.
Магията на билките познават и самодивите. С тях те лекуват, но и омагьосват за цял живот. С чемерика Ерина самовила лекува Секула детенце, с цвете самодивско съживили Иве, погубен заради песните си в самодивската гора. Стрелите самодивски пък са натрити хубаво с делянка, та когото стигнат и ранят, тутакси да намрази жена или любима за цял живот. Има и билка, която може да подмлади човека, ала само Магда самовила, посестрима на билярките, я знае.
Освен магическите полски треви има и лековити момински цветя, които растат в почти всяка градина и предпазват от зли сили и магии. Това са невен, божур, стратур, иглика, седеф. На родилка се дава да яде смачкан седеф, също и на детето против уроки. Особено важно е седеф да има в невестинския венец и в пазвата є. Той ще я предпази от уроки, а младоженеца – от завързване.
Омайничето омайва и хвърля човека в несвястна любов. Достатъчно е да се намери и приеме, за да свършат завинаги страховете и въпросите "Обича ли ме, или не". Наричат го още "старата билка", сигурно защото е старо като любовната магия. Лекува всичко, също като щастлива любов, и е истински късмет да го откриеш. Расте в нивите между пшеницата и ръжта, а също и в планината. Цъфти в синьо, а като узрее, се среща с осил и без осил. Без осил е по-лошо – омаята му е по-силна и по-отровна. Когато се яде хляб, в който може да е замесено биле омайниче, не бива в никакъв случай да се пие вода (който пийне, замайва му се главата), а ако хлябът е топъл, може до три дни да не мръдне от мястото си. Ако се яде омайниче, човек може да умре или да полудее. Затова направените по този начин магии са редки. Но ако се носи, омайва мало и голямо.
Омайничето се бере рано срещу Гергьовден, когато всичко е тихо и никой не продумва дори. Само ако една дума се отрони, и вълшебната трева не може да се откъсне, казват, юдите не я дават, държат я здраво и я пазят за себе си. За да откъснат все пак от нея, баячки и врачки – защото преди всичко те я берат – оставят дрехите си надалече, тичат голи към омайничето и после бързо бягат обратно.
Билка за любов е и любичето. Бере се по полетата в тревата или се намира в сеното. Носи се зашито в ленена риза, слага се и в гайтана на момата или се дава на момъка да пие и той я обиква за цял живот.
Перуниката също омагьосва. Който момък вземе китка от перуника и я забоде на пояса или шапката си, душата му завинаги остава при тази, която я е носила.
От цветята, които са най-често посаждани в градините, особено внимание трябва да се обърне на босилека, трендафила и здравеца. Босилек носят момите и невестите, с него ръси свещеникът, вият се венци, ръси се стадото на Гергьовден. Трендафилът е възпят в сватбарските песни – белег е на красота и младост, затова се употребява при раждане, кръщене, сватба, годеж. Когато ще се напяват пръстени, котелът с мълчаната вода се оставя да пренощува под трендафил. Здравецът е най-възпяваното моминско цвете – на годеж, сватба, при раждане. Детето се къпе във вода със здравец. На Ивановден, като се къпят децата, им се дава здравец.

Разковничето – ключ за всички врати

Разковничето е приказна мечта на всеки. Мечта и на старите българи, за които зидовете и оградите са много повече от ключовете, които имали за тях. Това е магическата трева, която отваря всичко затворено и заключено, пред която падат железни врати и тежки ключове, превръща желязото в злато и носи щастие на всеки, който го намери. Пред нея се отваря дори земята, където има закопано имàне. Затова иманярите търсят разковниче и искат да го имат на всяка цена.
Разковничето е лековита билка, която расте по ливадите. Прилича на четирилистна детелина, бере се зелено, цъфнало, но и сухо в сеното. Може би е на много места, може би е съвсем пред очите ни, но много малко са хората, които могат да го познаят. Дали защото живее повече от триста години и вече знае да разпознава ключовете (знаци, дадени на хората), или поради нещо друго, но единствено костенурката го познава. А хората, за да открият разковничето, я принуждават да им го покаже. Отиват на полето и търсят гнездо на костенурка, в което е снесла яйцата си. Заграждат гнездото с плет, за да не може костенурката да влезе. Тя, като намира гнездото си заградено, отива на ливадата, намира разковничето и го донася при заграденото си гнездо. Пред магическата му сила оградата се разпада. Чак тогава човекът може да вземе разковничето, което костенурката е оставила и което вече не є трябва.

Как да предпазим с билки нов дом от зла магия

Най-важни билки срещу зла магия са иглика, вратига, комунига, чемерика, перуника, росен и тинтява. Слагат се в мълчана вода посред нощ насред двора, под звездите. Най-възрастната жена в къщата сипва на различни места от водата с билките и заклева всички зли духове поред: "Ако са тука седели, ако са тука дворили, да си бягат в пусто горе, пусто горе тилилейско." Вода с билки се ръси под дръвника, от нея се слага задължително и под огнището. Чак тогава то ще бъде предпазено от всяко зло, ще пази, събира и покровителства с топлината си дома.