За него трябва непрекъснато да си припомняме, за да не допуснем да се върне отново. Трябва да си спомняме за хората, които ни го причиниха. Това бе времето на корупция и погазване на законите.

 

Липса на морал са неприемливите действията на онова управление, по случаят с унищоженото Конструктивно обследване на Безистена. То бе изготвено след ремонт на сградата с европейски средства и е документ, в който се констатира скандалния факт, че сградата е нестабилна и явно опасна. Всяко забавяне на взимането на мерки може да доведе до опасност за здравето и живота на посетителите на Безистена.

Вместо да се вземат набелязаните мерки, документът е унищожено.

 

Да унищожиш такъв документ е незаконно действие, казва съдът. А който го е направил е искал истината за опасната сграда да бъде скрита, за да не излезе наяве факта, че са взети милиони, а е създаден проблем.

Седма година проблемът с излизане наяве на истината за Безистена, и за виновните лица, се разнищва, но не се разплита. Това само по себе си показва колко силни са зависимостите и как институциите пречат да излезе наяве истината.

 

Две години някои прокурори в Ямбол си прехвърлят топката, по подадения сигнал, и прекратяват производствата. Наложи се бургаския апелативен прокурор да им постанови да си свършат работата. В неговото постановление са формулирани ясни въпроси, важни за изхода на делото, които са задавани многократно в сигналите до прокуратурата. При очевадни факти, ямболското разследване не е потърсило отговори.

 

Ясно е подчертано, че „ прекратяване ...... на досъдебното производство е недопустимо и незаконосъобразно тъй като не са били изяснени всички обстоятелства”, че „ Проведеното разследване не е извършено обективно, всестранно и пълно.” Че „ ...категорично неправилни и незаконосъобразни са изводите на прокурор от ОП-Ямбол налични в обжалваното постановление....” и е отделена цяла страница да се цитира и обяснява а-то и б- то на професионалната работа.

 

Съвсем деликатно е напомнено, че „ Ако наблюдаващият досъдебното производство първоинстанционен прокурор счете, че не е компетентен да разследва и да се произнася за съответното престъпление, следва да изпрати делото на компетентната по местна и родова подсъдност прокуратура.”

 

Всичко е върнато в изходна точка, преди две години. Отказите са отменени и разследването ще продължи, докато не отговори на посочените въпроси и на още много други. И трябва да чакаме с години истината за унищожен документ и опасна сграда. А кой носи отговорността?

 

Като гражданин се гневя, че това е „справедливостта”, която ни предлагат.

Такава справедливост е неприемлива за мен, а и мисля за всеки нормален човек.