Събрали сме се като всяка година да почетем саможертвата на героите, на които дължим свободата си. Правим го пред паметника на Ботев, тук, във Враца, в чийто Балкан лежат костите на храбрите му четници. Те бяха изтребени по чукарите, отчаяни от липсата на народна подкрепа, но до смърт верни на каузата си. Те платиха цената за свободата, която други ще отстояват век и половина във войни и изпитания. Свободата, на която и днес всички се радваме.

 

Но Историята не е мъртво минало и почитта към нея не е просто ритуал. Историята е лоното, в което се раждаме, което ни оформя като хора, историята е онова, което наследяваме, понякога като бреме, друг път като достойнство. Но именно нишката към общото минало е това, което ни прави народ. Ако допуснем тя да излинее от безпаметност, ако допуснем някой друг да пренаписва миналото ни, ние сами ще срутим дома си и ще обречем себе си на печалната участ на много народи, които днес търсят приют по пътищата на миграцията.

Затова трябва да помним Ботев и Априлците от 1876-а, Гоце Делчев и Илинденци от 1903-а, полковник Дрангов и загиналите край река Черна и Дойран герои. Паметта и езикът не могат да бъдат спазарявани за текущи цели. Те са нашата същност. Свободата, отвоювана с жертви, трябва да се отстоява с мъдрост и достойнство днес.

 

Благодаря на всички вас на площада и най-вече на участниците в традиционния поход от Козлодуй до Околчица. Вие показвате, че и днес има кой да вее знамето на достойнството и свободата. Че над българската земя има само едно знаме: нашия трибагреник, символ на история, традиции, доблест и общност, които вярвам, че ще устоят на всички бури отвън и недоразумения отвътре.

Защото това е нашата мисия като българи.

Вечна слава на героите.

Да живее България!