Внимание Туларемия - заразно заболяване, което от 1959 година не се е появявало в Ямболско


         С писмо  № 16-00-14 / 17.02.2015 г. МЗ информира, че от началото на 2015 г. в страната са регистрирани 15 случая на Туларемия. Случаите са от различни области, включително и от Ямбол: София град-2, Стара Загора  (гр. Чирпан-1, гр. Раднево-1), Бургас-2, Хасково ( гр. Симеоновград-2 и с. Троян, общ. Симеоновград-1), Софийска област ( с. Алдомировци-4 и гр. Сливница-1) и Ямбол-1. Обобщената справка от информацията в МЗ показва, че при 7 от случаите се касае за ловци, при които заразяването е вседствие обработка и консумация на умряли диви зайци и намерена отстрелена птица. При 5 от случаите се касае за лица, живеещи при лоши санитарно-битови условия и наличие на гризачи в жилищните помещения. Заболелите са във възрастовия диапазон от 37 г. до 74 г., сред заболелите има и четири деца на 2 г. и 6 м., 3 г., 11 г. и 14 г. Всички случаи са късно диагностицирани, преобладава ангинозно-жлезна и очно-жлезна форма на заболяването.
         Във връзка с регистрирани случаи в други области, извън известните до момента природни огнища на Туларемия, на 04.02.2015 г. в  Министерството на здравеопазването се проведе заседание на Националния координационен съвет за управление на Националната програма за профилактика и контрол на векторно-предавани трансмисивни инфекции при хората в Рупублика България. НЦЗПБ изготви и предостави в МЗ правила за вземане материал от хора за микробиологично изследване на Туларемия, инструкция за вземане и изпращане на водни проби за туларемия, инструкция за вземане и изпращане на материали от животни за Туларемия и основни правила в диагностиката и проучване на случаи. Същите са публикувани на интернет страницата на НЦЗПБ ( www.ncipd.org).
    В изпълнение на решение по т.4 от Протокол №2/04.02.2015 г.  от заседанието на Националния координационен съвет, Ви информирам за мерките, които следва да предприемете:
Да се повиши информираността на всички общопрактикуващи лекари, относно заболяването и при неизяснени случаи на лимфаденити в диференциално-диагностичен план да се има предвид Туларемия.
Специалистите по УНГ, очни болести и вътрешни болести да съобщават своевременно  заболели и суспектни лица за заразяване с Туларемия, както и да изпращат материали за изследване.
Основните противоепидемични мерки са:
незабавно извършване на съвместно епидемиологично и епизоотологично проучване;
предприемане на медицински мерки за своевременна хоспитализация, диагностика и лечение на болните;
при пациенти, суспектни за Туларемия ( клинични симптоми и епидемиологична анамнеза) е необходимо освен серум за серологично изследване да се взема и подходящ за култивиране материал, в зависимост от локализацията на патологичния процес (аспирати, тампони, биопсии, материали от респираторния тракт). Особено важно е пробата за култивиране да се взема преди стартиране на антибактериална терапия в лечебното заведение! Пробите се вземат и изпращат при спазване правилата за вземане и изпращане на проби от пациенти за Туларемия  в Националната референтна лаборатория по особено опасни бактериални инфекции, НЦЗПБ.

Прилагам следните материали:
Основни правила в диагностиката и проучването на случаи на туларемия.
Инструкция за вземане и изпращане на проби от пациенти за туларемия.  



19.02.2015 г.
Д-р Радостина Калчева,
нач. отдел ПЕК, дирекция НЗБ 

ТУЛАРЕМИЯ
Основни правила в диагностиката и проучването на случаи
Клинично описание(форми): Заболяване, характеризиращо се с няколко клинични форми както следва:
Улцерогландуларна-кожно разязвяване и увеличени регионални лимфни възли
Гландуларна-регионална лимфаденопатия без наличие на разязвяване
Окулогландуларна-конюнктивит с увеличен преаурикуларен лимфен възел
Чревна-болка в коремната област, повръщане, диария
Белодробна-инфекция на белите дробове и плеврата
Тифоидна-треска без ясно локализирани симптоми, даващи идея за първичен афект
Клиничната диагноза се подкрепя ако има данни за кърлежово ухапване, данни за контакт с гризачи и зайци или потенциално контаминирани води.

Лабораторни критерии в надзора на Туларемията:

Потвърдителни критерии:
Изолация на бактериалния причинител
Откриване ДНК на причинителя в клиничен материал от болен
Четирикратна и по-голяма промяна в серумните нива на антитела срещу причинителя

Презумптивни критерии:
Наличие на единичен висок титър на антитела срещу F.tularensis
Откриване на F.tularensis в клиничен материал с имунофлуоресценция

На базата на горните лабораторни критерии определяме случаите като потвърдени (с изпълнени потвърдителни критерии) и вероятни (с изпълнени презумптивни лабораторни критерии).

Инкубационен период: Най-често 3-5 дни, но може да достигне 2 седмици.

Заразност: Болестта не се предава от човек на човек, но пурулентните секрети от лезиите са потенциално заразни. Заразените кърлежи носят причинителя през целия си живот, кото ги прави опасни при пипане без ръкавици.

След преболедуване човек придобива дълготраен имунитет, но са описани и реинфекции.
 
Лечение: За терапия се използват Стрептомицин, Гентамицин, Доксициклин и Ципрофлоксацин с продължителност 2 до 3 седмици в зависимост от стадия на заболяването и използвания медикамент.

Съобщаване:  При случай на Туларемия, същият се докладва на РЗИ с «Бързо известие» съгласно Наредба № 21 от 2005г. на МЗ за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести.


Туларемия
        Туларемията е природоогнищно заболяване. Причинява се от бактерията Франсиселла туларензис, която се характеризира с висока устойчивост (в почва – повече от 4 месеца, в замразено месо – 93 дни, солено месо – 30 дни, мляко – 104 дни, хляб – 14 дни, в ларвите и нимфите на кърлежи – до 8 месеца). Пряката слънчева светлина я убива за 20 минути, температура 60°С – за 5 минути, дезинфектанти – за няколко минути.
        Основен източник и резервоар на заразата в природата са различни животни – основно гризачи, хищници и птици. От природните огнища заразата се предава на домашните животни и на гризачи обитаващи жилищата (най-често по трансмисивен път, чрез кърлежи, комари ).
        Механизъм на предаване:
-хранителен – чрез заразена храна и вода, при попадане върху тях на урина и изпражнения на болни животни;
-трансмисивен – при ухапване от кърлежи и комари;
-аспирационен – вдишване на заразен прах при обработване на кожи;
-контактен – проникване през кожата  и лигавиците;
Изключително рядко е възможно предаване на заразата от човек на човек.
Причинителят на туларемията притежава изключително изразени проникващи свойства, дори през неувредени кожа и лигавици. Лимфната бариера често не е в състояние да локализира туларемийните бактерии и те проникват в кръвта. Оттам се пренасят във вътрешните органи, където се образуват некротични участъци. В лимфните възли се образуват първични бубони.
        Локализацията на поражението и тежестта на протичането са свързани не само с мястото на проникване на причинителя, но също и с неговата вирулентност и с масивността на заразяващата доза. От значение е и състоянието на организма, неговата възприемчивост и съпротивителни сили.
        Възможно е продължително съхранение на туларемийни бактерии в организма с вторична генерализация на инфекцията по кръвен път, което обуславя възникването на по-късни рецидиви.
        Клиничната картина е твърде разнообразна. Инкубационният период е от 1 до 7 дни, рядко до 10 дни. Болестта често започва с треска, главоболие, обща слабост, болки в мускулите по цялото тяло, висока температура (до 39 - 40°С).
        Клинични форми:
        1. Бубонна форма – засягат се най-често подмишничните, шийните, подчелюстните и ингвиналните лимфни възли. Бубоните могат да бъдат единични или множествени с големина от орех да кокоше яйце. В първите дни от появата им те са болезнени,с ясно очертани контури. Кожата, покриваща бубона е нормална, но при нагнояване се зачервява, става оточна и се разязвява. При благоприятно протичане лимфните възли възвръщат нормалното си състояние за 1 – 2 месеца. Висока температура се поддържа до 2 – 3 седмици.
        2. Очна форма – развива се при проникване на причинителя през конюнктивите, където се наблюдава папуло-везикулозно образувание или язва. При обхващане на очната ябълка е възможно да се стигне до загуба на зрението.
        3. Ангинозно-бубонна форма – възниква при проникване на причинителя през устата, чрез заразени хранителни продукти или вода. Появява се зачервяване на гърлото, оточност най-често на едната сливица, върху която се образува сиво-бял некротичен налеп, сраснал с подлежащата тъкан. Температурата се повишава. Засягат се шийните и подчелюстните лимфни възли, които могат да достигнат размерите на яйце.
        4. Белодробна форма – при нея обикновено се засягат бронхиалните и парабронхиалните лимфни възли. Често се развива пневмония. Липсват начални катарални  изменения.
        5. Стомашно-чревна форма – освен общите прояви са характерни и коликообразни болки в корема. Наблюдават се гадене, повръщане и диария. В повърнатите материи и фекалиите могат да се появят кръвни примеси.
        Прогнозата при туларемията е добра. Смъртността е около 1%.
        Профилактика:
        -недопускане на плъхове в обитаваните помещения, до хранителни продукти и питейна вода;
        -оглед на тял ото за кърлежи след пребиваване на открито и наблюдение на местата на евентуално ухапване;
        -избягване на консумация на вода от непроверени водоизточници;
        -обилно измиване на плодовете и зеленчуците, предназначени за консумация в суров вид;
        -използване на лични предпазни средства при обработка на кожи или при пряк контакт с диви или домашни животни и замърсени от тях повърхности.