×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

ЧЕТИВО: Из "Майстора и Маргарита"

Петък, 29 Април 2016 09:17

Екзекуцията

Слънцето вече се снишаваше над Плешивия хълм и хълмът беше опасан от двойна верига.

Кавалерийската ала, която преряза по пладне пътя на прокуратора, стигна в тръс до Хевронската порта на града. Пътят й беше разчистен. Пехотинците от кападокийската кохорта бяха изблъскали встрани навалицата от народ, мулета и камили, и алата, вдигнала бели стълбове прах до небето, излезе на кръстовището, където се разделяха два пътя: южният за Витлеем и северозападният за Яфо. Алата препусна по северозападния път. Пак кападокийци бяха пръснати от двете страни на пътя и те разчистиха своевременно вляво и вдясно всички кервани, забързани за празника в Иерушалаим. Излезли от временните си шатри на ивици, опънати върху тревата, богомолците се тълпяха зад кападокийците. Като измина близо километър, алата изпревари втората кохорта на Мълниеносния легион, после остави зад себе си още един километър и стигна първа в подножието на Плешивия хълм. Там се спеши. Командирът разби алата на взводове и те обградиха цялото подножие на малкия хълм, като оставиха свободен само един подстъп откъм пътя за Яфо.

Скоро след алата до хълма стигна втората кохорта, изкачи се още по-високо и опаса хълма като венец.

Най-сетне дойде и центурията, командувана от Марк Плъходава. Тя се беше проточила в две вериги отстрани на пътя, а помежду им, охранявана от тайната стража, вървеше каруцата с тримата осъдени; на вратовете им бяха окачени бели дъски с надпис „разбойник и метежник“ на два езика — арамейски и гръцки. Зад каруцата на осъдените следваха други, натоварени с току-що издялани греди с напречници, въжета, лопати, кофи и брадви. В тези каруци бяха шестимата палачи. Зад тях яздеха центурионът Марк, началникът на храмовата стража на Иерушалайм и оня човек с качулката, с когото Пилат беше водил кратък разговор в затъмнената стая на двореца.

Процесията завършваше с верига от войници и вече след нея вървяха към две хиляди зяпачи, които не се бяха уплашили от адската жега и желаеха да присъстват на интересното зрелище.

Към тези зяпачи от града се присъединиха сега и любопитните богомолци, пускани безпрепятствено в опашката на процесията. Сред острите възгласи на глашатаите, които придружаваха колоната и крещяха същото, което по пладне беше извикал Пилат, процесията се заизкачва по Плешивия хълм.

Алата пусна всички през долния пояс, а втората центурия пусна нагоре само онези, които имаха пряко отношение към екзекуцията, а после с бърза маневра пръсна тълпата в пръстен по целия хълм, тъй че тя се озова между пехотната верига горе и кавалерийската долу. Сега тя можеше да наблюдава екзекуцията през рядката верига на пехотинците.

И тъй, откакто процесията се беше изкачила на хълма, изминаха повече от три часа и слънцето вече се снишаваше над Плешивия хълм, но жегата все още беше нетърпима и войниците от двете вериги страдаха от нея и от скуката, проклинаха в душите си тримата разбойници и искрено им желаеха час по-скоро да умрат.

Дребният командир на алата с мокро чело и потъмняла на гърба от пот бяла дреха се намираше в подножието на хълма при открития подстъп и начесто ходеше до коженото ведро в първи взвод, загребваше с шепи вода, пиеше и си мокреше чалмата. Олекваше му малко, той се отдалечаваше и пак почваше да крачи напред-назад по прашния път, водещ към върха. Дългият му меч се удряше в пристегнатия с връзки кожен ботуш. Командирът искаше да даде на кавалеристите си пример за издръжливост, но жалеше войниците и затова им разреши да направят пирамиди от забодени в земята копия и да хвърлят върху тях белите си наметала. Под тези палатки сирийците се криеха сега от безпощадното слънце. Ведрата се празнеха бързо и кавалеристите от взводовете ходеха поред за вода от долчинката в подножието на хълма, където в хилавата сянка на мършави черници вече пресъхваше от адската жега мътен поток. Там бяха спрели — дано уловят слабата сянка — и скучаещите коняри, които пазеха изнемощелите животни.

Отегчението на войниците и ругатните им по адрес на разбойниците бяха понятни. За щастие опасенията на прокуратора от възможни безредици по време на екзекуцията в омразния му град Иерушалаим не се оправдаха. А на четвъртия час от екзекуцията между двете вериги — пехотната горе и кавалерийската в подножието — не остана, въпреки всички очаквания, нито един човек. Слънцето изгори тълпата и я погна обратно към Иерушалаим. Зад веригата на двете римски центурии имаше само две бездомни псета, кой знае как попаднали тук. Но жегата беше изнурила и тях, те лежаха, изплезили езици, и дишаха тежко, без да обръщат внимание на зеленогърбестите гущери, единствените същества, които не се бояха от слънцето и сновяха сред нажежените камъни и някакви пълзящи растения с големи бодли.

Нито в наводнения от войска Иерушалаим, нито тук, на обкръжения хълм, някой се опита да отърве осъдените и тълпата се върна в града, защото наистина в тази екзекуция нямаше нищо интересно, а там, в града, вече бяха почнали приготовленията за настъпващия вечерта велик празник Пасха.

Във втория пояс римската пехота страдаше повече и от кавалеристите. Центурионът Плъходава позволи на войниците само да свалят шлемовете и да покрият главите си с бели кърпи, натопени във вода, но ги държеше прави и с копията в ръка. Той самият, също с кърпа на главата, но не мокра, а суха, се разхождаше близо до групата на палачите, без дори да свали от дрехата си сребърните лъвски муцуни, без да махне наколенниците, меча и шлема. Слънцето биеше право в центуриона без да му причинява страдания, а към лъвските муцуни не можеше да се погледне — ослепителният блясък на среброто, сякаш възвряло на слънцето, изгаряше очите.

Обезобразеното лице на Плъходава не изразяваше нито умора, нито отегчение и великанът центурион сякаш беше в състояние да обикаля така целия ден, цялата нощ и още един ден — с една дума, толкова, колкото се наложи. Да обикаля все така, опрял ръце върху тежкия колан с медни плочки, все така сурово да поглежда ту към стълбовете с осъдените, ту към войниците във веригата, все така равнодушно да подритва с върха на кожения ботуш побелелите от времето човешки кости, които се търкаляха тук-таме в краката му, или ситните кремъчета.

Човекът с качулката се бе настанил близо до стълбовете на трикрако столче и седеше благодушно, без да помръдва; впрочем от време на време човъркаше от скука пясъка с пръчка.

Казаното, че отвъд веригата на легионерите нямаше жив човек, не бе съвсем вярно. Всъщност там имаше един човек, но просто не всички можеха да го видят. Беше застанал не при открития подстъп към върха, откъдето беше най-удобно да се наблюдава екзекуцията, а откъм северната страна, където хълмът не беше полегат и достъпен, а неравен, където имаше свлачища и пукнатини, където, впили между камънаците корени в прокълнатата от бога безводна земя, се мъчеше да живее една хилава смокиня.

Точно под дръвчето, което не хвърляше никаква сянка, се беше сврял този единствен зрител, а не участник в екзекуцията, седнал на един камък от самото начало, тоест вече четвърти час. Да, за да види екзекуцията, той беше избрал не най-добрата, а най-лошата позиция. Но все пак и от нея стълбовете се виждаха, виждаха се отвъд веригата и двете искрящи петна на гърдите на центуриона, а това беше, изглежда, напълно достатъчно за човека, който явно искаше да остане незабелязан и необезпокояван от никого.

Но преди около четири часа, в началото на екзекуцията, този човек се беше държал съвсем иначе и можеха много лесно да го забележат; навярно затова беше променил сега поведението си и се беше уединил.

Когато процесията мина веригата и се изкачи на върха, той се появи за пръв път, и то като човек, който явно е закъснял. Дишаше тежко и не вървеше, а тичаше към хълма и се блъскаше, а като видя, че веригата се затвори пред него, както и пред всички останали, направи наивен опит да се престори, че не разбира гневните крясъци и да се промъкне между войниците чак до мястото на екзекуцията, където вече сваляха осъдените от каруцата. Това му струва тежък удар с тъпия край на копие в гърдите и той се дръпна от войниците с вик не на болка, а на отчаяние. Легионера, който го удари, той обгърна, с мътен и напълно равнодушен към всичко взор, като човек, безчувствен за физическа болка.

Разкашлян, задъхан, с ръце на гърдите, той обиколи целия хълм с надеждата откъм северната му страна да намери пролука във веригата, през която да се промъкне. Но беше вече късно. Пръстенът беше затворен. И човекът с разкривено от мъка лице беше принуден да се откаже от опитите да си пробие път до каруците, от които вече стоварваха стълбовете. Тези опити не бяха довели до нищо, само дето щяха да го хванат, а според плановете му в никакъв случай не трябваше да бъде задържан този ден.

И затова отстъпи встрани, към пролуката, където беше по-спокойно и никой не му пречеше.

Сега, седнал на камъка, този чернобрад човек с гуреливи от слънцето и от недоспиване очи се терзаеше. Ту въздишаше, ту разтваряше своя овехтял в странстванията талет, станал от светлосин мръсносив, и оголваше наранените си от копието гърди, по които се стичаше мръсна пот, ту вдигаше в непоносима мъка очи към небето и следеше трите египетски лешояда, които отдавна плуваха на широки кръгове във висините с предчувствието за скорошен пир, ту вперваше безнадежден взор в жълтата земя и виждаше на нея почти изтлял кучешки череп и сновящи край него гущери.

Мъките на човека бяха толкова силни, че от време на време той почваше да си говори сам.

— О, аз, глупецът! — стенеше той, като се олюляваше от душевна болка върху камъка и дереше с нокти мургавите си гърди. — Глупец, неразумна жена, страхливец! Леш съм аз, не човек!

Той млъкваше, отпускаше глава, после си наквасваше устните с топла вода от една дървена манерка, пак се съживяваше и посягаше ту към ножа, скрит на гърдите му под талета, ту към пергамента, сложен пред него върху камъка до пръчицата и стъкълцето с туш.

Върху пергамента вече беше нахвърляно:

„Минутите текат и аз, Леви Матей, се намирам на Плешивия хълм, а смъртта все не идва!“

По-нататък:

„Слънцето залязва, а смъртта не идва.“ Сега Леви Матей безнадеждно записа с острата пръчица:

„Боже! Защо се гневиш срещу него? Прати му смърт!“

Като написа това, той изхлипа без сълзи и пак раздра с нокти гърдите си.

Причина за отчаянието на Леви беше ужасният неуспех, постигнал Иешуа, а също и него, освен това и страшната грешка, която той, Леви, смяташе, че е извършил. Завчера Иешуа и Леви бяха в селото Витания, близо до Иерушалаим, там гостуваха на един градинар, който много беше харесал проповедите на Иешуа. Цялата сутрин двамата гости работиха в градината, помагаха на стопанина и смятаха привечер да се приберат по хлад в Иерушалаим. Но Иешуа ненадейно се разбърза, каза, че има в града неотложна работа и тръгна по пладне сам. Това беше първата грешка на Леви Матей. Защо, защо го пусна сам!

Вечерта Матей не можа да дойде в Иерушалаим. Повали го неочаквана и ужасна болест. Втресе го, тялото му пламна цялото в огън, зъбите му затракаха и той непрекъснато молеше за вода. Никъде не можеше да върви. Рухна върху чула в плевнята на градинаря и се мята на него до петък на разсъмване, когато болестта напусна Леви пак така неочаквано, както го бе връхлетяла. Макар че беше още изтощен и краката не го държаха, измъчван от предчувствие за беда, той се сбогува със стопанина и се запъти към Иерушалаим. Там разбра, че предчувствието не го е излъгало. Нещастието се беше случило. Леви беше в тълпата и чу как прокураторът обяви присъдата.

Когато поведоха осъдените към хълма. Леви Матей тичаше откъм веригата в тълпата любопитни, мъчеше се някак незабелязано да се обади на Иешуа, та да знае, че той, Леви, е тук с него, че не го е изоставил в последния му път и се моли смъртта да настъпи за Иешуа колкото може по-скоро. Но Иешуа, загледан в далечината, натам, където го откарваха, разбира се, не видя Леви.

И ето, изведнъж, когато процесията измина по пътя близо половин километър, Матей, който се блъскаше в тълпата до самата верига, бе осенен от проста и гениална мисъл, и в същия миг, какъвто беше избухлив, той се обсипа с проклятия, че не му е минала през ума по-рано. Войниците не вървяха в плътна верига, между тях имаше свободно място. С много ловко и точно пресметнато движение би могъл да се наведе, да се промъкне между двама легионери, да се втурне към каруцата и да скочи в нея. Тогава Иешуа щеше да бъде спасен от мъченията.

Един миг е достатъчен, за да промуши Иешуа с нож в гърба и да извика: „Иешуа! Аз те спасявам и си отивам заедно с теб! Аз, Матей, твоят верен и единствен ученик!“

И ако бог го благословеше с още един свободен миг, би успял да прониже и себе си, за да избегне смъртта на стълба. Впрочем последното малко интересуваше Леви, бившия бирник. Беше му безразлично как ще загине. Искаше само едно: Иешуа, който не беше причинил през живота си никому ни най-малкото зло, да бъде спасен от изтезанията.

Планът беше много добър, но работата беше там, че Леви не носеше нож. Нямаше и пукната пара.

Бесен от яд срещу самия себе си, Леви се измъкна от тълпата и хукна обратно към града. В пламналата му глава се блъскаше само една трескава мисъл: как веднага по какъвто и да било начин да намери в града нож и да успее да настигне процесията.

Стигна тичешком до градската порта, провирайки се сред многобройните кервани, влизащи в града, и видя вляво отворената врата на една фурна. Задъхан от тичането по нажежения път, Леви се овладя, влезе спокойно във фурната, поздрави стопанката, застанала зад тезгяха, помоли я да свали от лавицата най-горния самун — кой знае защо, той му бил харесал най-много — и когато тя се обърна, грабна мълчаливо и бързо от тезгяха онова, по-добро от което не можеше да има — наточен като бръснач дълъг фурнаджийски нож, — и веднага изхвърча навън. След няколко минути отново беше на пътя за Яфо. Но процесията вече не се виждаше. Той се затича. От време на време трябваше да се просва право в прахоляка и да лежи неподвижен, за да си поеме дъх. Лежеше така, учудвайки хората, които го отминаваха върху мулета или крачеха пеш за Иерушалаим. Той лежеше и слушаше как сърцето му силно тупти не само в гърдите, но и в главата, в ушите. Отпочиваше малко, после скачаше и продължаваше да тича, но все по-бавно и по-бавно. Когато съзря най-сетне дългата процесия, вдигнала прахоляк в далечината, тя беше вече в подножието на хълма.

— О, господи!… — изстена Леви, разбрал, че закъснява. И той закъсня.

Когато изтече четвъртият час от екзекуцията, терзанията на Леви достигнаха най-високата си точка и той изпадна в ярост. Стана от камъка и запокити на земята ножа, откраднат напразно, както мислеше сега, стъпка манерката и се лиши от вода, свлече от главата си кипата, вкопчи пръсти в рядката си коса и се запроклина.

Проклинаше се, крещеше безсмислени думи, ръмжеше и плюеше, хулеше баща си и майка си, родили на бял свят такъв глупец.

Като разбра, че клетвите и хулите не помагат и от тях в този пек не се променя нищо, той сви сухите си юмруци, вдигна ги зажумял към небето, към слънцето, което пълзеше все по-надолу, издължаваше сенките и отиваше да се потопи в Средиземно море, и поиска от господа незабавно чудо. Настояваше бог да прати веднага на Иешуа смърт.

Когато отвори очи, се убеди, че на хълма няма никакви промени с изключение на една: пламтящите петна върху гърдите на центуриона бяха угаснали. Слънцето пращаше лъчите си в гърбовете на екзекутираните, обърнати с лице към Иерушалаим. Тогава Леви закрещя!

— Проклинам те, господи!

Крещеше прегракнал, че се е убедил в божията несправедливост и няма намерение повече да му вярва.

— Ти си глух! — ревеше Леви. — Ако не беше глух, щеше да ме чуеш и да го убиеш веднага!

Примижал, Леви чакаше жупела, който ще се изсипе от небето и ще изпепели него самия. Но това не стана и без да разлепя стиснатите си клепачи, Леви продължи да крещи към небето язвителни и обидни слова. Крещеше, че е напълно разочарован и че има и други богове и религии. Да, друг бог не би допуснал такова нещо, никога не би допуснал човек като Иешуа да изгаря на слънцето върху този стълб.

— Аз съм се лъгал! — крещеше вече съвсем прегракнал Леви. — Ти си бог на злото! Или димът от кадилниците в храма е забулил съвсем очите ти, а ушите ти са престанали да чуват друго освен славословията на свещениците?! Ти не си всемогъщ бог! Ти си черен бог! Проклинам те, боже на разбойниците, техен покровител и душа!

В този миг нещо лъхна в лицето на бившия бирник и нещо зашумоля под краката му. Леви усети още един повей, отвори очи и видя, че всичко на света, дали под въздействието на неговите проклятия или по силата на други причини, се беше променило. Слънцето беше изчезнало, преди да стигне морето, в което потъваше всяка вечер. Откъм югозапад страшно и неотвратимо се беше надигнал буреносен облак и го беше погълнал. Краищата му вече кипваха в бяла пяна, черният му димящ търбух хвърляше жълти отблясъци. Облакът боботеше и от него се проточваха от време на време огнени нишки. По яфския път през сухата Гионска долина над шатрите на богомолците летяха стълбове прах, погнати от извилия се внезапно вихър. Леви млъкна, мъчеше се да проумее дали бурята, която ще се разрази сега над Иерушалаим, ще донесе някаква промяна в съдбата на нещастния Иешуа. Щом видя огнените нишки, разсичащи облака, той взе да се моли гръм да удари стълба на Иешуа. Загледан с разкаяние в още непогълнатото от облака чисто небе, където лешоядите се издигаха, за да избягнат бурята, Леви си помисли, че като безумец избърза с проклятията си. Сега бог няма да го послуша.

Обърнал взор към подножието на хълма, Леви прикова поглед към мястото, където беше пръснат кавалерийският полк, и си даде сметка, че там бяха станали значителни промени. От високото Леви можа добре да види как войниците се суетяха, измъкваха копията от земята, загръщаха се с наметалата, как конярите тичаха в тръс към пътя, повели за юздите враните жребци. Полкът си тръгваше, това беше ясно. Прикрил с ръка лице от шибащия прах, Леви плюеше и се мъчеше да проумее какво може да означава това, че кавалерията се кани да си тръгва? Премести поглед по-нагоре и различи фигурка в пурпурно военно наметало, която се изкачваше към площадката на екзекуцията. Тогава сърцето на бившия бирник изтръпна от предчувствие за радостен край.

Онзи, който се изкачваше на хълма през петия час от страданията на разбойниците, беше командирът на кохортата, пристигнал от Иерушалаим с ординареца си. Плъходава даде знак, веригата на войниците се разтвори и центурионът отдаде чест на трибуна. А той отведе Плъходава встрани и му прошепна нещо. Центурионът втори път отдаде чест и се запъти към групата палачи, насядали по камъните в подножието на стълбовете. Трибунът на свой ред тръгна към оня, който седеше на трикракото столче, и седналият учтиво се изправи насреща му. И на него трибунът тихо каза нещо и двамата отидоха при стълбовете. Съпроводи ги и началникът на храмовата стража.

Плъходава погледна с погнуса мръсните дрипи, захвърлени на земята до стълбовете, дрипи, които доскоро са били облекло на престъпниците и от които палачите се бяха отказали. Той повика двама от тях и заповяда:

— Елате с мене!

От най-близкия стълб долиташе дрезгава безсмислена песничка. Окаченият На него Гестас към края на третия час от екзекуцията беше полудял от мухите и слънцето и сега тихо пееше нещо за гроздето, но все пак поклащаше от време на време главата си с чалмата и тогава мухите вяло се вдигаха от лицето му и отново го накацваха.

Върху втория стълб Дисмас страдаше повече от другите двама, защото не изпадаше в безсъзнание; той поклащаше често и равномерно глава насам-натам, за да удари с ухо рамото си.

Най-щастлив от тримата беше Иешуа. Той още от първия час почна да припада, после изпадна в безсъзнание, отпусна глава с размотана чалма. Затова пък мухите и стършелите така бяха облепили лицето му, че то беше изчезнало под черната шаваща маска. По слабините, по корема и под мишниците му бяха накацали тлъсти стършели и смучеха жълтото оголено тяло.

Като се подчиняваше на жестовете на човека с качулката, единият от палачите взе копие, а другият донесе при стълба кофа и гъба. Първият палач вдигна копието и леко удари с него най-напред едната, после другата ръка на Иешуа, изпънати и вързани с въжета за напречната греда. Тялото с изпъкнали ребра трепна. Палачът прокара върха на копието по корема му. Тогава Иешуа изправи глава, мухите се вдигнаха с бръмчене и се откри лицето на разпнатия, подуто от ухапванията, с отекли очи — неузнаваемо лице.

Ха-Ноцри разлепи клепачи, погледна надолу. Очите му, винаги ясни, сега бяха помътнели.

— Ха-Ноцри! — каза палачът. Ха-Ноцри помръдна подути устни и се обади с дрезгав разбойнически глас:

— Какво искаш? Защо идваш при мене?

— Пий! — каза палачът и напоената с вода гъба на върха на копието се вдигна към устните на Иешуа. Радост проблесна в очите му, той впи устни в гъбата и почна жадно да поглъща влагата. От съседния стълб се чу гласът на Дисмас:

— Несправедливост! И аз съм разбойник като него! Дисмас се напрегна, но не можа да помръдне, ръцете му бяха пристегнати на три места с въжета за напречната греда. Той прибра корем, заби нокти в краищата на гредите, с глава, обърната към стълба на Иешуа; злоба пламтеше в очите на Дисмас.

Облак прах закри площадката, стана много тъмно. Когато прахът отмина, центурионът викна:

— Млък там на втория стълб!

Дисмас млъкна. Иешуа откъсна устни от гъбата, помъчи се гласът му да звучи ласкаво и убедително, но не успя и дрезгаво помоли пазача:

— Дай и на него.

Ставаше все по-тъмно. Устремен към Иерушалаим, буреносният облак беше залял вече половината небе, бели пенести облачета се носеха пред големия Облак, напоен с черна влага и огън. Блесна и прогърмя над самия хълм. Палачът свали гъбата от копието.

— Прославяй великодушния хегемон! — прошепна той тържествено и леко прободе Иешуа в сърцето. Той трепна, прошепна:

— Хегемонът…

Кръв потече по корема му, долната му челюст конвулсивно потрепери и главата му увисна.

При втората гръмотевица палачът вече поднасяше на Дисмас гъбата със същите думи:

— Прославяй хегемона! — и уби и него. Обезумял, Гестас уплашено извика, щом палачът застана пред него, но когато гъбата докосна устните му, изръмжа нещо и впи зъби в нея. След няколко секунди и неговото тяло увисна, доколкото позволяваха въжетата.

Човекът с качулката вървеше подир палача и центуриона, следваше го началникът на храмовата стража. Спрял пред първия стълб, човекът с качулката внимателно огледа окървавения Иешуа, докосна с бялата си ръка стъпалото му и каза на спътниците си:

— Мъртъв.

Същото се повтори и при другите два стълба.

След това трибунът направи знак на центуриона, обърна се и си тръгна от върха заедно с началника на храмовата стража и човека с качулката. Настана полумрак, светкавици браздяха черното небе. Отгоре изведнъж пръсна огън и викът на центуриона: „Вдигай веригата!“ — потъна в грохота. Щастливите войници заслизаха тичешком по хълма, налагайки шлемовете си. Мрак скри Иерушалаим.

Поройният дъжд плисна отведнъж и завари центуриите насред хълма. Водата се изля така страшно, че докато войниците тичаха надолу, подире им вече шуртяха бушуващите потоци. Войниците се хлъзгаха и падаха върху размекнатата глина, бързаха да излязат на равния път, по който — вече едва видима във водната пелена — се прибираше в Иерушалаим измокрената до кости конница. След няколко минути в димящата бъркотия от буря, вода и огън на хълма остана само един човек. Размахал ножа, откраднат ненапразно, той се плъзгаше по мокрия скат, хващаше се за каквото падне и се свличаше пълзешком, на колене, към стълбовете, като ту изчезваше в гъста мъгла, ту изведнъж го озаряваше треперлива светлина.

Когато стигна стълбовете, вече до глезените във вода, той смъкна натежалия, просмукан от вода талет, остана по риза и се хвърли към нозете на Иешуа. Преряза въжетата, обвили пищялите, качи се на долната напречна греда, прегърна Иешуа и освободи ръцете му от горните въжета. Голото влажно тяло на Иешуа се стовари върху Леви и го повали на земята. Леви искаше веднага да го вдигне на плещите си, но някаква мисъл го спря. Той остави в локвите тялото с отметната глава и разперени ръце и като се хлъзгаше в рядката кал, се спусна към другите стълбове. Преряза и на тях въжетата и двете тела рухнаха на земята.

След няколко минути на върха на хълма останаха само тези две тела и трите празни стълба. Водата шибаше и въртеше телата.

Леви и тялото на Иешуа вече ги нямаше горе на хълма...

Михаил Булгаков


Read 1665 times
Rate this item
(0 votes)
Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
canlı maç izle selcuksports deneme bonusu deneme bonusu veren siteler bahis siteleri jojobet nurhitoolkitteamlambchopbonus veren sitelerHack forumPHP Shell indircmt cüzdan bahis sitelerisiyahbayrakaynakareasbetkareasbet girişbetingo güncel girişyabancı dizi izlegobahis girişasper casinodeneme bonusu veren sitelerforum bahiskareasbet girişcasino siteleri Venüsbetftn bahis siteleriGüvenilir Poker Siteleribahis forumçizmeli kedi izleflorya escortBakırköy EscortFındıkzade Escortbeylikduzu travestişişli travestibeylikdüzü escortesbet girişesbetbullbahisbullbahisbullbahisbenimbahisbenimbahisCasibomCasibom girişCasibom güncel girişCasibomCasibomCasibomavenuesbistro.comcasino siteleriizmir escortizmir escortistanbul escortistanbul travestiBakırköy Escortfındıkzade escortBedava Bahisizmir travestiBedava BahisDeneme Bonusubakırköy escortAnkara Travestişişli travestiataköy escortesenyurt escortbeylikdüzü escortbeylikduzu escortbeylikduzu escortistanbul escortbeylikduzu escortmariobet girişbetkom giriştipobet girişbetkomtarafbettarafbettarafbetbetkombetturkey girişbetturkey girişbetturkey twittersahabetmariobet güncel girişmariobet30 TL Bonus Veren Bahis Siteleri betmatikmariobetonwinbetistsüpertotobetgrandpashabet telegramBetist Girişslot sitesi xslottipobet bahis sitesimarsbahisDeneme Bonusu Veren Siteler hacklink al duşakabin fiyatları fethiye escort bayan escort - vip elit escort dizi film izle erotik film izle duşakabin hack forum marsbahis betkom marsbahisgirtr - en kaliteli escort bayanlarhd pornovozolenobahisفيديو اباحيايباحيOnwin Giriş 2023vozol 10000türk pornopornomakale nasıl yazılıryapay zeka çizimyapay zeka coinleriyapay zekaya soru soryapay zeka mühendisliği sıralamayabanci dizi izleyapay zeka filmtanıtım yazısı nedircv hazırlama pdfDuşakabin Fiyatlarıduşakabin modelleriduşakabin tekerleğiduşakabin camıduşakabin temizliğibullbahis güvenilir girişBetmatik Girişbetkolik kayıtcasino sitelerigoogle pornoTaraftariumhaber yazılımıMatadorbetMatadorbetSüpertotobetvozolmariobet girişTaraftarium2024 Deneme Bonusu Veren Sitelerbahis siteleriBritish Shorthairomegle tvjojobetBetoffice girişmatadorbetcasibom国产线播放免费人成视频播放marsbahiscasibomtuğla kaplamadekoratif tuğlaonwingrandpashabetcasibomimajbethttps://pashagaming.linkhttps://pashagaminggiris.livehttps://radissonbet.us.comiqos heets satın albetturkeynakitbahis güncel girişmariobetbetparkcasibommarkajbetparibahisbetineceltabetmatadorbetgrandpashabetgobahisparmabetbetkanyonbetkanyononwinsahabetbaywinrokubetmarsbahisextrabetikimislicratosslotwinxbetbahisalgorabetelexbetfunbahisartemisbetbetmatikbetmatikimajbetsekabetgalabetbetlikejojobet girişredwinstarzbetjojobetnakitbahisbettiltbetticketbetorspinbahsineoleybetvegabetbetpublicshowbetbetciosetrabetdinamobetcasibomPusulabetholiganbetstarzbetbettiltbetsatparmabetceltabetcasibomcasibomtümbettümbetbetkombahiscom hızlı giriş1xbet güvenilir girişmarsbahis hızlı giriştarafbetbahiscomfixbetsupertotobetomegletarafbet girişbahiscom girişgrandpashabet girişPapaz büyüsümatbetpusulabetimajbetimajbetjojobetxslotxslot girişxslotxslotxslotjojobetdinamobetsahabetcasibomcasibomcasibomcasibomcasibomcasibomonwinsmm panelbahigogorabethilbetbetgarantipaşacasinocasibommarsbahisbets10sahabetbetkom girişmatadorbetmatadorbet twitterMatadorbet girişkralbetMostbet (güncel giriş)vdcasinopiabetgrandpashabettipobet girişcasibomnakitbahissahabetbets10mobilbahisfree books downloadcasibom国产线播放免费人成视频播放nakitbahis girişsahabetteen analpiabellacasinocasibomsekabetsekabet twitterholiganbetholiganbetartemisbetsekabetsekabetmobilbahismatadorbet twittermatadorbettipobetbahiscomAnabolik Steroid Satın AlDianabol Satın Albetkom twittermeritkingSumak Sirkesi Nasıl YapılırsekabetbaywincasinometropolsekabetmarsbahisonwingrandpashabetbetistDeneme Bonusu Veren Sitelergüvenilir slot sitelerigrandpashabetcasibommeritroyalbettempobetbahsegelrestbetbahigobettiltgorabethilbetasyabahisnakitbahisbetgarantimilanobetlordbahisaresbetbetkomtipobetgrandpashabetmostbetmarsbahissahabetbetinegobahisfixbetholiganbetbaywinpokerklaswinxbetmatadorbetsuperbetinbetexperbahiscasinopusulabetbetpasikimislibetparkBetsatBetexperNgsbahisFixbet girişazureiptvazureiptvbeyaziptvgüzeliptvgüzeliptviptv satın alklasbahistarafbetbetkommarsbahispiabettipobetcasibombetkom girişbetkombetkom güncel girişdeneme bonusubetturkeybetturkey girişbetturkey twitterwedden op voetbalsahabet güncelsahabet twittersahabetbetmatikhttps://twitter.com/holiganbe_tlunabet girişholiganbet girişmavibetmavibet girişmavibet güncelbettiltbettiltbaywintümbettumbettümbet girispusulabetvdcasinolunabetmariobet girişbetistholiganbetholiganbetvbetmatadorbet girişmatadorbettipobetonwinmatadorbetsahabetstarzbetbetpublicsupertotobetfixbetxslotbetmatikbetkommariobettarafbetbahiscombahiscom giriş1xbetgrandpashabetmarsbahisbycasinobetturkeytipobetonwinmatadorbetsahabetstarzbetbetpublicsupertotobetfixbetxslotbetmatikbetkommariobettarafbetbahiscom1xbetgrandpashabetmarsbahisbycasinobetturkeydumanbetholiganbetbeylikdüzü escortmeritkinggrandpashabet