Горещниците вече вързопят си багажите,
изпращани со здраве от огнебарабаните,
со здраве ги изпращат поляните, балканите,
където и до днеска не секват пак масажите
за русите, жабарите и франко-англичаните.

    

    За път се вече готвят жестоките горещници

    и дъждоносни бродят по-често в небосклоните,

    изливници ще рукнат, ще свестят те евзоните,

    та с Петър и Никита и други стари грешници

    ведно да се озъбват на нас и на тевтоните.

    

    Горещниците вече вързопят си багажите,

    а ний се тилочешеме и мудрим се над сметките,

    че липсват ни одеждите, че рядко са подметките.

    Ще тръгнем босоходци и вий де — братовчедките —

    на нас за душетровие гърбът си ще покажете.

    

    Горещниците летни вързопят си багажите,

    а ний си гърлотъпчиме с фасула сух стомасите

    и смаяни летиме, възседнали пегасите,

    и търсим окозяпнали дано да ръкохваниме

    лекарство — да поправиме тъй някак си финансите.

    

    Горещниците вече събират си багажите

    и готвят се со август за дружно ногодвижене,

    а ний сме тъй кахърни, тъй много сме загрижени,

    Че ще пресекнат вече да бродят по паважите

    Девици устокръвни со рокли свилокнижени.


ХРИСТО СМИРНЕНСКИ 1917 година
Бел. Яс
България е във война с руси, англичани и французи, италианци. САЩ ще не са встъпили във войната, съюзници сме с Турция Германската и Автро-Унгарската империя....
Петър е сръбският крал Петър, Никита - Черногорския княз, които са съюзници на Антантата
"евзоните" са гърците, чийто крал от германски род още не ги е вкара лвъв войната срещу ни. Българските войски са се окопали на границата с Гърция..

Религиозните горещници са 15, 16, 17 Юли, Астрономическите обаче са в края на месеца, така че да не пишат журналята, какви хладни Горещници ще имаме тез дни...

Горѐщници (Горѐшляци, Чу̀реци, Блъ̀съци, Гѐрмановци) – период от три дни в края на месец юли (28, 29 и 30 юли) в българския народен календар, празнуван в чест на огъня и главно за предпазване от огън. Източноправославната църква е почитала през тези дни паметта на мъчениците Св. св. Кирик и Юлита (28 юли); Св. Антиноген, Св. Юлия девица (29 юли) и Св. Марина (30 юли).

С
Обичаи

След смяната на юлианския с григорианския календар датите на религиозните празници стават 15, 16 и 17 юли. Със смяната на календара най-горещите дни, разбира се, не се преместват – в края на юли средноденонощните температури достигат най-високите си годишни стойности и това не е обвързано с религиозните празници.

Обичаят е разпространен основно в Северна и Западна България, както и в югозападните български етнични територии. Според народното вярване Горещниците са най-горещите дни в годината. Тези три дни имат собствени имена. В Северна България те са: Чурлѝга, Пърлѝга и Марина Огнена, а в Южна – Лю̀та, Чуру̀та (Чюру̀ка) и Опалена Мария. В този период се забранява всякаква полска и домашна работа, тъй като се смята, че иначе огън ще изгори къщата или имота (стоката). Вярва се, че нивата (и особено ожънатите снопи) се запалвали от само себе си, тъй като огън слизал от небето. Забранява се изнасянето на огън извън къщата. Най-строго се пазят първият и последният горещник. Вярването, че огънят слиза сам от небето (обикновено под формата на светкавица), обуславя и локалните имена Блъсъци и Германовци (тъй като се вярва, че св. Герман е един от повелителите на гърма).

В Софийско (с. Желява и др.) по тези три дни се гадае какво ще бъде времето през месеците януари, февруари и март, първият, вторият и третият горещник отговарят съответно на месеците януари, февруари и март. Ако горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, ако е хладен – предвещава студ и виелици. Във Велешко на този ден празнуват занаятчиите, чиито професии са свързани с огън. През тези дни хората се къпят в лековити извори, защото се вярва, че тогава силата им е особено голяма.

В по-старо време на първия ден вечерта се изгася огънят във всички огнища в селището, на втория не се пали никакъв огън, а на третия (Св. Марина) всред селото се пали нов огън (жив огън, божи огън), от който взимат всички стопани и подновяват огъня в своите огнища. Това е свързано с вярването, че на този ден от небето сам пада огън и че Света Марина е повелителка на огъня.