ВНИМАНИЕ ЗАБРАНИ Срещу 15 август не се зачева, защото детето ще се роди болнаво или с някакъв недъг.

ПРАЗНИКЪТ

Българите наричат празника Успение Богородично, Голяма Богородица или Голяма черква и съединяват в него древните си езически спомени за великата богиня, майка на земята, и Мадоната, Божията майка Богородица, носителка на божественото женско начало. Почита се като покровителка на майчинството и на жените, като пазителка на семейното огнище.


РИТУАЛИ

Свъшват Богородичните пости и на много места се празнува общ събор. Всяка къща коли курбан агне, както на Гергьовден. За по-лесно свещеникът освещава една торба сол и от нея солят агнето, което ще се пече. По пладне се ходи на църква, палят се свещи пред иконата, прекадява се трапезата, на която трябва да има и мед, разчупва се хлябът за здраве. Чак след като всичко това е сторено, хората сядат и празнуват, ядат, пият и се веселят. На свещеника се дават кожата и двете плешки от закланото животно.
Жените раздават "богородични пити" за здраве, а също и предварително осветени в църквата плодове – грозде, дини. Раздават се и обредни хлябове за "Бог да прости умрелите". На места се раздават, както на Власовден, кравайчета за здравето на воловете.
Правят се общоселски сборове и големи манастирски събори. Жените носят все сладки неща – жито, грозде, мед.
Богородица е закрилница на родилките и затова към нея трябва да са насочени техните специални молитви. На иконата є се молят и слагат дарове и бездетните невести – да се смили и да ги дари с рожба. С надежда за дете се оказват на иконата на Богородица и метални вотиви, изобразяващи пеленаче.
За добра реколта през годината, която идва, се сее жито, пресипано през главата на убита змия. Това трябва да стане в дните между Голяма и Малка Богородица (8 септември).

ЗАБРАНИ

Срещу 15 август не се зачева, защото детето ще се роди болнаво или с някакъв недъг.


МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ

Каквото е времето на следващия ден, 16 август, такова ще е през цялата есен.


ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ

Трапеза

На трапезата трябва да се сложат жито, царевица, пшеница, варена тиква, прясна пита, каша от пиле, грозде, диня. Често пъти празничният курбан е агне. Задължително се слага и мед заради почитта на Богородица като покровителка на пчелите.
      
НАРОДНА МИТОЛОГИЯ

Народът ни е съхранил за Богородица, майката на младия Бог, обич и респект, вяра в нейната непорочност, вълшебна сила и справедливост. Мария е дарена от Създателя на родителите є с условие, когато навърши 7 (или 12) години, да бъде пратена да служи на Бога. Тя е девойката, заченала от елмазено камъче или от китка босилек. Тя е щастливата майка, пред която цялата природа застива, за да премине с Младенеца в ръце. Тъй като кукувицата не спира да кука и трепетликата да трепери, тя ги проклина. Наказва и мулето, което ровело в свещената ясла и разравяло младия Бог, така че да го намерят и убият. Богородица проклина също елата и бръшляна, че не є сторват път да мине: елата – да не цъфти и да не ражда, бръшляна – да е зелен, но да ражда "църни ъглене" (черни въглени). Овесът също не се поклонил на младия Бог и е прокълнат "да не влиза във воденица и литургия". Обикновено клетвите є обричат на безплодие и безполезност (понякога така може да прокълне и Йоан Кръстител). Благословията є е свързана с многолюдна челяд, спорен труд и берекет. Милостта си дава на сиромашки майки вдовици. В тежък за нея момент благославя жабата, за която няма по-хубава рожба на света от малкото є жабче.
Вярват също, че модата в женските дрехи е създадена от Богородица. Като ходела от село в село все в различни костюми, жените почнали да си шият като носиите, с които я видели, и така сътворили цялото пищно разнообразие от форми и цветове.