Света Петка (гр. Параскева, петъчна) е сред най-популярните и обичани български светици. Тя събира ведно образите на три християнски култа – на Параскева Епиватска, на римската великомъченица Параскева и на византийската Параскева от Ирони.
Народният календар празнува на 14 октомври св. Петка Епиватска, родена в Епиват, Тракия, на брега на Средиземно море към края на X век. През 1238 г. българският Цар Иван Асен II след битката при Клокотница извоювал мощите на светицата да бъдат пренесени в Търново и оттогава за българите тя е св. Петка Търновска. Най-хубавото и пълно сред множеството жития за нея написва св. Патриарх Търновски. Разкази за чудни изцеления съпътстват светите є мощи. Слепи проглеждат, хроми прохождат, болни от тежки и неизлечими болести оздравяват. Затова и славата є на лечителка я съпътства през всичките следващи години и до наши дни. Вярва се, че ръката на св. Петка посочва къде под земята има животворна вода, на кое изворче или кладенче водата е целебна. Лекува болни очи и слепота.
В народните песни св. Петка прекрачва границата на световете, влиза в царството на мъртвите, отваря с ключовете на Света Богородица райските порти, отсъжда заедно със своя “събрат” Архангел Михаил хорските грехове, посредничи при отпращането на душите към “оня свят”. Заедно със сестра си Неделя строи мост към отвъдното, по който успяват да преминат само праведните души. Света Петка е светица на петъчния ден. Петъкът подготвя почивката. Слага край на един трудов цикъл. Подготвя да започне следващото завъртване към живот и труд.
Света Петка е покровителка на жените, родилките и дома. Тя следи да се празнува името є във всички петъци и наказва жените, които работят в тези дни. Култът към нея наследява езическата славянска богиня Мокош, покровителка на женските домашни дейности, на брака, раждаемостта и подземната влага. Свързва се и с невидимия домашен дух, стопанин, покровител на рода, и затова на деня є се извършват семейни, родови служби (светец, слава, светого, оброк).
Казват, че св. Петка “повежда” светците и техните зимни празници. Най-близки роднини са є св. Димитър, неин племенник, и св. Архангел Михаил.
С Петковден започват сватбите. По къщите тръгват сглядници и годежари.
Освещават се новопостроените къщи.
Жените в Странджанско тачат св. Петка против безплодие. В навечерието на празника невестите, които не могат да заченат, преспиват край параклис на нейно име или аязмо с лековита вода, сутринта се мият и пият от водата. Слепите и хората с болни очи носят дар и оставят вотиви с формата на човешко око пред иконата є.
Празнуват:
Параскева, Параскев, Петко и техните производни:
Пара, Парашкева, Парка, Парунка, Паруша, Паца, Паша, Пашка, Пъшка, Пенка, Петка, Петкана, Петя; Параско, Парашкев, Парил, Парко, Паро, Парун, Паруш, Парчо, Пашо, Пенко, Петкан, Петко, Петьо, Печо, Пъшо...
Кева, Кевка, Кево.