Наистина хубаво стана, че се сетихме, а и че съвременността и находчивостта на техническия отдел на редакцията, ни даде възможност да слушаме заедно и в Яс. Защото е факт, че всеки преразказ на нещо случило се или сътворено, вече е нещо друго. Вече само по себе си е креация, друг артефакт. От опит споделяме, много често, преразказът на нещо случило се, не носи в себе си не само заряда, атмосферата, а понякога (и често) истинността, че и смисълът на станалото. Просто представлява гледната точка и набора на думи на преразказващият. Направилите му нему, според багажът в главата му, критериите му - думички на главните герои. (Пък ако си помисли, той отразяващият, че самият е главният герой о случващото се е в негона чест, тя работата, какт обича да казва Борко Ненов, съвсем се огелпва:) Че:
Така се случило на нашият екип, който трябваше да предаде, чрез Яс срещата с поета Иван Вълев миналата седмица в читалище "Съгласие", че му се наложило да излезе от Синия салон и да остави по-дългичко диктофона на запис. Щастливо се получило, защото...Впрочем като прослушате. Препоръчваме! Затамнете стаята, запалете печката, стоплете се, усамотете се и послушайте... А, и ако имате песента "Лятото" по текст именно на Иван Вълев, изпълнявана от Пламен Ставрев - пуснете си я за фон...
В записания разговор - става дума за това как едно селско момче открива Пловдив, как превежда от полски, защо си отиде издателство Христо Г. Данов, Котев си спомня детството със стихотворение на поета Иван Вълев, Джурелов, недочул го хвали, че добре превежда от полски...
А на нашите хора, през малкото време, в което били в залата - пък и като прослушали записите сетне - много си приличали Иван Вълев и Илко Капелев...
Тагове: Какво е всъщност лятото....