Когато Господ ни покани да играем на зарове
Игрите на глада са факт. Нали не вярвате, че това е просто книга или филм?! Отдавна продуцират и режисират живота ни. Защото сме доверчиви и можем да хвърляме поглед само от собствената си камбанария. А да мислиш, че всеки би постъпил като теб, не е признак на прозорливост. Та протестите на глада са факт. Все още не на мизерията, а на усещането за глобален глад, който предстои. Да, но какво точно усещаме инстинктивно днес?
Усещане за безперспективност:
- работиш, а нямаш. Или ако работиш, имаш колкото за храна, скромни дрехи и по някоя дребна глезотия по празниците. Наложи ли се да тръгнеш по болници, изпитваш отчаяние. Все още има чудесни кадри, главно в два-три града, но те струват пари. А ти нямаш. А работиш. И плащаш осигуровки, и като куче изкарваш гриповете на крака и други уж безобидни заболявания. Пенсия вземаш и работиш. И пак нямаш. Защото някой наглец тъповато ти обяснява, че са виновни комунистите,докато ти плаща под масата 200 лева над пенсията ти от 200 лева за 15 дена нощен труд.
- децата ти работят и нямат, ако са в България. Едва издържат собствените си деца. И децата на децата ти ходят в училища, в които учебниците струват пари. Онези пари, които все нямаш. Учителите струват пари. Но и на тях не плащат.Занимават ги с чиновничество и джендърски проекти, с дигитални технологии, но само и само да не научат някое дете да мисли. Затова учителите дават уроци. И ти понеже нямаш пари, се налага да намираш и за уроци, защото искаш младите да са грамотни, та ако може поне тях никой да не лъже…Ако ли не…Ето я чужбина. Вратите и терминалите са отворени. Как копнееше по чужбина преди 30 години, нали? Сега ти е враг. Защото ти взема децата и внуците. Мултикултурално. Ама нищо де. Да сме здрави.
- никой не ти говори за идеи. Те са забранени. Почти със закон. Имаш право да си само праведен консуматор, да викаш неспирно „УАУ!“, ако може с лек английски акцент, ако не може и шопският става. Ако пък случайно си научил думата идеали, ти си сгрешен продукт на някоя даскалица пред пенсия, изповядваща консервативни и еретични мисли като например,че освен сома и материя сме и дух. За религия и дума не става. За вяра пък изобщо. От сутрин до вечер всички СМРАД – средства за масова дезинформация, показват свещениците като гнусни педофили, с Ролекс на ръката и алчно делящи си парите от свещи. От твоята свещ, която си запалил, за да може Бог да ти изпрати шестица от Тотото. Нищо, че не Той , а ТОЙ се занимават с тотото и не на Бог, а на ТОЙ трябва да се молиш.
- представят ти по СМРАД-овете някакви наугледни хорица за експерти, понякога и някоя засукана кака, която компетентно ползва сложни думички, които и ти си чувал и дори подозираш, че като ги съчетаеш се получава едно ГОЛЯМО НИЩО, ама де да знаеш, все пак експерт е! Та тези хора, включително и комшията ти Пешо, който не може да си смени акумулатора, но влезе в правилната партия, ти говорят за атомни реактори, за енергийни потоци, за брутен продукт и за някакъв растеж, растеж, растеж… за милиони честни капиталисти, изклани от неблагодарните съветофили, за миналото величие на българския род, за Тангра, който си отмъщава, че е заменен от Христос и за всеобщия протоб ългарски произход на всичко живо поне до Мойсей, който, ако не тракиец или мизиец, е поне македонец.
- за външната политика ти обясняват, че не е твоя работа. И ако си почтен човек, няма да мислиш, като гледаш кадри от Сирия, където в момент на „газова атака“, с три глътки вода и едно бързо измиване всички оцеляват. Е, объркваш се малко, защото онзи ден тези, които сега са добри, бяха лоши, след месец палачинката пак ще се обърне, но все пак са те предупредили. Външната политика е сложна работа! Ние трябва да се снишим. А и все пак нали точно нашето семе оцеля 500 години! Я по- оптимистично. Ще ни бъде! Удари една ракия, пардон, един ишиас, така вече му казваме, откакто сме у Европата.
- накрая…Третият ти братовчед жени сина си. За нечий друг син, който износва чрез нови технологии генно модифицираното дете на сестра си, заченато ин витро от вуйчото. Ти се кръстиш и кълнеш, и обясняваш на напредничавата си втора братовчедка, че на такваз сватба няма да отидеш. Половината ти рода те обявява за закостенял цървул, фашизоиден националист и потисник на жените, дори когато не са жени. Снахата ти се примолва да не се инатиш, че ще я съкратят от работа, защото има нетолерантни роднини.
Имаш само две възможности. Да се присъединиш към „прекрасния нов свят“ или да хванеш гората. Този път не заради деца и внуци. Заради себе си. И човешкото достойнство.
Росица Бакалова