"...Няма да бъде забравено изтърваното признание на писателя Господинов, когото украсяват като великденско яйце - как по времето на соца страдал, че не може да си купи дънки от Кореком.

Заради тия страдания заслужава направо Нобелова награда. Дънкомечтатели продават новата свобода.

Един истински словесен майстор никога не би се оттласнал от такава просташка потребност.
Представяте ли си, това да бъде казано от писатели като Радичков или Хайтов - те преборваха с майсторство не-свободата, а не със сълзи пред валутен магазин…
Валидно ще остане написаното само за днешните несвободи.

Каква свобода имат един милион и 650 хиляди българи, които живеят под прага на бедността, Кореком ли им е виновен?
Пак да кажа: един не се намери да се извини, да каже, че честно се е мъчил, но не е успял поне малко да разтовари простолюдието от тегобите му.
Честно? – я не оглупявай и ти, дописнико...

Споменатият вече писател Господинов преди време състави „Инвентарна книга на социализма“ – и така сложи началото на една лъжа.
Показани бяха с някакво садистично удоволствие ръждясала пералня, кутия лимонови резанки, улични табелки и други простотии.
Обаче замисълът далеч не бе фейлетонно- повърхностен. Когато залъжеш младите, че „онази“ България е произвеждала само лимонови резенки, амнистираш крадците-приватизатори, амнистираш и крадливата свобода.

Господинов не знае ли, примерно, за далаверата с Кремиковци?
Обаче апологетите на лъже-свободата са неудържими.
И защо не направи инвентарна книга и на Прехода - фондация „Америка за България“ няма да му я спонсорира, разбира се, но все ще се намери кой. Ще трябва да гледа само две седмици новините на Би Ти Ви – и ще цъфнат всички прелести на Свободата.
Един съвременен български писател има шанс да бъде запомнен, само ако се взре в Българския Свободен Разпад.

Безсрамието се повтаря по един удивителен начин: комунистите обещаваха да преместят рая тук, на земята, макар че набързо се отказаха от тази идея – а днешните освободители, без да обещават, уредиха един ад за милиони нашенци.
Млък! – подвиквам му на нахалника, който съска нещо - опитай се да живееш свободно с 200 лева и тогава се обаждай.

Особено се дразня от някои млади медийни послушници, които безразсъдно обгрижват безпомощната ни свобода.
Не смятам, че е уместно да ви занимавам със себе си, но те ме принуждават да кажа нещо интимно. Винаги съм имал професионален успех, Съдбата беше донейде благосклонна към мен и в личен план.
Но това не означава, че трябва да съм сляпо пале като споменатите послушници.
Семплите им постижения и още по-семплия им живот би трябвало да ги направят по-състрадателни към милионите клетници у нас.

Говорят за свобода – но не и за здравеопазване, образование, смъртност, фалшиви или полусурови политически идеи и доктрини, мълчат и за най-важното - доколко сме съвместими с останалия свят.
Останало им е едно: непрекъснато, макар и спекулативно, да се сравняват с „тогава“ - а не с днешна Европа."

https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=999579110406810&id=100010641917787