Едно и едно, знае се, не всякога е две, като особено сложни и объркани са сметките след избори. Нашенските избори, знае се и това, могат да  променят не само аритметиката, но и психологията, пък и морала, ако е останало все още нещичко от него. Нашенските избори са алхимия, незатихваща алхимия, процес, алхимичен процес, раждащ все нови и нови чудеса. Уроди, ако трябва да съм точен, не някакви светли чудеса, а уроди, политически уроди най-вече, а и нравствени уроди. Уродливата ни действителност – какво по-естествено от това? – ражда уроди, по време на изборите и сетне. Нищо чудно, но е страшничко, ако се замислиш, защото изведнъж става ясно, че ни липсва перспектива, че сме загубили перспективата си като държава и като народ! Простите сметки, ясните, категорични сметки, сочат това, а всичко останало е уйдурма, безначално и безкрайно политическо надлъгване, което не вещае нищо добро. Нека ми прости моя народ, но се налага да цитирам една поговорка, която той, не някой друг, е измислил, една поговорка, която обяснява нагледно всичко. „Прост народ- слаба държава!” гласи въпросната поговорка, а днешната ситуация у нас, сочи недвусмислено доколко мъдра е. Защото сами се подредихме тъй, без чужда помощ, доброволно, сами измислихме и безизходицата, и сложната следизборна аритметика. Бойко Борисов, не ще и дума, имаше защо да е народен любимец, щом е публична тайна у нас това, че мнозина бленуват Желязната ръка. Заради завистта, изпепеляващата нашенска завист, не заради друго, заради завистта към забогателите, на които някой евентуално би отнел нещо, както си въобразяват наивниците. Народен любимец, все заради същата завист, е и Волен Сидеров, който също е възприеман като мъж на честта със силна ръка, при това не само от завистливците. Той, за разлика от Бойко Борисов, съумя да подведе маса народ с популистки приказки, както го обвиняват противниците му, които не бяха, всъщност, празни, лишени от смисъл, приказки. Напротив, воден от политическия си или социалния си инстинкт, пък защо не и от опита си, Волен Сидеров лансира единствената спасителна формула, може би. Налице е някаква хипербола, очевидно, но инак е сигурно, че който и да дойде на власт, ще трябва, преди всичко, да увеличи, при това осезателно, пенсиите и заплатите. Следизборната аритметика, със сигурност, тръгва точно оттук, всички други сметки, каквито и да са те, са сметки без кръчмар, които само ще нагнетят допълнително напрежение, наместо да решат проблема. А най-нелепата аритметика, разбира се, е аритметиката на незабравимия Симеон Дянков: стабилност на всяка цена, стабилност в мизерията, в нищетата. Подобни сметки, разбира се, няма да помогнат на управляващите, които и да са те, а тутакси ще ги повлекат към провала. А не биха помогнали на управляващите, разбира се, и оправданията, каквито и да са, щом е очевидно, че народът мизерства тъй, както не е мизерствал никога. Откъде пари?- дежурният вопъл на властниците, е смешен вопъл, крайно неактуален днес, абсурден, щом е ясно, че може да се вземе заем, да речем, щом е ясно, че това изобщо не е фатално, както напразно ни убеждават доморасли уж, но обслужващи чуждия интерес икономисти. Всекиму е ясно, че щом Франция, да речем, може да дължи трилиони, за да поддържа високия си стандарт, или САЩ да има всякога най-голям дефицит, по същата причина, можем и ние да си позволим някаква помощ. Някаква, казвам, незначителна, но която ще ни спаси от мизерията, която ще вдигне пенсиите и заплатите, поне толкова, ако не друго, че да спаси хората от студ и глад. Пламен Орешарски, един доказал се, сериозен икономист, вярвам, не си прави никакви илюзии и не се занимава с глупости, с празни, ненужни сметки, да речем, като тази, дали ще постигне нужната подкрепа в парламента. Няма съмнение, никакво съмнение, че правителството на Орешарски ще се радва на значителна подкрепа, подчертавам, на значителна подкрепа, ако направи няколко решителни стъпки. Повишаването на доходите, преди всичко, доколкото е възможно, но осезателно, както и нова, по-смислена регулационна политика, която не само да намали цените на електроенергията, да речем, но и да гарантира стабилност. Освен това, нова данъчна политика, по-смислена, която да способства за развитието на дребния и среден бизнес, както и борба с контрабандата и корупцията, борба за запушване на пробойните в бюджета. Няма смисъл да обяснявам, надявам се, че една такава политика, премислена и балансирана, ще намери своите поддържници и сред депутатите на „Атака”, а и сред депутатите на ГЕРБ. Защо не, щом вече е пределно ясно, че тази лидерска досега партия, май ще трябва да прежали лидерите си, затрупани от толкова вини, ако иска да оцелее. Дали ще бъдат касирани изборите или не – правят се, знаем, и такива сметки! – едва ли е от значение, ако партията, която е длъжна да се промени, щом е помръкнал имиджа и, не се е променила. Защото е илюзия, пълна илюзия, нездрава илюзия, бих казал, да разчиташ на фалшификации или манипулации, дори ако са те изпитани, като не си на власт, като са се променили видимо и изпълнителната, и съдебната власт. Не е сигурно, би възразил някой, че изпълнителната власт ще се промени, но инак наистина е видимо, дори за неверника, че съдебната власт се е променила. Една работеща, принципна прокуратура, бих казал, е предостатъчна, за да ги няма, за да са невъзможни познатите фалшификации и манипулации, а нямаме никакво основание да се съмняваме, че при Сотир Цацаров прокуратурата ще е тъкмо такава. Нямаме основание да се съмняваме, вече посочих защо, и в това, че изпълнителната власт също ще е по-различна в смутното време. Сложността на ситуацията изисква решителни действия, но и смислени, премислени решения, осигуряващи перспектива, противостоящи на кризата, но и с дългосрочен ефект. Следизборната аритметика, колкото и сложна да е, дори ако е нашенската алхимия, трябва да е съобразена с новите реалности и е нужно, което е най-важното, да е спасителна за народа. Едно и едно не всякога е две, каза се вече, а в случая решенията, като че ли, са безброй, но трябва да го има все пак спасителният алгоритъм, сигурно го има, а Пламен Орешарски, като че ли, е верният човек, на вярното място, способен да реши сложната задача! Всичко останало е празна шумотевица, ненужна, изборджийска шумотевица, Байганьовщина, която би ни донесла само  байганене и байганлъци, нищо позитивно, нищо градивно! Сигурно му е много мъчно на обичания все още от мнозина Бойко Борисов, че е спечелил изборите, но загубил властта, както изглежда завинаги, но нека не си въобразява, че ще го спасят някак сметките без кръчмар. Едничкото, което би постигнал, ако му се отвори случайно парашута, не дай си Боже, е да повлече след себе си и България към нищото! Едва ли е кой знае колко успокояващ и за него, и за нас, подобен развой, както и знаменателния инак факт, че отново вършим нещо, което никой друг не може да направи…