Тия дни два необичайни гласа се изправиха задочно един срещу друг: стържещият глас на Каролев, да го наречем Банцига, срещу гъгнещия глас на Иван Костов - него не мога да го оприлича, не знам как се оприличава нещо, което гъгне. Банцига казал, че Костов няма право вече да се обажда, било му минало времето - това по повод коментара на бившия премиер, че в „Лукойл“ се извършват големи далавери, съпоставими единствено с Великата октомврийска революция през 1917 година. Костов тъкмо го бяха качили на кръста и му забиваха от икономия ръждиви пирони заради врътката му с депозита му в КТБ, когато той се представи като мургавелко от „Магурата“ - затова реши да отвлече вниманието на простолюдието с атаката си срещу „Лукойл“; на пръв поглед изглежда разумно - говориш за чуждите гафове, за да скриеш своите. А пък и все има кой да му вярва и да му мига влюбено насреща.
Между другото с този човек трябва да се разговаря само със сметало в ръка - трак в едната посока пет топки, трак в другата - две, разликата трябва да е три топки, но ще видите, че ще останат четири. При Костов умението на изваждането е достигнало абсолютно съвършенство. По този начин навремето той извади от оборот и цялото стопанство на държавата. Както и да е.
Каролев не е прав да иска да зашие устата на Костов - тъкмо напротив, този човек трябва бъде чуван непрекъснато и непрекъснато. Освен всичко друго, и защото започва да допуска грешки, може би е уплашен от обезценяването и на някои други свои депозити, които искаше да вкара направо в Историята, де да го знам. Но е факт, че е смутен, иначе нямаше да прибегне до аргумента с „Лукойл“ - защото това отваря широко завесата пред миналото, изведнъж цял хор от Владо-Каролевци може да се изправи срещу него и сто банцига да застържат в синхрон.
Понеже, когато отвориш дума за „Лукойл“, ти подсещащ българските идиоти - той ви смята за такива, не аз - за приватизацията, която си извършил: криминална, подла, користна и в крайна сметка и идиотска. Да разбазариш стопанство за 30 милиарда само за два милиарда и две-три години след това да загубиш окончателно властта - това нито едно сметало, дори Вселенското да е, което брои звездите, няма да изчисли. Да овъртолиш стопанството на една държава, но да не успееш да превърнеш това в трайна политическа власт - това е една от най-кривите сметки в Новата История. Да не повтаряме одиозните му сделки, те са добре известни - но накрая да се окаже напълно изоставен политически, дотам че сега да се увърта край протестърите и подобни НЛО-та, ужас!
Затова изпускането на Костов е велико признание, той ни хваща за ръка и ни отвежда право към годините на откровеното кърджалийство в икономиката, когато всичко стойностно бе купено на безценица или направо бе подарено. Така че Владо К. не е прав - нека си говори Костов, трябва да говори, колкото повече гъгне, толкова по-добре.
Що се отнася до самия Каролев, той е най-сполучливата икономическа реформа на министър Лукарски - колкото министърът е кротък и незабележим, толкова повече Банцига си е на място. Макар че, неизвестно защо, Каролев пропусна, че нарекоха Лукарски „безобразен нахалник“ - това си заслужаваше един откос с банцига, но не се случи. Да не би и Каролев да смята, че неговият опекун си е безобразен нахалник? Сашо Диков упорито все ме кръщава, че съм му „учител“, аз пък все отричам, обаче сега да му кажа нещо. Преди трийсетина години, в ерата на „кеворкирането“, и аз бях агресивен, но по-късно си дадох сметка, че е по-добре да оставиш онзи насреща ти сам да се набие на кол. Много е приятно, поне за теб, за онзи не е сигурно.
Нашият занаят се превръща в каруцарско поприще, когато наричаш някого в очите „безобразен нахалник“. По-добре го подхвани така, че сам да си каже и да приеме, че е нахалник, и да му е сладко дори. Има си начини за това. Но това между другото.
Пак за забраната Костов да говори. Нека говори, защото неговите лични тарикати вече написаха историята на „дясното“ - и там няма нищо за Кражбата, наречена „Приватизация“. Има един Мартин Иванов, сега е от котилото на Плевнелиев - дали този човек ще се сети някой път да надникне в архивите на най-големия позор в модерната история на България, да разлисти мръсните страници на приватизацията. Не можеш да съставяш история на „дясното“ - и да отминаваш Голямата Мръсотия Приватизацията. И тарикатщината, колкото и да е левашки-предизвикателна, все трябва да има някакви граници. Мартин Иванов с пяна на устата се кълне, че клетата България била хранила Съветския съюз - ами Мръсницата Приватизация кого нахрани, кого ограби? Тия хора обсебиха тихомълком почти всички лостове и трафици - но не им ги оставяйте. Това обаче няма да се случи само като им казвате че са нахалници.
Ето същият Костов вече направо ви се хили в лицето - наскоро отиде при Лора и Галя в Нова и си каза за военното училище в СССР. Утре като нищо ще иска да участва и в следващия парад на 9 май. Историята с това училище бе най-строго пазената тайна на Прехода, никой не беше допускан на един пушечен изстрел разстояние от нея. А сега Костов ще героизира и тази тайна. Както започва да героизира и продажбата навремето на „Нефтохим“. Между другото в тази продажба има известна логика: твърди се, че „Лукойл“ винаги е бил в орбитата на военното разузнавателно управление на Русия, Костов пък вече се хвали, че искал да учи за летец в руско военно училище - как да не даде тогава комбината на „Лукойл“. Хайде, авторите на теории на конспирацията да се запретват.
Ние сме по-скромни - само искаме Костовци да ни гъгнат. Някоя телевизия дори може да отвори рубрика „Гъгнене“ и да кани такива хора, ще бъде забележително зрелище, а и много ценно за бъдещите изследователи. Могат да нарекат рубриката и „Нахалници“.
Трябва да отида да гледам някой мач на „Бистришките тигри“, да видя как рита Бойко - той се оказа голям финтьор, това трябва от футбола да му е дошло. Вместо да скочи на онази невзрачна женица Маковей, той благодари, че го е нарекла „лъжец“ - понеже няма нито един банциг край себе си, всички са кларнетисти духачи. Сетне пък протестърите написаха, че не го била нарекла „лъжец“. Колкото и да се харесва гастролът на Маковей на опонентите на Бойко, трябва все пак да кажем, че не е особено прилично да дойде някой от царевицата и да учи на ум и разум една държава. А Бойко вероятно се принуди да направи финта си, понеже преди това и той каза две груби думи за македонския си колега Груевски - този финт може би е признание, че е сбъркал, дано да е така.
Ей, телевизиите, какво става с македонската „революция“, по която примирахте с романтично-гламавите си скечове? В нашия занаят номерът е да си една крачка, поне един ден пред случващото се - да успееш да видиш какво ще стане След Това. „След Това“ - това е голямата тема. Ето - „След Това“ Костов пак гъгне, много ли сте щастливи?
„След Това“ - там отворете репортерските си палатки. Между другото бях озадачен от стръвта, с която Иван Георгиев предвещаваше македонската „революция“. А той е талантливо момче, много подходящ за телевизия, с добър речник, двамата с Лили Боянова са едно от големите открития на телевизионния сезон. Но трябва да се премести малко по-напред - в „След Това“. Но, както обича, разбира се, това си е негова работа.
Ако за репортерите важи правилото за „След Това“, за политиката пък има друго - „Преди Това“, там двете правила вървят ръка за ръка. Всеки новонапъпил политик трябва да го накарат с ръка върху конституцията да ни разкаже какъв е бил „Преди Това“. Ще бъде голям майтап. Но е наложително. Ето, съдебната реформа скоро няма да се случи и не заради друго, а защото докрай тя ще се препъва в министъра на правосъдието - той пък, с ръце в джобовете, защото го е страх да пипне конституцията, докрай ще пелтечи и няма да има отговор на въпроса „Какъв си бил Преди Това?“. Намерете сериозен министър, достолепен човек. Уважавайте достолепието, разума и опита, за да ви има в онова „След това“.
Пълният текст на материала е във вестник "ПРЕСА".
