През бурята на времето достигнал е човекът
господство над останалите земни твари,
но зрее във душата му - бавно и полека -
гнилоч непростима, тиха злост, поквара,
разкъсваща без жал моралната пътека,
бушуваща без спир в пулсиращите вени,
изстискваща докрай без капка притеснение,
отнемайки без връщане човешкото в човека.
Стремежите за власт, надмощието желано,
смисълът в живота, търсен във банкноти -
те бързо раждат качество, не винаги разбрано,
но свързано с надеждите да тънеш във охота.
Тъй без значение е другото - то важното е само
ти да си добре, пък другия кучета го яли!
Погребваш без тревожност чувствата заспали -
ти имаш ли си всичко, струва ти се е оправдано.
Годините текат, но принципът остава -
все пак той движил е света през вековете -
прав винаги е този, който управлява,
а най-хубаво е там, където
обсипват те със почести, пари и слава,
прекланят се със страх пред светлата ти личност
и всичко струва ти се някак просто и логично:
Ти властващ си, останалите - плява!
Бизнесмени, политици и незнайни тарикати
са опънали конците на прогнилото ни време.
Ако някой дръзне да им се опре - ще си изпати,
в рискове самички сме - не сме народ, а племе!
Склоняваме глави, но вземаме заплати -
то не какви да е, а колкото да оцелеем.
Но без значение другото - за повече не смеем...
Понякога тъй силни сме, но само в самотата.
("ПЛОДОВЕТЕ НА ВЛАСТТА" - М. Манев, 23.08.2018)
/от конкурса на Радио 999/
