На 18 януари, българският православен и народен календар отбелязват един от най-значимите зимни празници – Атанасовден. Това е ден, в който се преплитат дълбоката църковна почит към един от най-великите богослови и жизнерадостната народна вяра в преломния момент на зимата и наближаващата пролет.
Свети Атанасий Велики – „Бащата на Православието“
В първата си част празникът е посветен на паметта на Свети Атанасий Велики, архиепископ Александрийски. Наричан „Баща на Православието“, той е една от най-ярките фигури в историята на ранната Църква през IV век. Животът му е непрестанна, драматична битка за чистотата на християнската вяра.
Свети Атанасий е най-ревностният защитник на православното учение срещу арианската ерес, която отричала божествената природа на Иисус Христос. Едва 27-годишен, той взема ключово участие в Първия вселенски събор в Никея през 325 г., където изиграва решаваща роля за формулирането на Никео-Цариградския Символ на вярата – веруюто, което християните изповядват и до днес.
Заради своята непоколебима позиция и безкомпромисна защита на истината, светецът е подложен на жестоки гонения. Пет пъти е прогонван от своята архиепископска катедра в Александрия, прекарвайки общо 17 години в изгнание, често криейки се в пустинята сред монасите-отшелници (включително и при Св. Антоний Велики, чиято памет почетохме вчера). Въпреки преследванията, той оставя огромно богословско наследство, което затвърждава догматите на Църквата. Неговата устойчивост и интелектуална мощ му печелят прозвището „Велики“ още приживе. За Църквата днешният ден е прослава на триумфа на истинната вяра над заблудите.
„Атанас лятото връща“ – Народните традиции
Втората половина на празника е потопена в богатството на българския фолклор. В народните представи Атанасовден е неразривно свързан с вчерашния Антоновден. Те се възприемат като два последователни празника – „Антоновден и Атанасовден – сладък и меден“. Както и на 17 януари, и днес се спазват ритуали за омилостивяване на болестите, като жените не предат, не плетат и не варят боб и леща, за да са здрави децата и добитъкът.
Най-характерното и оптимистично поверие за днешния ден обаче е свързано с климатичния прелом. Българинът вярва, че Атанасовден е „среди зима“. Според легендата, на този ден Свети Атанас, който е господар на зимните студове и снегове, се качва на своя бял кон на висока планина, съблича дебелия си зимен кожух, облича бяла копринена риза и се провиква към морето: „Иди си, зимо, идвай, лято!“.
От този ден нататък денят започва да расте „с по едно просено зърно“, а слънцето се обръща към пролетта. Това е празник на надеждата за нов живот, за плодородие и топлина. В много краища на България този ден се отбелязва с общоселски курбани за здраве и берекет. Традиционно се коли черна кокошка или петел, приготвят се обредни хлябове, намазани с мед, които се раздават на съседи и роднини.
Атанасовден е и професионален празник на ковачите, железарите, ножарите и налбантите, тъй като се вярва, че заедно със св. Антоний, св. Атанас е покровител на огъня и занаятите, свързани с неговата обработка. В миналото еснафите на тези занаяти са организирали големи тържества в чест на своя патрон. Така, между църковната строгост и народното веселие, Атанасовден бележи средата на студения сезон и отправя поглед към възраждането на природата.
На днешния светъл празник имен ден празнуват всички, носещи имената: Атанас, Атанаска, Наско, Нася, Ася, Таньо, Танка, Живко, Живка, Траян и Траяна.
Честит празник на всички именици! Бъдете здрави, силни духом като своя небесен покровител и нека домовете ви са пълни с топлина и благоденствие!