От заник-слънце озарени,алеят морски ширини;в игра стихийна уморени,почиват яростни вълни...И кораба се носи лекос попътни тихи ветрове,и чезнете в мъгли далековий, родни брегове И някога за път обратенедва ли ще удари час:вода и суша - необятен,света ще бъде сън за нас!А Вардар, Дунав и Марица,Балкана, Странджа и Пиринще греят нам - до гроб зарицасред споменът един. Рушители на гнет вековен,продаде ни предател клет;служители на дълг синовен,осъди ни врага заклет..А можехме, родино свидна,ний можехме с докраен жарда водим бой - съдба завидна! -край твоя свят олтар. Но корабът, уви, не спира;все по-далеч и по далечлети, отнася ни... Простиранощта крилото си - и вечедва се мяркат очертанина тъмномодър небосклонзамислените великанина чутният Атон. И ний през сълзи накипелиобръщаме за сетен пътназад, към скъпи нам предели,угаснал взор - за сетен пътпростираме ръце в оковикъм нашият изгубен рай...Горчива скръб сърца ни трови. -Прощавай, роден край!