една шарманка Това е история, стара, стара, стара като Париж и тя: един художник по тротоара рисуваше момиче с цветя. — Сбогом — бе казало то на прощаване. — Аз си отивам. Няма вече обич, хляб и платна. От боите остава ни само черна боя. От Париж — само улици, водещи в Сена, — Остани — бе отвърнал художника. — От боите имам трите бои на лицето ти. Златна, синя, червена. От Париж — цяло небе светлина и един тротоар, дето падат едри монети, щедри монети. Това е история стара, стара, стара като Париж и тя: един художник по тротоара рисуваше момиче с цветя. — Господин Тротоар — тихо каза художника и коленичи. — Позволи да рисувам върху твойто голямо платно едно малко момиче. Ще го рисувам в синьо, в златно, в червено. С моите три тебешира. И за да не му е студено, когато на теб се намира, доведи ми парижкото слънце да свети през целия ден, доведи покрай мен стъпки, очи и ръце, хвърлящи едри монети, щедри монети. Това е история стара, стара, стара като Париж и тя: един художник по тротоара рисуваше момиче с цветя. Той постави своята шапка встрани и й каза: „Проси!“ После, много внимателно, сложи на плочите златни коси, тежки и гъсти, после — сини очи, после — казващи сбогом — уста и ръка, стиснала в своите пръсти цветя с аромат на асфалт. — Остани — каза той и погали едва своето русо момиче. — Ще ти купя легло, по-добро от това, и цветя, по-красиви от тези. И когато довечера заедно с черните шлепове слънцето слезе надолу по Сена, ние ще бъдем богати. Ние ще имаме много монети, едри монети, щедри монети. Това е история стара, стара, стара като Париж и тя: един художник по тротоара рисуваше момиче с цветя. Падаха сенки на птици, на облаци. Падаха сенки на хора, зачеркващи бързо рисунката. Падаха мъртви листа и кори от банани. После падна дъждът изведнъж. Ах, парижкият дъжд! Шегобиецът дъжд, който весело чука и свети, червен и лъскав! Той единствен се спря и започна да пръска свойте едри монети, свойте сребърни щедри монети. — Спри — тихо каза художникът. — Тя ще замине. „Тя ще замине“ — сърцето му страшно простена. А момичето тъжно заплака със сълзи златни, червени и сини и тръгна към Сена. Това е история стара, стара, стара като Париж и тя: един художник по тротоара рисуваше момиче е цветя.