Българийо, към светлина лети!Измъкнала се от робия вчера,изпращай град да вдига инженеравъв някакъв Диарбекир немил,където негов прадядо е гнил,защото не търпял окови турски,певци все още с имена гяурскида носят твойто име надалеч,писатели да славят свойта речи радосттати да лети в просторатъй, както таз "Полегнала й Тодора",излитнабаот дворчето с чимшир,се носи по света надлъж и шири кара разни графове и ледитака да си остават неми, бледи,с отворени от смайване уста,когато на момите песентаотдавна е затихнала в салонаи само разлюлени от поклонана тънък кръст и на висока гръдпендарите и пафтите звънят... Из "В меката есен"