— лечител и чудотворец, който днес приемаме за небесен покровител на лозарите, градинарите и соколарите. Това е моментът, в който църковният канон и народната митология се сливат в едно, за да поставят началото на края на зимата. 1 февруари, неделя Празник на лозаря „Трифон Зарезан“ гр. Ямбол Начален час: 10:30 Място: в двора на Народно читалище „Пробуда- 1909“ Организатор: Народно читалище „Пробуда- 1909“ Трифон Зарезан: Когато лозата се събужда Според официалния календар празникът е на 1 февруари, но много краища на България народната традиция остава вярна на стария стил (14 февруари). Независимо от датата, същината остава една: магическото събуждане на природата. Ритуалът на зарязването Основният смисъл на празника е магическото осигуряване на богата реколта чрез ритуала „зарязване“. Пътят към лозето: Рано сутринта стопанката омесва празнична пита и пече кокошка, пълнена с ориз. Стопанинът взема нова бъклица с вино, храната в шарена торба и тръгва към лозята заедно с другите мъже от селото. Първият отрез: Всеки мъж се обръща към изток, прекръства се и отрязва по три пръчки от три корена. Благословията: Раните на лозата се поливат с вино и светена вода, а корените се посипват с пепел от бадника (запазен от Бъдни вечер). Този акт е символ на плодородието и здравето на растението. „Колкото капки вино, толкова кофи грозде!“ – е най-честата благословия, която ехти из лозовите масиви. Изборът на „Цар на лозята“ След зарязването идва ред на общата трапеза и избора на нов Цар на лозята. Това обикновено е заможен и уважаван стопанин, през чиято година лозята са дали много плод. Царят се окичва с венец от лозови пръчки. Той е „главното действащо лице“ в шествието към селото, пренасян на ръце или в каруца под звуците на гайди и тъпани. Вярва се, че ако Царят е щедър и весел, и годината ще бъде благодатна. Традиционни символи и храна На Трифон Зарезан трапезата е строго регламентирана от традицията, за да се почете земята. Елемент Значение Обреден хляб Украсен с пластики от тесто във формата на грозд или лоза. Печена кокошка Символ на семейното благополучие. Вино „Кръвта“ на лозата; задължително се пие от обща бъклица за сплотяване. Лозови пръчки Носят се вкъщи и се поставят пред иконата за здраве. Празникът е пряк наследник на древните традиции по тези земи. В християнския вариант св. Трифон се приема за пазител на градините, но народната памет е добавила и малко хумор към образа му. Съществува легендата за „срязания нос“ на светеца, която обяснява името „Зарезан“ – според преданието той се подсмихнал на Богородица, докато подрязвал лозята, и за наказание сам порязал носа си със заобления нож (косер).