ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ на НСИ  ОТ НАБЛЮДЕНИЕТО НА РАБОТНАТА СИЛА В ОБЛАСТ ЯМБОЛ ПРЕЗ ЧЕТВЪРТОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2025 ГОДИНА

Ако погледнем сухите числа за заетостта в **област Ямбол** през четвъртото тримесечие на 2025 г., първата реакция е емоционална: *„лошо е“*. И тя е напълно човешка. Но нека, , първо да си поемем дъх и да погледнем картината цялостно — без паника, без лозунги, без самосъжаление.

Числата казват следното: заетите в областта са 38.7 хиляди души. Това е с над 10% по-малко спрямо година по-рано. Коефициентът на заетост пада до 43.8% — значително под средния за страната. Това не е колапс. Това е симптом.

Симптом на какво?

На демография, на миграция, на икономическа инерция. На регион, който от години живее повече „по навик“, отколкото по стратегия. Ямбол не е изключение — той е концентрат. Малък модел на процеси, които текат в цялата страна, но тук се виждат по-ясно, защото мащабът е по-малък, а ефектът — по-болезнен.

Интересен детайл: при мъжете заетостта е близо 50%, при жените — под 40%. Това не е просто статистика. Това е разказ за структурата на местната икономика, за това какви работни места съществуват и за кои хора **не** съществуват. И когато няма подходяща работа, хората не протестират — те заминават.

Във възрастовата група 15–64 години ситуацията изглежда „по-добре“ — 58.8% заетост. Но това „по-добре“ е относително. Защото и тук спадът е сериозен — минус 6.6 процентни пункта за година. Това означава едно: активното ядро се свива. Не шумно. Не драматично. А тихо. И именно това е най-опасното. /11.3 процента е намалението в тази възрастова група по брой

Класирането на Ямбол сред областите — около 24–25 място /от 28/ — не е нито трагедия, нито изненада. То е потвърждение. Потвърждение, че без дългосрочна политика регионите не „наваксват“, а просто се задържат, докато имат инерция. После започват да се плъзгат надолу.

Важно е да се каже и друго: тези данни идват от методологично коректно изследване на **Национален статистически институт**. Това не са слухове, не са „усещания“, не са политически тези. Това е моментна снимка на реалността. С всички статистически грешки, закръгляния и ограничения — но пак достатъчно ясна.

И тук идва най-важното
данните не са присъда. Те са инструмент.

Въпросът не е „кой е виновен“, а *какво правим с тази информация*. Защото истерията не създава работни места. Нито пък самодоволството. Създава ги само трезвият разговор — за икономика, образование, инфраструктура и смисъл да останеш.

А Ямбол, както и много други региони, не се нуждае от героични речи.
Нуждае се от спокойна, хладна, последователна работа.

Всичко друго е шум.