Какво всъщност казва това село, без да го казва директно - вж. най долу

С бърза процедура и постигнато споразумение приключи наказателно дело в Районен съд – Ямбол срещу непълнолетен младеж, обвинен в кражба на пари и златни накити от частен дом. Заседанието се проведе на 10 февруари 2026 г. и завърши с одобрено от съда споразумение между прокуратурата и защитата.

Подсъдимият, неосъждан и с основно образование, се призна за виновен за това, че на 7 април 2025 г., в рамките на няколко часа, е проникнал в къща в Ямбол, използвайки ключ за входната врата, и е отнел чужди движими вещи. Сред тях са 100 лева в брой, метална каса, както и няколко златни накита – обеци, пръстени и синджир, с обща стойност на всички отнети вещи 2632 лева.

Съдът прие, че макар и непълнолетен, подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Обвинението е квалифицирано по текстовете на Наказателния кодекс за кражба, извършена чрез използване на техническо средство.

В хода на разпоредителното заседание страните бяха единодушни, че няма процесуални нарушения, които да налагат прекратяване или връщане на делото, както и че са налице условията делото да бъде разгледано по реда на особените правила – чрез споразумение. Пострадалата заяви пред съда, че вещите са ѝ възстановени и че няма имуществени претенции към подсъдимия.

Съгласно одобреното споразумение, на младежа бе наложено наказание „пробация“ за срок от шест месеца. Тя включва задължителна регистрация по настоящ адрес с подписване пред пробационен служител два пъти седмично, периодични срещи с пробационен служител, както и участие в курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие.

Съдът разпореди част от веществените доказателства да бъдат върнати на пострадалата, а останалите – определени като вещи без стойност – да бъдат унищожени. Подсъдимият бе осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 475,86 лева.

С одобряването на споразумението производството по делото бе окончателно прекратено, а определението на съда не подлежи на обжалване.

За обща култура:

Какво всъщност казва това дело, без да го казва директно

Този случай не е за „меко правосъдие“, а за ясен избор на инструмент. Съдът, прокуратурата и защитата говорят на един език още в разпоредителното заседание – няма спор по фактите, няма процесуални битки, няма опит за драматизация. Това само по себе си е сигнал: системата не търси спектакъл, а решение.

Формално кражбата е сериозна – използван е ключ, отнети са пари и златни накити за значителна сума. Но ключовото в делото е възрастта и профилът на подсъдимия: непълнолетен, неосъждан, безработен, с основно образование. Протоколът не го оправдава, но ясно показва защо наказанието не е насочено към изолация, а към контрол и корекция.

Затова пробацията не е „по-леко наказание“, а по-ангажиращо. Два пъти седмично подписване, редовни срещи с пробационен служител и задължително включване в курсове и програми означават продължително присъствие на държавата в живота на подсъдимия. Това е санкция, която изисква постоянство, а не еднократно изтърпяване.

Включването на курсове за професионална квалификация не е формалност. Подтекстът е ясен: престъплението се разглежда и като резултат от липса на посока, а не само като морален срив. Системата казва: „Ще те държим под око, но ще ти дадем и изход.“

Позицията на пострадалата също е важна, макар и изразена с едно изречение. Възстановяването на вещите и липсата на претенции разчистват терена за споразумение и позволяват фокусът да се измести от възмездието към превенцията. Това не отменя вината, но променя целта на наказанието.

Накрая, бързината на процедурата не е слабост, а демонстрация на институционално съгласие. Всички страни – прокуратура, защита и съд – приемат, че целите по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати без пълно съдебно следствие. Делото не „пада“, не се протака, не се размива – то се затваря чисто и окончателно.

В този смисъл решението на Районен съд – Ямбол показва модел: при непълнолетни извършители с призната вина и възстановени щети, правосъдието търси контролирано връщане в обществото, а не етикет, който да ги извади от него завинаги.