Войните рядко започват там, където по-късно ги записва историята. Те не тръгват от първия изстрел, а от първото съгласие. От момента, в който някой реши да не мисли, а да следва. Да не пита „защо“, а да повтаря „така трябва“.

Днес войната има адрес в Украйна, но последиците ѝ се разгръщат из цяла Европа – по фабриките, които спират, по сметките за ток, които растат, по думите, които вече не се изричат, защото са станали неудобни. Това не е война за територия, нито за знамена. Това е война за подчинение – на икономики, на политики, на памет.

Когато Европа прекъсна връзката си с Русия, тя не удари Москва – тя сряза собствените си артерии. Когато прие санкции, които не взима, а изпълнява, тя не защити ценности – тя се отказа от суверенитет. Когато замени дипломацията с истерия, тя не застана на „правилната страна на историята“ – тя спря да я пише.

Затова войната срещу Русия се превърна във война срещу Европа. Не защото танкове минават през Брюксел, а защото решенията вече не се взимат там. Не защото падат бомби над Париж, а защото континентът доброволно прие ролята на плацдарм – терен, по който други уреждат сметките си.

Това, което следва, не е разказ за една „специална операция“, нито за една „геополитическа криза“. Това е опит да се върнем към началото – към моментите, които бяха пропуснати, към фактите, които бяха заглушени, към въпроса, който Европа отказва да си зададе: кога и защо  войната престана да бъде чужда и започна да бъде нейна собствена?

Разговорът започва в студиото на „Поглед инфо“ с кратко представяне от водещия Владимир Трифонов, който анонсира темата като опит за връщане към „корените на конфликта в Украйна“ – не само към събитията от последните години, а към причините, силите и целите зад тях. Още в първите изречения се задава рамката: това няма да е разговор за военни действия, а за произход на войната.

Гостът в студиото – Велислава Дърева – приема тази рамка, но веднага я разширява и усложнява.

00:00:49
Дърева започва с настояване, което ясно показва нейната позиция: „Това не е началото на войната“. Тя говори бавно, подчертавайки думите, сякаш съзнателно влиза в полемика с масовото възприятие. Според нея датите, които най-често се сочат – 2022 г., 2014 г., дори „оранжевата революция“ – са удобни маркери, но не и реално начало.

Тя настоява, че има факти, които трябва непрекъснато да се повтарят, защото иначе „хората се правят на умрели лисици“ – израз, който използва, за да опише общественото и политическото нежелание да се носи отговорност за миналото. По думите ѝ войната „започна много отдавна“, а отказът да се признае това е форма на съучастие.

00:01:44
Тук Дърева формулира централната си теза, която ще се повтаря под различни форми през целия разговор:
„Няма битка за Украйна. Има война срещу Русия.“

Тя веднага добавя второ ниво към това твърдение – че войната срещу Русия е едновременно война срещу Европа. Аргументът ѝ не е военен, а цивилизационен: Европа, по думите ѝ, се самоунищожава, защото е приела ролята на подчинен политически субект.

„Европа извършва своето самоубийство пред очите на целия свят“, казва тя, като обвинява европейските политически елити, че са превърнали континента във „васал на Съединените щати“. Тя подчертава, че днешните опити на Европа да се „измъкне“ от тази зависимост са закъснели и по-скоро панически, отколкото стратегически.

00:02:42
В този момент Дърева прави съзнателно отклонение назад в историята, но уточнява, че няма да стига до самото начало на Втората световна война – не защото темата е незначителна, а защото би отворила „твърде тежка“ линия.

Все пак тя споменава имената на Степан Бандера и Роман Шухевич и говори за „нацисткия взрив“ в Украйна по време на войната. Тя определя престъпленията на ОУН и УПА като „зловещи“ и „описани“, подчертавайки, че не става дума за интерпретации, а за документирани исторически факти.

Като примери посочва Волинското клане, участието на украински СС формирования и масовото убийство в Бабий Яр. За нея тези събития не са просто минало, а непрекъснато отричана основа на настоящето.

00:03:38
Истинският прелом, според Дърева, идва през 1991 година. Тя ясно заявява, че до този момент не е съществувала независима украинска държава в съвременния смисъл – имало е Украинска ССР в рамките на Съветския съюз. Именно след обявяването на независимостта започва, по думите ѝ, системно възраждане на нацизма и неонацизма.

Тук тя говори не за единични прояви, а за процес – бавен, търпелив, толериран. Процес, който Западът или не е забелязал, или съзнателно е игнорирал.

00:04:22
В разговора се появява и метакоментар за самия формат – водещият подчертава, че „Поглед инфо“ залага на „естествения интелект“, а не на изкуствения, и че предстои поредица от разговори на живо с публиката. Това прекъсване не отклонява Дърева от линията ѝ, а по-скоро ѝ дава възможност да се върне към темата с още по-голяма острота.

00:05:13
Тя насочва вниманието към 2014 година и Майдана, като заявява, че „цивилизованият Запад“ стои зад случилото се. Тук цитира добре познатото признание на Виктория Нюланд, че Съединените щати са инвестирали 5 милиарда долара в Украйна – сума, която според Дърева не може да бъде обяснена с „подкрепа за демокрация“.

00:06:02
Особено място в разказа ѝ заема предприсъединителният договор, предложен от Европейския съюз. Дърева го нарича директно „договор за капитулация“. Тя обяснява, че документът е над 1000 страници и изисква въвеждането на над 20 000 стандарта – не просто административна тежест, а икономически шок.

По думите ѝ Украйна е трябвало да плати 165 милиарда евро, за да започне преговори, без реално право на глас. В този контекст отказът на Виктор Янукович да подпише документа е представен като рационален акт, независимо от корупцията и олигархичния му образ.

00:06:52 – 00:07:47
Дърева описва Майдана като класическа цветна революция. Първоначалният граждански протест срещу корупцията и олигархията, по думите ѝ, е бил реален – хората са споделяли храна, чай, оцеляване. Но в един момент протестът е „превзет“.

Тя изброява крайнодесните формации, които се появяват на сцената, и подчертава символиката – свастики, „Вълфсангел“, „черно слънце“, числови кодове. За нея това е повратният момент, в който протестът престава да бъде граждански.

00:08:43 – 00:10:00
В края на първите десет минути Дърева вече говори за насилие – за изгаряне на живи хора още на Майдана, за трагедията в Одеса като кулминация, а не като изолиран случай. Тя настоява, че видеоматериалите съществуват и не могат да бъдат изтрити, независимо от опитите за това.

Тонът ѝ остава спокоен, но категоричен: според нея истината за началото на войната е налична, документирана и видима – проблемът не е липсата на факти, а отказът те да бъдат признати.

00:10:00 – 00:10:28
След описанието на Майдана като превзет граждански протест, разговорът навлиза в най-спорната и болезнена част – темата за т.нар. „небесна сотня“. Велислава Дърева не отрича смъртта на хората, но поставя под въпрос обстоятелствата и авторството.

Тя говори за „уж неизвестни снайперисти“, които са убили близо сто души, а жертвите по-късно са канонизирани като символ на революцията. По думите ѝ тези снайперисти не са били част от украинските сили, а грузински наемници, доведени в Киев от Михаил Саакашвили. Дърева твърди, че съществуват документални записи и свидетелства, в които самите участници разказват кой ги е наел и какви заповеди са получили.

00:10:28 – 00:11:40
Тук тя прави важен преход – от Майдана към Одеса. Подчертава, че трагедията на 2 май 2014 г., когато в Дома на профсъюзите загиват десетки хора, не е „първото престъпление“, а следствие от вече развихрено насилие.

Дърева обръща внимание, че едва години по-късно Европейският съд по правата на човека се произнася по случая и признава вина на украинските власти. За нея това решение е закъсняло, но показателно. Тя отбелязва, че още от 2014 г. до 2018–2019 г. са изпращани множество жалби и сигнали от Донецк и Луганск, които остават без движение.

„Нито един от тези документи не е разгърнат“, казва тя. „Никой не се интересува.“

00:11:40 – 00:12:47
В този момент разговорът придобива силно човешко измерение. Дърева разказва за момиче от Донецк – Фаина, на 13 години, което пише стихове и разкази. Тя цитира думите ѝ:
„Хората често се питат кога започна войната. За мен тя започна на 1 юни 2014 г., когато беше първата бомбардировка над моя роден град.“

Дърева подчертава, че името на детето е попаднало в сайта „Миротворец“ – сайт, който тя описва като списък на „осъдени на смърт“. Тя не коментира юридическия статус на сайта, а моралния факт, че дете е обявено за враг.

00:12:47 – 00:13:44
След този разказ тя преминава към темата за Крим, която определя като „мъка за цивилизования Запад“. Още преди да влезе в детайлите, Дърева отбелязва, че Крим не е емоционален, а стратегически проблем.

Тя си отбелязва на глас, че ще се върне към темата, и прави пауза, която подсилва усещането, че следва ключов аргумент.

00:13:44 – 00:15:50
Дърева разгръща твърдението си чрез конкретен документ – целеви план „Украйна–НАТО“ и аналитична записка към него. Според този план до 15 май 2014 г. Украйна е трябвало да денонсира договора с Русия за пребиваването на руския Черноморски флот в Севастопол.

Тя подчертава, че Русия е плащала наем и дори е предплатила за години напред – детайл, който използва, за да аргументира, че не става дума за „незаконно присъствие“. По плана до 30 май 2014 г. руският флот е трябвало да бъде изтеглен, а Крим – превърнат в база на НАТО.

„Това трябваше да стане до края на май 2014“, казва тя. „Вместо това имаше референдум през март.“

Тук Дърева използва ирония: „Ами и вие да сте на мястото на цивилизования Запад, и вие ще страдате.“

00:15:50 – 00:16:46
Водещият се намесва с въпрос, който отваря „другата страна“ – защо, въпреки възраженията на Русия, НАТО продължава да се разширява на изток, при положение че има американски и европейски анализатори, предупреждавали за конфликт.

00:16:46 – 00:17:47
Отговорът на Дърева е категоричен: защото Западът е възприемал Русия като победена страна след Студената война. Тя посочва поведението на Михаил Горбачов и Борис Елцин като ключово – според нея те са превърнали „руската мечка в плюшено меченце“.

Тук тя цитира Джордж Сорос: „Най-после стигнахме до голямата хапка – Русия.“ Дърева настоява, че цитатът е точен и използва думата „хапка“, за да подчертае отношението към Русия като ресурс, а не като държава.

00:17:47 – 00:18:42
Тя продължава с аргумент, че Западът „обича“ Русия – но не като култура или народ, а заради нейните простори, природни ресурси и богатства. „В недрата на Русия е цялата Менделеева таблица“, казва тя.

Тонът ѝ остава спокоен, но ироничен: проблемът не е в любовта, а в това, че „не е твое“.

00:18:42 – 00:20:26
 Дърева връща вината и към самото руско ръководство от 90-те години. Тя цитира изказване, приписвано на Бил Клинтън, че САЩ са получили от Русия повече, отколкото Хитлер е можел да си представи – без война.

Допълва с разказ на Владимир Путин за период, в който „в коридорите на руските министерства, ако срещнеш пет души и един не е американец, се кръстиш“. Това, според нея, обяснява защо Западът е действал с увереност и без притеснение.

Разговорът продължава с изреждане на исторически проекти за отслабване и разпокъсване на Русия – от Наполеон до ХХ век

00:20:26 – 00:21:16
След историческата линия за плановете срещу Русия разговорът навлиза в темата за Донбас. Велислава Дърева говори вече не за геополитика, а за човешка цена. По думите ѝ Русия е била „провокирана непрекъснато“, докато в Донецк и Луганск са загинали хиляди хора още преди 2022 г.

Тя подчертава, че над 350 от жертвите са деца, и напомня за т.нар. „Алея на ангелите“ в Донецк – място, където са погребани убити деца. Най-малкото от тях е било на шест месеца. Дърева не използва патос, а фактология, като настоява, че за тези смърти „никой не се е интересувал“.

00:21:16 – 00:22:20
Тя прави рязко сравнение с медийното отразяване след 2022 г. – ежедневни съобщения за руски дронове, ракети и атаки. Според нея преди това подобно ежедневно информиране за обстрела на Донецк и Луганск не е съществувало.

Тук се появява основният ѝ упрек: че жертвите са били разделени на „значими“ и „незначими“ според езика, който говорят, и страната, към която са причислявани.

00:22:20 – 00:23:14
Дърева припомня изказване на Петро Порошенко от 2014 г., което според нея ясно показва, че войната е била планирана още тогава. Тя цитира думите му в смисъл, че „нашите деца ще ходят на училище, техните ще живеят в мазетата“, „нашите ще имат заплати и пенсии, техните – не“.

„Само така ще победим в тази война“, цитира тя, подчертавайки, че тези думи са изречени осем години преди началото на т.нар. специална военна операция.

00:23:14 – 00:24:09
Тук Дърева прави обобщение на периода 2014–2022 г. Според нея колективният Запад не само е знаел за случващото се, но и активно е участвал в подготовката на Украйна за война – чрез оръжейни доставки, разузнавателна информация и присъствието на западни съветници в украинските институции.

Тя споменава, че още от 2014 г. „коридорите на украинските министерства са били пълни с американски, британски и френски съветници“, като прави иронична препратка към името Тодор Тагарев, уточнявайки, че ако греши, това не променя общата картина.

00:24:09 – 00:25:06
Разговорът навлиза в темата за информационната война. Дърева твърди, че особено след 2022 г. е била задействана „пропагандна центрофуга“ с участието на над 250 PR компании и медийни мрежи, част от които разполагат с милиардни бюджети.

По думите ѝ ежедневно са се произвеждали фалшиви новини, които често са били очевидно неверни, но масово разпространявани. Тя не се спира на конкретни примери, а говори за мащаб и системност.

00:25:06 – 00:26:01
Тук Дърева използва необичаен психологически паралел – сравнява поведението на част от западните елити с мотивацията на тийнейджъри, извършили тежки престъпления. „Питат ги защо – и те отговарят: Беше ми скучно.“

Тя прави връзка с изказване, приписвано на лорд Палмърстън, че „колко е скучно, когато никой не воюва с Русия“. Паралелът е ясен: войната като развлечение на силните.

00:26:01 – 00:26:53
Водещият насочва разговора към континентална Европа с въпрос защо тя се е включила в тази схема. Дърева отговаря, че още от 2014 г. е прогнозирала развитието, което днес виждаме.

Според нея Съединените щати са постигнали целите си още преди управлението на Доналд Тръмп, още по времето на администрацията на Джо Байдън.

00:26:53 – 00:27:50
Тя изброява тези цели една по една: пълен разрив между Европа и Русия; прекъсване на енергийните връзки; пренасочване на търговията към САЩ; превръщане на Европа в пазар за американски газ и оръжие.

Дърева подчертава, че Европа е започнала да плаща енергията си „пет пъти по-скъпо“ и че целият този процес е довел до икономическа деградация, особено в Германия, която тя нарича „мотора на Европа“.

00:27:50 – 00:29:02
Тя добавя и вътрешното разпадане на Европа – масовата миграция, загубата на християнска идентичност и социалното напрежение. По думите ѝ Европа първо е започнала да загива духовно, а след това – икономически.

Тук тя цитира изказване на Доналд Тръмп в смисъл, че САЩ ще произвеждат оръжие, Европа ще го купува и ще го дава на Украйна. Според Дърева приемането на подобна логика показва пълната загуба на европейски суверенитет.

00:29:02 – 00:30:02
Тя говори за източноевропейските държави – Полша, Литва, Латвия, Естония – като част от най-ревностните изпълнители на тази линия. Европа, според нея, вече е „в подчинено положение“ и действа не като субект, а като изпълнител.

Дърева използва образа на „малки кученца“, които тичат при „тати“, визирайки отношението към Тръмп, и твърди, че той „си играе с Европа както си иска“.

00:30:02 – 00:31:11
В края на разговора тя прави мрачна прогноза: амбициите на САЩ няма да спрат дотук. Европа, по думите ѝ, е превърната в плацдарм за възстановяване на американската глобална хегемония, която според нея вече е била загубена.

00:31:11 – 00:32:09
Финалът идва без патос. Дърева предлага разговорът да продължи във втора част – с историческите корени на „духовното пропадане на Европа“ и „неизживяната ѝ омраза към Русия“. Водещият приема предложението и поставя точка на първата част от разговора.