Борислав Ненов: Нови страници за стария Ямбол

Вероятно мнозина не подозират дори, че навремето в Ямбол е имало начално училище „Гарата”. Такова училище обаче е съществувало и то е част от ямболската просветна „мрежа” не една, не две, а цели 13 години - от 1950 до 1963 година.
Първият белег в архива на училището е от 2 октомври 1950 г., когато в протоколната книга е записано, че директор на новосформираното школо ще бъде Недка Русинова, а учител Цветана Милкова. Точно така - учител, а не учители, тъй като „Гарата”е начално училище с малък брой питомци и това налага трети и четвърти клас да бъдат слети.
Първолаците били 22, прага на втори клас прекрачили 16 малчугани, в трети записали 18, в четвърти само 11 и именно това наложило сливането на горните класове.
Тях поела директорката на „Гарата” Недка Русинова, а за по-малките грижите паднали върху Цветана Милкова.
Що за квартал имало в този край на Ямбол, та се наложило отварянето на училище?В ония години около железопътната гара кипял живот, имало няколко фабрики, както и огромната мелница на Петър хаджи Петров, национализирана вече, както всъщност и другите предприятия в района. Наличието на промишленост, както и присъствието на солиден персонал на ж.п. гарата, прави училището необходимо, тъй като през 1950 година за тези 67 деца наблизо няма никакво друго школо, а да се превозват малчуганите с автобуси не можело да става и дума, понеже подобни транспортни средства в Ямбол се брояли на пръстите на едната ръка.
Начално училище „Гарата” се помещавало в две просторни стаи, малък коридор и канцелария, като тези помещения не били изобщо правени за школо, а се приспособили, за да не скитат децата из махалата. В съседство с училището била химическата фабрика на инж. Павел Данчев, национализирана вече, но работеща все още с бланки на частния предприемач. В началото на учебната 1951-1952 година станала промяна на директорския пост и начело вече е Цветана Милкова, която получила устно нареждане да поеме нещата в свои ръце от тогавашния началник на ямболската просвета Йордан Банков.
Да ги поеме, ала то не било никак лесна работа, тъй като учениците се увеличили, а непригодната всъщност за училище сграда била малка и трябвало да се учи на смени. Изобщо липсвал училищен двор и през междучасията децата се смесвали с работничките от намиращата се в непосредствена близост „сапунена” фабрика. Новият директор Цветана Милкова определила в един доклад до ямболската просвета района като много шумен, а фабриката като бълваща непрестанно вредни и опасни изпарения.
Въпреки това, училището продължило да функционира, като с увеличаването на децата, те станали през втората учебна година 84, понабъбнал и педагогическият персонал. Мария Георгиева и Цветан Бакалов се появили на сцената, като Бакалов, вероятно поради това, че бил представител на силния пол, поел слетите 3 и 4 класове.
Кварталът около Гарата бил надлежно обходен, за да се установи, че има възрастни хора, нуждаещи се от просвещение. Напълно неграмотни се оказали 3 души, а малограмотните били 8. С тях се заела директорката Милкова, която водила и втори редовен клас.
Народната власт бдяла през оная 1951 година и на 23 ноември се съставил подробен план за борба с вражеските прояви в училището. Такива, ако се доверим на протоколите на педагогическия съвет, всъщност нямало, ала директивата си била директива и трябвало да се изпълнява. Затова се наблегнало в часовете по политинформация и в уроците по другите учебни предмети „на разобличението на англо-американските империалисти, на титовите шайки, на гръцките монархо-фашисти, на турските реакционери, за да почувстват децата една погнуса от тях”.
Мащабна работа се отворила на азбукарчетата, които трябвало да свикнат и с присъствието на портретите на Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков и Кирил Драмалиев в класните стаи, отделно се наблегнало на внедряване на любов и преданост у пионерите към Съветския съюз и страните с народна демокрация.
Все пак директорката се сетила, че децата трябва и да се хранят, освен да се борят срещу империализма, и се влязло в преговори с машинно-тракторното училище, за да има в него безплатна трапезария за възпитаниците на началното школо „Гарата”.
„Гарата” не било особено поетично име за едно училище и комитетът на Отечествения фронт в този индустриален квартал се напънал да измисли нещо по въпроса, ала стигнал само до идеята школото да се наименува на починалия през 1936 година политически затворник Диню Иванов-Гараджията…