Колкото и да изтласкваме на преден план великото постижение, че в България има пазарна икономика, по-сигурно и по-сладко от държавната, респективно общинската служба не е измислено.
Сезоните се сменят, правителствата са едно от друго по-добри и все по-често изкарват пълен мандат от четири зими на безплатно газово отопление с приятни секретарки и други екстри, много от които старателно се крият от туземното население, за да не вземат да му дойдат еретични мисли.
Именно поради тези причини по времето на Симеон Втори се завърнаха юпита като Милен Велчев и Николай Василев, които бяха превзели Уолстрийт, по техните думи, или се качваха решително по йерархията на „Мерил Линч”.
Второто, също като първото, по техни изявления. В началото на завръщането им и ние, туземците, бяхме склонни да ги ожалим - напуснали такива престижни и богати позиции, заради някакви си 1000 лева и бясно темпо на работа.
Постепенно, но сигурно нещата се подредиха - нито Милен Велчев, нито Николай Василев изпитваха носталгия по Лондонското Сити. Прегледът на стъпките им показа, че те са осребрили чудесно престоя си в правителството на НДСВ и в България виждат много по-голям простор за гениалните си бизнес идеи.
Къде чрез близки роднини, къде чрез подставени лица, царските юпита станаха солидни хора с тежки имоти и загърбиха идеите на НДСВ.
Тройната коалиция пък сътвори истински шедьовър, въвеждайки системата 3-5-8, според която на ДПС се падаше най-малкия пай от баницата, но задължително, после своето си прибираше партията на Симеон Втори, а най-голямото парче оставаше за БСП.
Общинските и областните управи се нафрашкаха с чиновници по системата 3-5-8 и пищната коалиционна пиеса даде възможност на Сергей Станишев, който пък работеше за първи път през живота си, да изкара четири години трудов стаж и то като министър-председател.
Бойко Борисов и рожбата му ГЕРБ дойдоха на власт с гръм и трясък и щяха да „прережат” прегръдката на Ахмед Доган с големите пари още за закуска. Дойде време за обяд, после за вечеря, а лидерът на Движението за права и свободи, партия, наречена скоро дори от руския вестник „Правда” етническа, си живееше нашироко и щастливо.
Наскоро екскултурният министър в правителството на ГЕРБ Вежди Рашидов довери на млади репортерки, че оставили парите да текат към Доган, за да има правителството медиен комфорт.
Другите пари също оставили да текат, само че към Корпоративната банка на Цветан Василев, и отново за да има благословена тишина в медиите.
Не каза обаче каква е била комисионната за лидерите на ГЕРБ от милиардите, преливащи в Корпоративна банка, но предполагам, че чисто и просто не е искал да обиди интелекта на младите и прекрасни репортерки.
ГЕРБ влезе в най-новата ни история и с понятието „калинки”. Ако се опитам да го дефинирам по най-простия начин, то би трябвало да е така - млади дами заемат постове по високите етажи на властта без да имат дипломи за висше образование.
А законът изисква такива досадни документи.Шефът на фонд „Земеделие” Калина Илиева имаше честа да стане кръстник на това понятие, а после калинките се оказаха цял легион. Дори когато броени дни преди Бойко Борисов театрално да хвърли оставката на правителството, начело на ДКВЕР/ Държавната комисия за водно и енергийно регулиране/ пак назначиха калинка - Юлиана еди коя си.
Епилогът с кадрите на ГЕРБ бе като пролога. В Ямбол това олицетворяваше областният управител Таня Димитрова, която владееше толкова езици, че се чудеше на кой от тях да говори с подчинените си. Застаряващите мъже от общинските и държавните институции обаче бяха доволни, понеже можеха да се радват на прелестите на дамата, за която в крайна сметка се разбра, че е завършила за медицинска сестра и за богослов. Другите дипломи си останаха под огромно съмнение.
Езиците - също.
Правителството на Пламен Орешарски, направено с мандата на БСП и подпирано от коалиционния партньор ДПС, върви по малко по друга, но също скандална пътека. Младата столетница с пълна пара дава постове на партийните си активисти, които за четири години извън властта изпосталяха. За тях да работят в частни фирми се оказа невъзможно - дали те не искаха, или никой истински бизнесмен не ги желаеше да му правят само калабълък, е интересен въпрос.
Аз залагам на второто.
Виждайки как вървят назначенията в почти всички областни управи, тенденцията е ясна - ще подредят „нашите хора”. Те може да не стават за работа, но поне имат дипломи за висше образование. Нищо че все още топлият втори заместник-областен управител на Ямбол е с диплома от ВИФ „Георги Димитров”. Човекът се е доказал пред годините, въпреки че от биографията му се вижда нещо друго – той винаги, с изключение на първите години от трудовия си път, е работил неща от които не разбира.
В Стралджа е хвърлил сили и в образованието, и в здравеопазването, и в социалните дейности, а сетне, отново качен на борда на общината като заместник-кмет, вече е усетил у себе си дарба да се справи и със земеделието, горите и стопанската политика…
Така че нищо ново под това намъчено небе - след калинките, идва старата номенклатура, и така до края на света. Тези, които са млади и безпартийни, нямат никакъв шанс да реализират качествата си, освен ако не искат да станат мъжки секретарки.
Както се пееше в една песен на Слави Трифонов - едно „Ферари” с цвят червен, едно за теб, едно – за мен…