Калина Андролова: Война или квазивойна?
БНР
Бързината, с която се прие на първо четене законът, внесен от МС, известен с предназначението си да подобри механизма за контрол върху главния прокурор, е впечатляваща.
Тази бързина идва да покаже, че ГЕРБ вече е ясна противотежест на прокуратурата. И че казаното от Мария Габриел не е случайно изтървано. ГЕРБ отдавна заявиха, че ще подкрепят т.нар. закон на Зарков, за да докажат споделено желание за съдебна реформа. Натискът за съдебна реформа е от години.
Но в един момент политическата мистификация ПП беше употребена като бухалка и нанесе толкова силен удар срещу ГЕРБ, че реабилитацията на Бойко Борисов може да мине вече единствено през фактически действия. Друг е въпросът, че ГЕРБ трябваше да действат по-деликатно, не толкова грубо и обидно за главния прокурор. Вероятно атентатът би следвало да героизира Гешев и да създаде емоционално усещане за несправедливо отношение към него.
Но ситуацията не беше употребена правилно от самата прокуратура и създаде обратна обществена реакция. Това мотивира атаката срещу главния прокурор да започне докато той е в САЩ. Разви се оперативно мероприятие с искане към ВСС за отстраняването му. И някой видимо употреби Сарафов като хладно оръжие срещу Гешев с идеята, че конфликтът може да доведе до гражданска нетърпимост и да обоснове отстраняването на Гешев по причини, свързани с обществен скандал.
Предаден ли беше Иван Гешев за отстрел в междучасието преди да се състави евроатлантически кабинет?! Или това е сложен план за разиграване на драматични сблъсъци, в които някой ще го отнесе, друг ще бъде ожулен, но огромният скандал ще представлява декор, на фона на който привидно ще се разместят позициите на героите?!
Разривът между ГЕРБ и Гешев би бил полезен и за двете страни, и тогава Гешев може да се окаже дори ситуационен партньор с бившите си врагове. Не бива да се отнасяме скептично към подобни хипотези, защото ние израснахме в такъв спектакъл. Българският преход беше многопластов саморежисиращ се театър, осъществен от властовия елит на тоталитарния режим. Този сценарий беше предназначен да заблуди широките народни маси и да контролира протестните им настроения.
Нагонът за братоубийствена революция беше овладян като се произведе планово онази печално известна вече дясна партийност, която да мрази най-искрено комунистите и особено ДС, и забележете да демонтира уж... предишната власт.
Но старите главни герои сложиха нови костюми съобразно зададените им отвън критерии и лансираха новите влиятелни лица. Както се очаква, в един план на стихийна мимикрия някои изгърмяват, за да могат други да светят.
Но да се върнем на днешния ден. Борисов е обещал на външния фактор ГЕРБ да гласуват промените в съдебната система. Той спасява партията си, властовите си възможности и Плана за възстановяване и устойчивост, жертвайки реално или квазиреално главния прокурор Иван Гешев. Каква е истината ще разберем скоро. Възможно е законът, внесен от Зарков, да бъде отхвърлен от Конституционния съд. Десетки висши магистрати казват, че законът не е съобразен с Конституцията на република България. Защо тогава се гласува от парламента? Какъв е смисълът? Фасадни действия за получаване на парите от Плана за възстановяване и устойчивост и за протакане на време.
Възможно е ВСС да се окаже нелегитимен предвид изтеклия му мандат, за да произведе легитимен отговор по казуса „Гешев“. Възможно е и нещо друго да се случи. Например Иван Гешев да реши да действа по сценария, характерен за уестърните – главният герой влиза в кръчмата и внезапно му се налага да раздаде правосъдие, като застреля главатаря на местната банда, съответно става новият супергерой за смаяните жители от някакво малко уморено градче в Дивия запад.
Всеки български гражданин, който е страничен наблюдател, трудно може да се ориентира какво става между политическата класа и Иван Гешев. Ще припомня какво каза главният прокурор на скандалния брифинг, който даде след завръщането си от САЩ: „Всичко това, което се случва, ясно опровергава опорките, че аз съм всесилен, безконтролен, всевластен и че пазя ГЕРБ и ДПС“. Той си позволи да нарече народните представители „политически боклук“.
А в телефонен разговор лично на мен ми сподели, че се чувства като атомна бомба, свободен и щастлив. „Мога да гръмна. Мога и да не гръмна. Свободен съм“, каза ми Иван Гешев.
Всъщност ситуацията с Гешев в момента доказва нагледно, че главният прокурор не е недосегаем, а тъкмо обратното, напълно е зависим от процедурата във ВСС, която може да го освободи от поста му.
Тази принципна възможност за контрол върху главния прокурор се разиграва пред очите ни. От друга страна, психологическият профил на човек, който заема подобна изключително отговорна позиция, включително и когато става дума за политически позиции като президент, лидер на партия, премиер и пр. следва да бъде с нисък интензитет на възбудимост и реактивост.
Видяхме какво се случи с Кирил Петков, когато беше премиер. Ще страдаме последствията от неговата неуравновесеност още много дълго време и изобщо не е ясно как държавата ще успее да преодолее кризата, в която беше тласната именно поради непригодност на управленската фигура.
Така че психологическият профил на едно лице, което съсредоточава върховна власт, независимо дали тя е изпълнителна, съдебна или президентска е от изключителна важност. Тъй като властта само по себе си клони към ексцесии. Опасно е, когато нямаш власт над себе си, а получаваш власт над другите.
Ако някой в тази държава наистина иска промяна, трябва най-после да схване, че това няма да се получи като съсредоточва цялата си енергия в разрушаване на старото, а като започне да изгражда новото. Това е базово правило за напредване. Вече две години и повече преживяваме стратегията на рибите, яйцата и доматите, която по същество преставлява хулиганстване.
Хулиганстването от площада в момента е приело формата на истеричен дилетантски натиск в политическото общуване. Всъщност не глуповатото и рязко упорстване, а умното взаимодействие и правилният подбор на хора води до победа.
Няма значение дали ПП ще подкрепят първия мандат, ако внесат политическа интелигентност. Фрапиращата некомпетентност обаче на повечето лица, предлагани от ПП, проваля изграждането на основите на тяхното влияние, и също така ще унищожи гръмко и втория мандат, дори да бъде прокаран през парламента.
Бих казала, че ПП ще имат наистина огромен късмет, ако не осъществят втория мандат и по този начин не осветят за пореден път своята сложна несъстоятелност.