Те просто се прощават с любовта
в една безумно дълга вечер
и тихичко си тръгват сутринта.
Не вярват на измислици и думи.
Не вярват в приказки. Не вярват в чудеса.
Не вярват в падащи звезди и пълнолуния.
Не вярват в нищо вече. И така…
Големите момичета си тръгват.
Завинаги си тръгват, щом решат.
Дори да им е до полуда трудно,
големите момичета намират път.
Не вземат нищо. Нищичко не вземат.
Освен един огромен куфар със сълзи
и много, много, много време,
в което болката да отболи.
Не казват сбогом. Не създават драми.
Щом любовта им нищичко не значи,
те тръгват, непоглеждайки през рамо.
Големите момичета не плачат.
Caribiana

(и пътят им е прав и виден)

Беше хубаво - вчера.
И ще бъде пак - утре!
Вчера - срещнах теб.
Утре - ще има друга!
Трябва..- да те изтрия
от мислите и паметта си
до подготвя замъка на сърцето
за нова господарка.
Не искам да й говоря неистини.
Мразя - празнословието
и лъжата.
Обичам ли, обичам само нея.
С чиста съвест.
Както беше с теб.
Вчера.
И ще бъде пак.
Утре...

Ако преживея
Денят на голямото чистене....

(Morebianbibibian)