Повод да напиша тези редове драги читателю, ако се решиш да ги прочетеш, бе новогодишния концерт на камерния ансамбъл „Дианополис“, състоял се на 17 януари 2016 г. в Безистена. През последните десетина години с малки изключения не съм пропускал тяхна изява. Това бе вторият им концерт в обновенета забележителност на града. А впечатленията ми от първия бяха такива, че имах сериозни притеснения за втория. С малки изключения те се потвърдиха. Уточнявам предварително. Тук не става дума за музикалното майсторство на камерния ансамбъл. На първия концерт, състоял се през лятото, нещата бяха на ръба на търпимостта. Препълнена зала. Правостоящите повече от стоящите.
По време на целия концерт от някъде все се влизаше и излизаше. По потници, къси и много къси панталонки, джапанки и т.н. и т.н. Озвучаването не беше добро. Безкраен шум и дивотия за един такъв концерт. И тук въобще не върви оправданието, че Безистена, в този си вид, току що беше открит. Сега, обаче, бе много студено за това. Повечето от тези неща нямаше как да се случат. Но други се повториха и това ме подтикна да напиша всичко това. Две неща бяха по-добре. Едното, за моя изненада, бе отоплението и донякаде озвучаването.
Всичко друго си беше по старому. Това, че има водещ не означава, че не трябва да има програми за концерта и те да са поставени на столовете. Правостоящи пак имаше. Да, Виенската опера може да си позволи това срещу 35 евро, но си в очертано квадратче и не може да се шляеш по време на концерта. Та понеже стана дума за Виена. Нека да припомня. Новогодишните концерти на Виенската опера са ТРИ. На 30 и 31 декември и на връх Нова година 1 януари, който се гледа от цял свят.
Толкова ли не може концертите на КА „Дианополис“ да са ДВА. /А и всички други/. Първият Виенски концерт е за армията. За съжаление в Ямбол обече няма такава. Но концерта може да е образователен - първият. Все пак, в някое училище, някъде из Ямбол, все ще е останала някоя музикална паралелка. В читалищата също развиват музикални школи. Това е идея. Вторият концерт - да си е традиционият. Но, след като си влязъл в сграда, обновена за милиони и тя е отоплена добре, редно е да си оставиш някъде връхната дреха, а не където намериш за добре. Най-добре в скута.
Една вметка. Бях на концерта на Лили Иванова в зала „Олимпия“ - Париж. Тук ме питаха ''Имаше ли много българи в залата''. Отговарях ''Да''. Следваше нов въпрос: ''И как разбра''. ''Те държаха връхните си дрехи в ръце, на колене'' - отговарях. Гардеробната беше 6-8 евро на човек. Как да ги дадеш, като може и така. Така и така стигнах до тук, нека споделя още нещо, което видях там, а и другаде. Преди концерта се предлагаше и чаша шампанско. Пластмасова чаша със столче, можеш да си я задържиш, да я хвърлиш... Толкова ли е трудно това да стане и тук на концертите на КА ''Дианополис''.
В тази нова обстановка. Може и след концерта, одухотворен, за 5-10 минути да си поприказваш с приятели и гости. И понеже това липсваше, след концерта се отбих до близкото кафе, да се сгрея. С чай и малко коняче. Поискаха ми 3 /три/ лева. За концерта билета ми беше 2 /два/ лева. Е, това вече ми дойде в повече. Как за чай с коняче 3 лв., а за симфоничен концерт на КА ''Дианополис'' - 2лв. При това камерен ансамбъл с духови и ударни инструменти.
Затова казвам СИМФОНИЧЕН. Диригента, беше донесъл много неща от Виенския новогодишен, включително и това, че завърши с ''На хубавия син Дунав“ и ''Радецки марш'', както завършва по традиция концерта във Виена. Както и това, че ни вдъхнови да ръкопляскаме, отначало тихо, а след това все по-силно в такт с музиката на марша. Е, в този момент се почувствах там, във Виена. След концерта дойде отрезвяването.
Искам да бъда разбран правилно. Не хвърлям камъни в ничий двор. Но всички знаем приказката точно за малките камъчета. И е редно да подкрепим диригента, музикантите и солистите. ТОЧНО ТУК. Особено диригента. Той иска, да докара, част от Виена тук, при нас - в Ямбол. Нека да му помогнем. Повярвайте, аз знам, колко струва труда на музиканта, занимаващ се с опера.
Жельо Учков
издател