Изумителни текст на Борислав. Ненов и снимки на Денислав Стойчев (2 част)
Последните бири от снощи още не са прибрани от сутрешния персонал, но работници около хотел-ресторант Боровец има. Часът е малко след осем. Изнасят отломките от пожара, съсипал нощен клуб "Валентин", преди няколко дни. Една количка, три, пет, пораженията са големи и ако собственикът на заведението няма застраховка за него ще му побелеят без време косите.
Огънят е тръгнал явно някъде оттук, от подножието на клуб "Валентин", където са дървета и храсти (какво друго-това е лесопарк), изсъхнали свирепо през африканския месец август. Една клечка кибрит или хвърлен незагасен фас са, при това положение с ефекта на туби бензин, изсипани върху слама.
Аз не съм герой на Реймънд Чандлър и не мога да разнищя случая, а и компетентните органи, сигурно работят и по версията умишлен палеж.
Преди десетина дни, на 22 август, отново се качвах до върха на Боровец, но бушувалите зловещо огньове вече ме объркват кое отиде при първия пожар, кое е съсипано сега. Тогава бар "Валентин" бе непокътнат, сега му събират костите.
Неделя е, а зловещо тихо - нито пенсионери се борят с възрастта, чрез утринна гимнастика, следвайки съветите на изумителния Владимир Висоцки, нито кучкарите са на линия. Или са дръпнали към морето, или рано са прибрали домашните си любимци.
Без тях наистина е зловещо, сякаш е стреляно с напалм. Огньовете от печатницата, в която работя, се виждаха отлично, вървяха в индианска нишка - един, три, пет, девет, а Ямбол има само четири пожарни коли.
Духаше и силен вятър, което бе още напалм в унищожаването на лесопарка. Огънят ту се спускаше, ту се качваше по хълма, усилвайки мощта си и проправяйки си безпощадно позиции и вляво, и вдясно от асфалтовия път. Искрите са прескачали пътя, за разлика от миналия пожар, когато тук пламъците бяха укротени.
Все пак от върха се спускат две дами от третата възраст, разпалено коментирайки бежанския поток от Сирия към родината ни. Гласовете им са някак неправдоподобни сред обгорелите дървета и храсти, но все някой трябва да продължи да идва на хълма.
Някогашният детски кът е минал напълно в историята, подписана от огъня, над него боровете са с жестоко облизани от пламъците стволове и надали ще ги бъде.
На телефон 112 се обадил пазачът на Ретранслатора.Още в първите минути от бедствието, но въпреки пристигането на пожарните команди, огънят е нахлул в двора на повереното му съоръжение и е спрял малко преди къщичката, която го пази от пек и студ.
При първия пожар, край Ретранслатора беше чисто, сега е същият лунен пейзаж, какъвто е и почти целият лесопарк. Искрите и тук са играли своя неистов танц, тласкани от вятъра, за да преминат от другата страна на най-високата точка на "Боровец".
И от там надолу - един, пет, осем огньове, които видяхме от печатницата, сякаш излизащи от филм за епохата на Нерон. Изумително е, ала е факт, пожарът е заобиколил кръга, в който играят Паневритмия хората от Бялото братство. Лизнал е тревата на сантиметри от кръга и е...спрял. Не познавам скрижалите на Дънов, но докато съм там изпитвам страхопочитание към това малко чудо.
С мяукане отнякъде излиза коте от среден калибър и почва да върви в дирите ми. Спра ли - и то спира, тръгна ли, върви по мен. Дори птичка не се чува наоколо, въпреки разкошното слънце и сравнително ранния час.
Колкото и да стоя до кръга на Бялото братство, явно нищо няма да проумея, така че дръпвам бавно по обратния път, поглеждайки преди това към града. Оттук жилищен комплекс "Доктор Димитър Дончев" изглежда страшно далеч, за огъня обаче това са били кубчета на една ръка разстояние,щом е плъзнал до гаражите на хората и част от тях са излезли в опит да преборят стихията. А от "Д-р Дончев" до някогашния "Майчин дом" и Дома за възрастни хора е педя място. Пожарникарите обаче са успели тук вече да прекратят зловещата игра на огъня.
Присядам на колелото под върха, някога тук имаше скамейки, но и аз тогава имах коса, и се опитвах да примамя в обятията си една десетокласничка, така че няма смисъл да пощя спомени.
Котето се е притаило на няколко метра от мен и се готви за скок - макар и джобен, хищникът е вече събуден у него. После се появява бездомно куче, после чувам, най-сетне, птица, а нещо играе на една височинка, а като го издирвам, се оказва ситно коте, което се търкаля около майка си. Само е, как ли котката е пренасяла него и другите далеч от огъня. Или само това е имало късмет в оня ад на 3 септември?
От нощен клуб "Валентин", продължават да изнасят с количките съсипани мебели и тръби. На десетина метра от от бара е закотвен лек автомобил с пукнато от огъня стъкло и още няколко дамги по себе си. Щом стои, явно е застрахован и чака да оценят пораженията му.
Надолу пътят е бърз и пожарът не го е тропосал. Ромската махала дори е още тиха, вероятно уморена от снощната гълчава и магнетофоните, пуснати до дупка.
Компетентните органи казват, че при втория пожар са изгорели 500 декара от лесопарка, при първия бяха също доста.
Третият ще сложи точка на всичко и ще отиде обгореното за огрев...
Непременно вижте и текста и снимките още на Денислав Стойчев
тук http://www.yambolnews.net/index.php/drugosti/item/7108-