Разменна къща за спомени

Не съм те никога избирал на земята.

Тези дни Господ ни замеря с градушка –
пакостливо дете е понякога той, дебела глава.

Не сколасахме с четата, байо.
Залудо затрихме момчетата.
Залудо измряхме, Българио.

Пипи Дългото чорапче не иска да порасне

Любов и любов, и още любов –
не ми се мисли и не ми се слуша.

"Защото, скоро ще забравиш всичко, а малко по-късно всичко ще те забрави..."

Наградата „Дамян Дамянов“ /на Сливен/ за 2024 г. получИ поетът Кръстьо Раленков от гр. Пловдив .

Колкото и да настъпваш тревата, да я мачкаш и косиш, тя се изправя. И един ден те поглъща. Един ден тревата поглъща и тебе, и къщите ти, и богатствата ти, и мръсотиите ти, и гадостите ти, защото е трева

— Тя каза, че ще танцува с мен, ако й донеса червени рози — възкликна младият студент, — но в цялата ми градина няма нито една червена роза!