Волен Сидеров /който е роден в Ямбол/:Защо фигурата на президента в България е важна и защо Йотова изглежда безалтернативна? Това е темата на моя коментар „Свобода“.

Два месеца преди президентските избори теренът изглеждаше празен. Коментирах това преди броени дни и докато течеше моят коментар, буквално започнаха да се появяват първите фигури — като в детска рисунка, в която започваш да оцветяваш и излизат фигура след фигура.

Дори истинската новина, че българският екип от физици е направил успешен опит с ядрен синтез за първи път в света, беше изместена от известието, че Радостин Василев е издигнат от партия „Меч“ като кандидат за президент. Какъв ядрен синтез тук, какви атоми! Напротив, това е важно. Аз знам като провидец какво ще стане, ако Радостин Василев стане президент. Просто ще вика своите подчинени и който не слуша, ще го рита — нещо, което не се е случвало в президентския кабинет, така че ще имаме иновация.

Веднага по същото време се обяви и един друг невлязъл в парламента политик — Ивелин Михайлов. За него също знам какво ще се случи, ако стане президент. Там ще има географски премествания — президентската резиденция ще се премести от Бояна в „Исторически парк“.

Има заявка и от страна на Ченалова. Тя е бивш съдия, сега адвокат. Знам и там какво ще се случи: просто ще помилва и ще освободи редица убийци от затвора. Вече го е правила като съдия, ще го направи и като президент.

Има и други двойки, които се заявиха. Например Георги Димов и генерал Шивиков. Генерал Шивиков е ръководил българска военна част в Ирак, където загинаха наши войници и бяхме изцяло под американска шапка, изпълнявайки нечии функции. Сега обаче Шивиков е на правилни позиции и заедно с Георги Димов пледират, че са алтернатива на сегашното статукво.

Докато говорю тези думи, вероятно се появяват още и още фигури. Точно обратното на това, което всъщност е желанието на много български патриоти.

Има например един писател — Добри Божилов. Той вече призова в патриотичната ниша да се обединят всички партии, организации, формации и обществени фигури и да излъчат един кандидат, за да не се разпилява вотът. Добре звучащ призив, но ще си позволя да дам един професионален съвет на г-н Божилов (защото и аз съм писател) — той би трябвало досега да е разбрал психологията на българина. Ако искаш българинът да не направи нещо, посъветвай го да го направи. Така че, когато му кажеш: „Обедини се, за да излъчиш един кандидат — патриотичен и евроскептичен“, той се разпилява в няколко различни вота.

Тук въпросът е за тези няколко двойки (може би десетина общо), които ще се борят в една и съща ниша — да я наречем патриотична или различна от евроатлантизма, който вече е омръзнал на голяма част от българския народ. Да я наречем нещо ново, което би трябвало да смени тоя папагалски разказ за това как ние сме европейци и как нашият стратегически партньор е САЩ (които ни плюят в лицето непрекъснато и се държат унизително с нас). Тази песен е омръзнала на всички. Търси се президентска двойка, търси се президент, който да каже нещо различно. Къде е той? Кой е той?

Фигурата на българския президент е важна, въпреки че изглежда просто като представител, който си прави снимки за спомен и от него нищо не зависи. Не е така. Президентът по Конституция има право да излиза пред народа всеки божи день — по БНТ има запазено право да го прави. И когато го прави, той би могъл да дава насока, да разобличава, да казва кое не е наред и как трябва да стане.

Аз лично имам опит в това. Преди повече от 20 години съм го правил — макар и не по БНТ, а в една малка регионална телевизия, всеки ден в един и същи час за 10 минути. След время разбрах, че хората са спирали да вършат това, което правят, за да гледат този коментар, защото в него казвах точно това: кое не е наред, защо не е наред и какво трябва да се направи. Без тогава да съм президент, без дори да съм депутат или да съм направил партия. Какво остава, когато си на върха на държавата и имаш възможността да го казваш!

И тук не говоря за заяждане с изпълнителната власт. Не казвам, че на президентския пост трябва да застане някой, който всеки ден да се заяжда с правителството. Не, там трябва да застане човек, който да помага на правителството да върши това, което трябва за българския народ. Защото когато си на най-високата позиция, ти имаш дълг.

Едно време на старите монети е пишело: „Цар на българите по Божия милост и народна воля“. Какво значи това? Това означава дълг — да вършиш нещата по Бога. Ако не ги вършиш, започваш да служиш на другия. Тогава не заслужаваш поста, а заслужаваш хората да те презират и да искат падането ти от власт. Случвало се е много пъти у нас.

Така че стремежът към президентския пост не е игра на топчета. Не е просто: „Дай да регистрирам един инициативен комитет, ще съберем 21 човека, ако може да вземем медийния пакет от 40 000 лв. и да разделим някой лев“. Така разсъждават доста от участниците — някои от тях ги познавам лично, но няма да ги изброявам по име. Те си знаят.

Президентът може да бъде не просто коректив, а пътеводител на България — въпреки че няма право дори да внася закони в парламента (то пък като внасят закони тези, които имат право, какво ли добро се е случило).

Когато например военният министър излезе и каже нелепата фраза: „Иран извърши хибридна операция срещу България“, президентът — ако е човек на място — веднага трябва да даде отговор: „Министър Стоянов, не говорете нелепости, не ви отива на бялата коса. Иран не направи хибридна операция, а ни връчи нота, в която ясно каза: Вие се нареждате на страната на агресора“. И пред всички българи застава въпросът: правителството на чия страна е — на агресора или на нападнатата страна? Защото четири години ни проглушихте ушите как Русия е агресор, а Украйна — жертва. Тук имаме ли агресия? Израел и САЩ агресор ли са? Нападната страна имаме ли в лицето на Иран? Кажете ясно кой е агресорът! Това се отнася на първо място и за изпълняващата функцията президент Илияна Йотова.

Призивът на писателя Божилов всички да се обединят и да излъчат един кандидат няма да бъде изпълнен. Виждаме, че партиите, на които се разчита — включително „Възраждане“, които единствени в парламента държат някаква съпротивителна линия срещу продължаващия евроатлантизъм — също не са ясни. Костадинов не казва дали ще излезе като кандидат. Защо не смее? Най-вероятно се страхува от лош резултат или от сблъсък с опоненти като Радостин и Ивелин.

На тези избори всичко изглежда предопределено. Илияна Йотова няма нужда нищо да прави — тя направи каквото можа. Отиде на изложба за украсата на ятагана (намигване към мюсюлманското население), отиде на Шипка и нито веднъж не спомена, че Русия ни е освободила (намигване към ПП-ДБ) и разчита на вота на тези, които гласуваха за Радев.

Само че гласуването няма да се повтори. Много хора ще си кажат, че Йотова е сигурна и няма смисъл да гласуват, други — че няма за кого, и активността ще спадне. А когато активността спадне, положението за „сигурния“ кандидат става колебливо.

Пак ще се върна на 2006 година, когато Георги Първанов беше абсолютно сигурен кандидат. Срещу него трябваше да бъде десният кандидат Неделчо Беронов. Изведнъж се оказа, че аз отивам на балотаж. Срещу мен извадиха двойки, за да ми късат гласове, но въпреки това бих десните, защото хората бяха разбрали, че Първанов се е продал и е подписал унизителния договор за американските бази.

Сега Йотова е същият случай — „Първанов в женски образ“. Имаме уж ляв кандидат, който всъщност е по-атлантик от Соломон Паси. Такъв човек не може да бъде пълноценен президент.

И като не може — тогава кой? Кой е този, който се е заявил, показал е ясно за какво се бори и го е отстоявал през годините?

Аз знам. Чакам обаче вие да кажете. Очаквам точен отговор.