денят, в който баща ми , д-р Георги Илиев Славейков, ни напусна завинаги. Той беше от хората, които оставяха следи, където и да отидат, каквото и да направят, с когото и да се срещнат. Но времето минава, хората , които помнят, също си отива, а и не е само това.

Един град трябва да помни личностите, които са оставили своят отпечатък в живота му. Дори да погледнем само материалното, това са сградите на Първа и Втора поликлиника, сградата на клинична лаборатория, ортопедия, урология, административната сграда на болницата, сградата, в която се помещава ТЕЛК, стерилизационната и пералнята на болницата и т.н. След неговото управление като главен лекар нова голяма сграда на територията на болницата не е строена. Да, ремонти са правени, но не е построено нищо ново.
Мога да говоря много неща, но не е редно да го правя аз. Успявах да се сдържа, но в последно време нещата се промениха.
Все пак, има много хора , които помнят д-р Георги Славейков,които са работили с него, които под негово ръководство са израсли като лекари и администратори, хора,на които е помогнал като акушер - гинеколог и специалист по диагностика, и лечение на стерилитета, хора, в живота, и съзнанието на които е оставил някаква следа, хора, които могат да кажат, и разкажат много повече.
Той даде близо половин век от живота си на хората и медицината в този град.Той беше лекар, администратор , общественик, многократно награждаван - звание " заслужил лекар" , ордени Златен орден на труда , Червено знаме на труда , Кирил и Методий , Народна република България. Медалите, значките "Отличник на МНЗ" , на Червеният кръст и т.н. са над 20 ,не съм ги броил.
Той беше личност, която не можеш да не забележиш, а ако си имал личен контакт, не можеш да забравиш. А извън медицината, длъжностите и наградите, той беше човекът, който винаги съм искал да бъда.

д-р Илко Георгиев Славейков