Ямболският районен съд издаде едногодишна заповед за защита срещу жена, осъждана за кражби, която е без доходи и дом. Агресията е причинена от продължителен тормоз, алкохол и наркотици.

Ямболският районен съд, XVI състав, постанови РЕШЕНИЕ № 504 от 31.10.2025 г. по Гражданско дело № 20252330102269, с което наложи мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) на възрастна жена срещу нейната внучка.

Коя е ответницата: Внучка или дъщеря?

В хода на делото възниква неяснота относно родствената връзка:

• В молбата си молителката М. Д. Т. първоначално твърди, че ответницата Е. А. А. е нейна дъщеря, с която живее заедно.

• Въпреки това, още при образуването на делото и в крайните си мотиви, Съдът еднозначно установява, че ответницата е внучка на молителката. Съдът постановява, че страните попадат в обхвата на ЗЗДН, тъй като ответницата е "лице, което се намира в родство по права линия от втора степен на молителката, нейна внучка".

Подробности за причините и цитати

Съдът намира молбата за основателна, като кредитира представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Мотивите за решението се основават на доказателства за продължителен и тежък тормоз:

• Тормозът: Молителката твърди, че внучка ѝ е упражнявала "непрекъснат психически, емоционален и физически тормоз".

• Конкретен инцидент: Тормозът ескалирал на 16.07.2025 г., когато ответницата, след като ѝ били взети ключовете за квартирата, предизвикала скандал, нанесла "удари върху съседката, в последствие и към молителката, като по сигнал пристигнали органите на полицията".

• Заплахите: Според твърденията, ответницата е "лабилна и неуравновесена, склонна била към агресия и след като прекалявала с алкохол и наркотици била с абсолютно неадекватно поведение". Тя често се държала неадекватно, като отправяла "заплахи, че ще и отреже главата".

• Страхът: В резултат на това молителката заявила, че живее в "постоянен страх".

Съдът приема, че тези действия представляват "домашно насилие по този закон", осъществено като "постоянен психически, емоционален и физически тормоз спрямо молителката".

Наложените мерки за защита

Районният съд наложи на ответницата Е. А. А. следните мерки за защита по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, за срок от 12 месеца:

1. Задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката.

2. Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище.

3. Забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището и местата за социални контакти.

4. Забрана на всякакъв вид контакт с пострадалото лице, включително по телефон, електронна или обикновена поща.

Хуманитарният въпрос: Човек на улицата

Въпреки постановената заповед за защита, която цели сигурността на пострадалата жена, решението повдига и тежък социален въпрос.

От справка по делото се установява, че ответницата Е. А. А. е осъждана за престъпления от общ характер, употребява "различни видове дрога" от дълги години, и към момента е безработна, без средства и доходи и няма къде да живее.

С решението си съдът на практика отстранява това човешко същество, макар и справедливо определено като насилница, от единствения ѝ дом за период от една година. Съдът приключва казуса с налагането на мерките, но не се интересува от по-нататъшната съдба на жената, която остава на улицата. Това поставя пред обществото въпроса за институционалната подкрепа и ролята на държавата да осигури подслон и лечение на хора с тежки зависимости и бездомност, дори когато те са извършители на насилие.

В други капиталистически страни съдбата на такива отхвърляни, болни същества е уредена законова - те биват подлагани на лечение срещу зависимостите си. В социалната по конституция държава България въпросът не е уреден.

Бел. Яс решението подлежеше на обжалване пред ЯОС до днес. Дали е или не. Не знаем.