В. Кардамски (Експозе): Народ без мечта не е народ, а тълпа. Днес България стои на границата между две епохи. Старата, в която живяхме по инерция, и новата, която все още не сме започнали да градим. 36 години преход ни научиха да оцеляваме и ни отучиха да мечтаем. Вместо визия и възход имаме имитация на развитие. Вместо идеал – взаимни ценности. Българинът, който някога носеше вярата на възрожденците, днес се лута между унижение, равнодушие и подчинение. Свободата в най-добрия случай е понятие, а често алиби за злоупотреба от висшестоящи либерали.
Обществото се разпада на фрагменти – политически, социални и морални. Държавата, която би трябвало да бъде дом, бе сведена до административна статистика и все пак по този дебел слой отчаяние дълбоко в българската душевност тлее нещо силно. Жаждата за нова национална мечта. Не за богатство или за власт, а за възстановяване на смисъла, който прави нацията цялостна, единна и силна. Това е българската мечта. Не лозунг, а стратегия за духовно оцеляване в разпадащ се свят.
И така, първо, новият български консерватизъм. Това е грижа, а не реставрация. Думата консерватизъм, дами и господа, у нас често се бърка с ретроградност, но истинският консерватизъм не е носталгия, а морална хигиена срещу омърсената реалност. То е опазване на смисъла, докато светът се разпада в грохот и ускорение. Българският консерватизъм трябва да възроди онова, което ни е съхранило през вековете: вярата, семейството, знанието, труда и паметта. Да ни върне към усещането, че напредъкът без корени е просто хаос в движение. Това не е връщане назад, а спасяване на центъра, около който може да се гради държавата. България може да бъде модерна и прогресираща, но без да изтръгва и захвърля корените си.
Второ, образованието – това е националният суверенитет на духа. Както някога Възраждането започна със школото, така и днешното въздигане трябва да започне от там. Без високообразован и духовен елит няма национална държава, а без начетен и уважаван учител няма бъдеще. Българското образование бе превърнато в бюрократичен механизъм, който следва пътя на парите и произвежда дипломи, но не и личности. Истинската реформа трябва да върне авторитета на учителя и достойнството на знанието, да изведе училището от задушаващия прагматизъм, да го върне към духовността, да скъса оковите на сляпото следване единствено и само на материализма. Този прийом оформя децата като маргинали с притъпено чувство за добро и зло, заличено от противоречиви норми и ценности. Културата и историята не са излишни дисциплини, дами и господа, а имунитет срещу обезличаването. Образованието е висша форма на национална сигурност. По-важна е от оръжията и от армията. Народ, който знае, трудно бива колонизиран. Ние трябва отново да създадем и да възпитаме национално отговорна интелигенция. "Най-големият враг на народа е интелигенцията, отгледана от колонизаторите", казва Джавахар Алалнеру. Днес България страда именно от такава интелигенция, подвеждаща, зависима и послушна. Тя е критична към властта само когато не е на нейната трапеза. Затова трябва отново да създадем интелигенция с принадлежност и мисия към нацията.
Трето, държавата – организъм, не механизъм. Една от най-големите загуби на Съвременна България е чувството за държавност. Държавата бе превърната не в общо наше дело, а в бюрократичен тормоз. Но истинската държава е организъм, натоварен с доверие, с отговорност. Тя се крепи върху три прости неща: справедливост, памет и грижа. Когато едното от тях липсва, обществото започва да се разпада. Днес няма социална справедливост. Паметта се изключва под чужда диктовка, а грижата за човека е на последно място. Присъдата е издадена. Българската мечта не може да се реализира без нова социална философия, в която държавата е гарант на личността и достойнството ѝ, а не техен рушител. Първо обаче трябва да я спасим нея от властта, превърнала се в ликвидационна комисия на обществото. Възстановяването на държавността означава и възраждане на националната солидарност – от човека към човека, от гражданина към обществото.
Четвърто, сплотеността като стратегическа сила. България е на прага на най-опасната криза, не икономическа, а екзистенциална. Постепенно се превръщаме в общество без център, без общо чувство за мисия. Партиите вече не обединяват, а разделят. Институциите не служат на обществото, а поддържат статуквото. Елитите не водят, а се крият зад обещания, в които самите те не вярват. Затова новата мечта трябва да бъде мечта за смисъл, общност и единство. Не за фалшиво съгласие, а за обща цел, вкоренена в идентичността. Да преодолеем синдрома на вътрешния раздор, който близо 40 години е нашата национална слабост. Да върнем усещането, че сме един народ, а не население на една територия.
Пето, България и светът – дипломатическа идентичност на разума. В новия многополюсен свят мястото на България не е в периферията, а на чужди стратегии. Нашата сила е в дипломацията на разума, не на страха. България трябва да бъде мост, а не ехо. Да защитаваме мира не чрез заплаха от сила, а чрез мъдрост, култура и диалог. Всяка дипломация е силна само когато служи на собствения национален интерес.
Шесто. Идеалът като дълг. Мечтата не е бягство, тя е дълг. Народ, който не мечтае, се разпада. А народ, който се осмели да продължи да мечтае, се възражда. Народите, дами и господа, не умират от войни. Умират, когато престанат да помнят. България има нужда не просто от нови политици, а от нова представа за бъдещето, мечта и идея, които да събират, а не да разделят. Идеал, който не се измерва в проценти и статистика, а в градеж днес и за поколенията. Ако има нещо, което може да ни спаси сега, това е способността отново да вярваме, че нашето място под слънцето не е даденост, а мисия.
В. Кардамски: Дами и господа, здравейте. Вие сте с предаването България и светът. Аз съм Валентин Кардамски. Това предаване има за цел да търси или поне да направи опит за намиране на решение на основните проблеми, които ни касаят нас в България. То ще хвърля поглед, разбира се, и на всичко случващо се отвъд пределите на нашите граници, защото убеден съм, нашите проблеми са функция в голяма степен от това, което се случва в света. Спор няма. Аз няма да влизам в дебат с нашите политици дали това е така или не е така. Това е въпрос на лично убеждение. Благодарим на нашите домакини в Манса Студио. Първата ни тема ще бъде геополитическа, защото в момента сме свидетели на невероятни световни турбуленции в геополитически характер. Какви са те? Какво се крие зад тях? Какво може да се прогнозира напред в бъдещето? Говорим с професор Иво Христов. Здравейте, професоре. Огромно удоволствие.
И. Христов: За мене също.
В. Кардамски: Така. Започваме директно с въпроса. Едно от основните събития в момента е войната в Украйна. А след нея...
И. Христов: Нека да свърши.
В. Кардамски: Добре.
И. Христов: Да. Да не бързаме пред локомотива.
В. Кардамски: А защо?
И. Христов: Защото аз не мисля, че тя ще свърши в рамките на следващите няколко месеца. Така. Така. Мисля, че годината 2026 ще бъде решаваща за украинския конфликт. А разбира се, неговите измерения се очертават от сега. В момента, в който водим разговора в това студио, Покровск фактически е обкръжен физически вече. Хм. Последните остатъци от съпротива се подават и в момента върви вторичното обкръжаване на украинския гарнизон в Мирноград. Тоест, това е най-голямата тактическа загуба на украинската армия в началото на конфликта. Това от своя страна означава, че ще се отвори оперативен простор за руската армия поне по три направления – към агломерацията в Славянскрамадорск, по отношение Павоград.
В. Кардамски: Мхм.
И. Христов: Тоест, да обясня за нашите зрители, това означава директно към Днепър и евентуално по направление към Източно Запорожие, където ври вторична операция от юг на руската армия за заобикалянето на украинския укрепен район в Голя и поле. Това означава, че значителна част от лявобрежна Украйна е поставена под въпрос в следващите няколко месеца. Ако тези събития продължат по този начин, аз не виждам на този етап да мине Черен лебед по Насим Талеб и те да се преобърнат по някакъв друг начин. Така че украинската война влиза в съвършено нов етап. Виждаме напрежение в режима в Киев. Виждаме конфликти между военното командване от една страна, политическото управление от друга страна начело със Зеленски и на трето място, разбира се, доста фракции в Радата вече сериозно поставят под въпрос адекватността на управлението на Зеленски и неговия екип, който води страната към катастрофа.
В. Кардамски: Преврат...
И. Христов: Това са мокри сънища. Дали ще има преврат или не, става въпрос за режим, който е на външно управление. Неговата съдба ще се реши отвън, не отвътре. Може ли да бъде изоставен, защото има като че ли охлаждане на отношенията Вашингтон-Киев.
В. Кардамски: Това значи аз не казвам, че той ще бъде изоставен от Америка.
И. Христов: От Лондон дали ще бъде изоставен и Брюксел...
В. Кардамски: Трябва да питаме там. Добре. Казусът Одеса.
И. Христов: Това стои, но според мен на този етап не.
В. Кардамски: Тоест Путин се концентрира в онова, което каза в самото начало преди три години за войната. Четирите области, денацификация.
И. Христов: По всяка вероятност, по всяка вероятност това ще излезе извън четирите области.
В. Кардамски: Извън...
И. Христов: Да. Както виждате, в момента има руски аванпостове в... Какво? Аванпостове. Направо се водят бойни операции в Сумска област, а такива в Днепропетровска област.
В. Кардамски: Да.
И. Христов: И по всяка вероятност виждам зачестили ракетни бомбени удари в района на Чернигов. Обяснявам. Чернигов е областта, която прикрива Киев от изток. Ако там също се осъществи навлизане на руски войски, това означава разтягане на фронта с още 300-400 км. И възниква питането дали досегашните куратори на Киев ще оставят режима да се срути или ще ескалират конфликта, като сами влезат в него. Това е въпросът.
В. Кардамски: Тоест искате да кажете, че могат да вкарат и НАТО в конфликта?
И. Христов: Като нищо. Сега, разбира се, НАТО, да си го кажем директно, това са Съединените щати. Хм. Ако Америка... Аз не виждам сегашния управленски режим във Вашингтон да влезе в такава авантюра, твърде много други грижи има. А и стратегическият интерес на Америка е на съвършено друго място. Не знам къде е тяхната главна болка.
В. Кардамски: Болките са му две. Западното полукълбо...
И. Христов: Самата Америка и разбира се Китай. За тях украинският конфликт е наследен. Той е верига на краката на режима на Тръмп и те ще се опитат по всякакъв друг начин да се отърват от него. Европа, европейските елити и брюкселските елити, които са всъщност отвъдокеанското продължение на глобалистския елит, ситуиран във Вашингтон и на Демократическата партия, искат обратно да закопчават и двата крака на Америка с гирата Украйна и конфликта с Русия. Защо? Защото по този начин се спасяват и те. Ще се справят ли обаче? Защото като че ли Тръмп не дава сигнал, че ще стане муле като Байдън и преди него на интересите на Брюксел и на...
И. Христов: Тръмп влиза в зона на турбуленция. Хм. Факт. Когато ние говорим с вас, Ню Йорк вече беше спечелен на изборите от екзотична опозиция в лицето на индийски мюсюлманин, социалист и ислямист. Също много интересна комбинация. А в Америка вървят процеси, които аз ще го кажа директно – поради тежкия провинциализъм на българския обществен дискурс почти не се забелязват. Кои са те? В базата Колантико беше преди месец събран военният елит на Съединените щати. Ще прощавате, журналистите имате меко казано повърхностно и примитивно мислене и търсите само жълтината. Не говоря за вас, говоря по принцип. И всички се занимаваха с това, че генералитетът не бил станал и не бил ръкопляскал на Тръмп, който си просил ръкоплясканията. Това освен елементарно, примитивно и подскокливо мислене показва, че абсолютно нищо от тези хора не разбират от протичането на процесите и те се интересуват само от жълтината, от елементарната повърхност на нещата. За съжаление вече няма сериозна журналистика с много малки изключения. Говоря оная класическата журналистика на 70-те и 80-те години. Това е пропаганда и то елементарна. Очевидно три неща. Първо, срещата на управленския елит на управляващата гарнитура в Белия дом с военния естаблишмънт на страната.
В. Кардамски: Мхм.
И. Христов: На второ място, продължаващото мълчаливо разпълзяване и фактическа окупация на големите американски градове от американската армия. Безпрецедентен ход от времето на, мисля, че Виетнамската война. Трето, и то основно в демократическите щати, да. Те се подготвят за нещо. Трето, една значителна част от управленския елит, кабинета на Тръмп се е изнесъл във военните бази. Хм. Начело с държавния секретар...
В. Кардамски: Мхм. Марко Рубио също е военна...
И. Христов: Да. Което означава, че официалното обяснение за това е, че те не се чувстват достатъчно сигурни. Въпросът е защо не се чувстват достатъчно сигурни. Очевидно предстоят събития и се калкулира, че такива събития могат да станат възможни.
В. Кардамски: Гражданска война би могла да се случи, защото преди изборите за конгрес вече се спекулира и в тази насока.
И. Христов: Точно така. Да. Така че двете, грубо казано, кохорти са строили своите редици. Хм. А медийният дискурс, който се управлява от глобалистския елит, отново е, така да се каже, се е развихрил срещу Тръмп. Тръмп губи в информационния фонд. Да.
В. Кардамски: Категорично.
И. Христов: А, но аз мисля, че и той не му е грижа. Мисля, че той е стигнал до извода, че реалното съотношение на силите е по-важно от крясъците по медиите. Така че в Америка предстоят и всъщност в Америка вървят и протичат процеси, които според мен не са от голямо значение за бъдещето на света.
В. Кардамски: Отвлича ли вниманието в тази хипотеза обаче с нагнетяване на настроенията и напреженията във Венецуела?
И. Христов: Не.
В. Кардамски: В опит за това, че той се опитва да свали Мадуро, защото тук трябва да кажете това е война срещу Мадуро и наркокартелите ли всъщност или всъщност е война за петрол.
И. Христов: Това ми напомня за прекрасната максима на Гор Видал, който беше казал, че проблемът на арабите е, че техните държави са погрешно разположени върху нашия петрол. Та Венецуела е погрешно разположена върху американския петрол. Венецуела е страната с най-големи доказани находища в света на петрол и то петрол, който е лесно добиваем в тропически условия. От друга страна Венецуела, във Венецуела има сериозно китайско и руско присъствие. А никой не може да каже какво точно, но такова съществува и то доста сериозно. А изхождайки от това, че елитите, които докараха Тръмп на власт са изолюционистки по своя характер, те очевидно градят проекта Суперамерика, свръхконтинент, макрорегион, затворена крепост и така нататък. Под Америка се разбира всичко, което е от Южния полюс до Северния полюс през Гренландия, тоест доктрината Монро в нови условия на 21 век. За тях присъствието на архивраговете Китай и Русия в техния заден двор е крайно недопустимо. Освен всичко останало Америка има нужда действително и от петрола на Венецуела, въпреки че американците имат достатъчно собствени запаси. Плюс Америка е най-големият производител на петрол в света в момента. Но защо да няма още?
В. Кардамски: Защо да няма още, ако се води, ако ще се води война на континенти? Тук става въпрос за планиране за десетки години напред. Подозирате ли, че е възможно Тръмп да създаде криза с горивата на европейския континент, ако се стигне и до война? Макар че скачам, ще се върнем обратно в тия теми, но те са свързани между Израел и между Иран, затваряйки Румунския проток, вдигането на цената на петрола, Европа е на колене, има нужда от петрол. Ето го голямото количество нефт и...
И. Христов: Поради изключително меко казано неадекватната политика на брюкселските елити и техните ставленници в основните европейски столици – Париж, Берлин, Лондон. Да се каже, че това е точно така. Първо Европа преряза пъпната връв, разбира се, под американски натиск, директно да го кажем, за осигуряването на евтини енергоресурси от Русия. Това е вече общо място във всеки сериозен анализ. По този начин германската икономика се самоуби, тъй като това веднага редуцира нейната конкурентоспособност, а Германия е икономическото сърце на Европа. На второ място, разбира се, Европа зависи от нефтените и газовите находища на Северна Африка. Разбирайте основно Лажир, хм, Либия и разбира се находищата от Близкия изток. Войната в Близкия изток от Коведската криза насам от '91-ва година, но и преди това, е всъщност война не Америка да осъществи контрол върху нефтените находища, тъй като Америка почти не ползва близкоизточен петрол. Той го знае всяко дете, което се занимава със статистика.
В. Кардамски: Но и Сахил, и...
И. Христов: ...който контролира обаче енергийното сърце на света, което е именно Близкият изток, той всъщност държи в шах всички реални или потенциални геополитически противници на Америка. Неслучайно едно време това е била британската политика, с което американците плавно изземват и общо взето я поемат палмата на първенството в следващите 70-80 години. Защо? Защото ако вие контролирате Близкия изток, разбирайте гигантските находища на емиратите, на Персийския залив, на Ирак, на разбира се на Саудитска Арабия и разбира се плюс Северна Африка и разбира се Иран. Това директно означава, че вие поставяте под шах и контрол А Европейския съюз, най-големият консуматор на петрол от този район, Б Китай.
В. Кардамски: Точно.
И. Христов: И С Япония. Мхм. По този начин всъщност вие държите в шах всички останали свои реални или потенциални опоненти. Както казаше цинично един американски сенатор през 70-те години, малко след Виетнамската война, геополитиката е просто нещо. Цялото изкуство е в това да хванете своя противник за една определена част на тялото, а другите части на тялото сами ешелонирани ще дойдат след него. Да.
В. Кардамски: То това се прави в момента. Как обаче британската корона или по-скоро ситито, британското сити, ще си върне контрола тогава над Персийския залив?
И. Христов: Това са две различни неща. Ситито и британската корона.
В. Кардамски: Всъщност, да, точно исках да кажа ситито в случая, защото короната е фигуративна в случая.
И. Христов: Е, всички говорят за британска империя в сянка. Това е всъщност потъването на официалната британска империя, нейното разпадане, за да се превърне тя в мрежова структура, полу полувидима, полуневидима. Нейните лица и отблясъци се виждат през проекта Торан, да речем, или през украинско-полския, да речем, проект за голяма Велика Полша или нова линия Кързън от Финландия до Балканите и така нататък и така нататък. А нейните ръка се вижда в голямото влияние, да речем, на Лондон в крайбрежен Китай и Южен Китай, традиционна зона на контрол и влияние на Обединеното кралство в 19-и и в 20 век. А така че в това отношение са възможни много сценарии. Аз например си мисля, че едно от обясненията за това е внезапната антиизраелска вълна в Европа.
В. Кардамски: Съгласен.
И. Христов: Забележете, по време на ескалацията на кризата в Газа кои бяха страните, които внезапно откриха, че трябвало да бъде призната палестинска държава? Не.
В. Кардамски: Великобритания.
И. Христов: Великобритания, Канада и Австралия.
В. Кардамски: Всъщност първо бяха да Канада и Австралия.
И. Христов: Да. Директно казвам бившите доминьони на британската корона, в които все още британският крал е държавен глава. Внезапно те откриха 70-80 години след възникването на палестинския въпрос, че трябва да бъде призната държавата Палестина. Това означава директно влизане с бутонките по създаване на спортен език срещу Израел. Тогава много неща, които се струват на пръв поглед неясни, почват да придобият собствена логика. Като цяло поведението на Британия е антиизраелско от създаването на държавата Израел досега. А въпреки формално, че израелски и еврейският въпрос и създаването на израелска държава се ознава с прочутата декларация на лорд Балфор, въпреки че Лорд Родшилд е един от практическите основатели на държавата Израел и основен с провоществувател и естествено осъществява тотален натиск върху съответните среди за взимане на такова решение. Истината е, че старият британски естаблишмънт е дълбоко враждебно настроен срещу този проект и той директно или опосредствено, опосредствено, разбирайте през свои проксита в ислямския свят, където британците имат не само...
В. Кардамски: Само ще обърнем внимание, че организацията Мюсюлмански братя...
И. Христов: Хм.
В. Кардамски: ...е създадена, ако не се лъжа, 1932 година в зоната на Суецкия канал, който е под директно британско управление. Оставам другото за вашите зрители.
В. Кардамски: Възможно ли е да се стигне до война, която не е по уста Телавив-Техеран, а Анкара-Телавив?
И. Христов: Не, не. То това не е възможно. Поне на този етап не. Поради простата причина, че и Турция, и Израел си дават сметка, че такъв сблъсък е практически невъзможен. Говоря на реален сблъсък, не на думи. Иначе Ердоган е изключителен специалист в пропагандата. Хм. Той размахва антиизраелските лозунги, което се харесва на турската и на мюсюлманската улица. Същевременно прекрасно се търгува с Израел през Азербайджан, а и други места. Това го знаят всички. Тъй като заговорихме за Съединените американски щати и за Тръмп, искаше ми се да обърнем внимание за пропукванията в самата МАГА и в републиканската партия. Ранд Пол, който е известен сенатор от републиканците, казва: "Цел ад може да се разрази в МАГА, ако Тръмп повлече Съединените американски щати в делата на Украйна и ги задълбочи. Привържениците му ще се почувстват предадени, ако се опита да свали Мадуро." Следващо изказване Марджъри Тейлър Грийн, която беше първа, която застана зад него. Основната причина за избирането на Тръмп, казва тя, е отдалечаването от ерата на Буш-Чейни и че той обеща всъщност да скъса с войните. Тъкър Карлсън казва, че всъщност самата МАГА буквално е открадната от едни хора, които шепнат в окото на Тръмп и са облекли в момента тениски, на които пише МАГА, но те не са МАГА. Всъщност проблеми вътре в екипа на Тръмп ли има или промяна на самата негова политика, защото до вчера той казваше, че е миротворец, а започва да има провоен език.
И. Христов: Сега, любимият ми филм беше Туин Пийкс едно време като дете юноша с разбира се култовата реплика, че совите не са това, което са.
В. Кардамски: Което са.
И. Христов: Кой ви е казал, че МАГА е докарала Тръмп на власт? Масовката винаги има за задача да бъде масовка. Тя трябва да предаде масовидност и привидна подкрепа за един или друг политически курс. Все едно да кажете, че Хитлер е дошъл на власт, защото видиш ли националсоциалистката партия, която изведнъж става най-голямата партия в Германия, го е докарала на власт. Докараха го германските индустриалци в съюз с британски и американски такива. Всеки, който се занимавал с условията за възникването на Втората световна война и нацисткия режим в Германия, знае, че това са реалните мотори за възникването на националносоциалистския режим в Германия. Също и с Тръмп. Кой е казал, че Тръмп е дошъл на власт, защото изведнъж МАГА го е докарала на власт. МАГА беше достатъчно силна и в предишния мандат, но не го докара на власт. С фалшифицирани избори беше монтиран отново Байдън, беше извършена реставрация и въпреки това Тръмп дойде на власт с договорка с елитите на това, което популярно се нарича дълбока държава. Нито аз, нито вие, нито зрителите, нито ние разполагаме с конкретна информация. Тоест ние правим само догадки, стреляме във въздуха. Но това, което всъщност представлява опортунистичното поведение на Тръмп и на неговия екип, ясно показва, че той е междинна фигура в наместването, калибрирането на действителната власт в Америка между една и друга епоха. Той трябва да попълни луфта. Затова е неговото опортунистично и на пръв поглед абсолютно непоследователно поведение. Той всъщност изпълнява тези управленски импулси, които са му сведени, като не кажем, че той е директна марионетка. Много често вие може да манипулирате един политически деятел, а и не само политически деятел, като му създавате илюзия, че той живее в най-свободния от всички възможни светове и всички решения, които взима, са негови суверенни.
В. Кардамски: Мхм.
И. Христов: Всъщност изпълнявайки чужд сценарий.
В. Кардамски: Разглобява ли като последен въпрос за първата част Тръмп успешно Бретън-Уудския модел, за да налага нов и в този контекст дали е готов изобщо новият модел?
И. Христов: Не виждам такова нещо. Аз лично не виждам такова нещо. Това, което виждам, е, че Тръмп в момента концентрира усилията по това, което се нарича с клишето реиндустриализация на Америка. То не е... То всъщност влизането на Америка в нов технологичен цикъл. Стратегическо разширяване на дълбочината между нея и нейните партньори, щях да кажа конкуренти, в лицето на Китай, Европа, а и останалия свят. А хващането на това, което се нарича шеста технологична вълна с ключови технологични точки и ресурси в тях. На второ място, успоредно с това, винаги тази... това е стара англосаксонска геополитическа традиция. Винаги трябва не просто да разрешавате проблема, не трябва да допускате проблема да възниква. Това е реалното изкуство всъщност да го...
В. Кардамски: Второ да, а не да го предвидите. Вие трябва да създадете такъв проблем на своите противници. Тогава ги вкарате в, както казваше Збигнев Бжежински, в шахматна дъска, чиито правила вие сте измислили. Каквото и да правят те, винаги ще бъдат в условията на догонващи. Това е като в играта с клош – в зависимост от това как ще насочите удара на топката, вашият противник отсреща трябва да реагира. Той може да реагира прекрасно, но на удар и на посока, която вие вече сте предвидили с вашия удар. Това е изкуството на манипулацията на света и англосаксонците са го владели до съвършенство последните 300 години. Следователно и вие едновременно трябва да направите две неща, които взаимно не се изключват, да се допълват – да се откъснете от своите геостратегически противници и от друга страна да вкарате своите геостратегически противници в такъв коловоз, в който те никога да не могат да се откъснат.
В. Кардамски: Мхм.
И. Христов: Създавайки им камара от проблеми, вкарвайки ги в войни или в конфликти, а които всъщност ще ги направят негодни за реална конкуренция. Това се случва в момента с Европа, което бива просто сварявана в собствен сос.
В. Кардамски: Точно.
И. Христов: А първо трябва да кажем, че такова нещо като Европа не е имало никога и няма. Това. Първо, това е просто удобно клише. Това, което ние наричаме Европа, да си го кажем директно. До '89 година западната зона беше американски военно-политически протекторат, източната на Съветския съюз. След '89-90-та просто протекторатът се измести в източна посока. Илюзиите на така наречените европейци и европейски елити, че те всъщност са самостоятелни субекти на геополитиката и на икономиката, бяха много бързо попарени след опитите им да създадат собствено алтернативно поведение, ако си спомняте, във връзка с Втората война в Залива. Тогава, както знаете, Франция каза, че няма да участва в тази авантюра. Германия също, окупирана страна от Съединените щати, каза, че няма да участва в тази авантюра. Резултатът беше вълна от смяна на режимите в ключови европейски държави и слагането на тези жалки марионетки, които в момента управляват Европа.
В. Кардамски: Благодаря ви за това участие. Във втората част ще поговорим още за Европа и за мястото на България. Дами и господа, благодаря ви, че бяхте с нас. Гледайте ни в следващата част с професор Иво Христов. Надявам се да намерим отговорите, които и вас интересуват на въпроса къде се намира България в цялата тази работа. Благодаря ви отново.