Д-р Николай Михайлов: „България не е страна, която да бъде управлявана автократично от хора, които са морално и естетически под въпрос"

Четвъртък, 18 Декември 2025 21:35

Психиатърът анализира протестите, персонализацията на политическата криза и риска от заприходяване на народното възмущение

Цветанка Ридова: Здравейте.

Д-р Николай Михайлов: Здравейте, госпожо.

Цветанка Ридова: Може ли да кажете какво превърна протестите в огромна вълна?

Д-р Николай Михайлов: Това е натрупване на напрежение. То е банално да се каже, но е вярно. А освен това има идеална провокация. Идеалната провокация е персонализирана. Тя е съсредоточена върху образа на г-н Пеевски. Каквото и да говоря, това е вярно и каквото и да мисли той самият. Пеевски и Борисов са аномалия, която е идентифицирана като такава.

Към историята, славната история на г-н Борисов, който се настани в българската политика дълго и както се казва за свое удоволствие (00:00:46), се прибави, дойде почти изневиделица г-н Пеевски. И той има неблагоразумието, вероятно подстрекавано от негови компетентни съветници, PR специалисти и прочие, да се държи така, както се държи. Или нямат кураж да му кажат, че това е самоувреждащо и в крайна сметка ще го приключи. Той създаде образ на човек (00:01:39) почти Цезар на българската политическа сцена.

Цветанка Ридова: За кого говорите?

Д-р Николай Михайлов: Говоря за Делян Пеевски.

Цветанка Ридова: Да, разбира се.

Д-р Николай Михайлов: Борисов има друг тип. Известно е това. Той работи върху чувствата на суверена. Той има един манер да фамилиаризира политическия контакт, да създава интрига на лични взаимоотношения почти, да обикаля страната и прочие. Но този човек се явява с някакви директиви, произхождащи от собствения му несломим инстинкт да господства и да дава разпореждания, които нямат политическа аргументация (00:02:27) и не могат да бъдат обосновани, но се превръщат във факт.

Цветанка Ридова: Обаче те биват изпълнявани.

Д-р Николай Михайлов: И това дори и тъкмо това е елемент на скандала. България не е страна, която се управлява автократично от хора, които са морално и естетически, бих казал, под въпрос. Всичко това сумира един образ на българската политика изобщо и на нашия всепобеден или злощастен преход, кой както го разбира. Във всеки случай има нещо грешно в българската политическа история, в новата политическа история. Има някаква системна неудача, особено свързана (00:03:17) със съдебната система, която е формен скандал, защото тя не функционира, освен като гарант на недосегаемите личности.

Цветанка Ридова: За няколко човека.

Д-р Николай Михайлов: За няколко човека. Това, разбира се, не може много дълго да бъде търпяно. Има заслуга на тези, които са в движението „Правосъдие за всеки", че актуализираха тая тема и успяха да я наложат като тема на деня. От дълго време се явяват редовно, не в много големи количества, но все пак се явяват пред съдебната палата и казват това. Има фигури, които се заеха с тая работа, които трябва да бъдат помнени. Тази прословута съдебна реформа (00:04:02) е от критично значение за българската политическа съдба. Направо ще кажа, защото това е някакъв скандал. Прокурор, който не е адвокат на държавата, а адвокат на няколко души, които са го наели за негово този път удоволствие, които са го монтирали там в ситуация на абсолютна предвидимост.

Цветанка Ридова: За кого говорите?

Д-р Николай Михайлов: Говоря за главния прокурор, за изпълняващия функциите и така нататък (00:04:48). Говоря за един съдебен съвет, който има удивително висока заплата, както се разбра. Да не издребняваме, но говоря за чудовищни от гледна точка на българския стандарт суми. Виждаме ги на телевизионния екран всеки път в едно особено заклето мълчание като заседание на масонска ложа. Разменят някакви неща и взимат някакви решения обикновено, за да не взимат никакви решения от тези, които са необходими. Тази работа е скандал.

Следователно два, минимум два скандала. Едното е дългата история на криминална заетост на хора, които решиха да се означат официално като политически фигури, като хора, които ще управляват България. В случая с г-н Пеевски (00:05:37) това беше изиграно направо с брутална откровеност и крайно неуважение към българската публика. Това е много важно. В един момент тези, които се занимават с TikTok и прочие, не ги знам точно какво са, във всеки случай общуват помежду си интензивно, имат свой код на общуване. Решиха да направят един акт на перформативна политика, да се забавляват известно време с всичката сериозност, на която са способни. Правят това и сега. Това ще има някакъв резултат, но политическото продължение е под въпрос (00:06:23), защото то е друго пространство, друга активност и друга задача. Те, разбира се, са неспособни на това.

Цветанка Ридова: Да. А и друг брои бюлетините, както се казва. Ние видяхме по какъв начин се броят, защото това също има значение. На практика се оказва така, че моралният протест изпревари социалния, какъвто мнозина вещаеха, че ще се случи февруари-март месец.

Д-р Николай Михайлов: Да, моралният изпревари евентуалния социален протест (00:06:59), който някои пророкуваха.

Цветанка Ридова: Според вас в тази коалиция тройна официално, четворна неофициално, макар никой да не отричаше присъствието на ДПС – Ново начало, кой е губещият? Има ли губещ или има ли печеливш в тази ситуация?

Д-р Николай Михайлов: Да. От тези четири субекта, които ни управляваха досега, всички подозират, че печелещи са собствено тези, които не са в коалицията – ППДБ, имам предвид.

Цветанка Ридова: А това е другата прогноза, за която не ви питам. Искам да кажа тези четири субекта, които управляваха.

Д-р Николай Михайлов: Разбирам. Официално и неофициално. Има катастрофа за малките партии. Наблюдавам сега (00:07:39), не с особено голяма съсредоточеност, защото това не привлича изрично вниманието, че ИТН прави някакви маневри, телодвижения, както се казва, да заеме някаква по-активна позиция, да проговори и да действа както се казва разумно. БСП се позовава на собствените си социални опити в тая сглобка, тоест че са свършили някаква работа според лявата идеология и имат, така да се каже, оправдание да участват в това, което е иначе...

Цветанка Ридова: То беше заложено в бюджета, който не приеха.

Д-р Николай Михайлов: Все едно. Иначе остава някаква следа чисто риторична (00:08:26), могат да казват: „Това ние бяхме тука, защото сме леви, защото сме БСП" и тъй нататък. Управлението, казва един от техните хора вчера или днес, е успешно на БСП. Вярвате или не вярвате? Бойко Борисов, разбира се, е заподозрян, не атакуван. Само че той има една версия за себе си в критична ситуация, че представлява боцман на борда и че е котва в бурно море. Това е човек, на който може и само на него може да се разчита в състояние на криза, защото всички други са дилетанти. Той има един силует на човек, който дълго е бил ангажиран с това да спасява България. Такава е легендата (00:09:13).

Сега прави интересни движения, съобразени с неговия общо взето верен или легендарен митологичен инстинкт за ориентация, според който той едновременно трябва да се отстрани леко, за да може ударът да бъде поет, ако бъде поет въобще от Делян Пеевски, веднъж. И втори път да направи необходимото от негова гледна точка, да дискредитира тези, които уж ръководят протеста, а това са именно господата от ППДБ, и да покаже, че протестът не решава политически въпроси, а отнема от без и без друго осакатения и прочее труден бюджет (00:10:04). „Тези няма да получат, тези няма да получат, тези няма да получат. Мислете кои са виновниците" – тези, които превръщат политиката в някаква бурна масова морална реторика на улицата.

Цветанка Ридова: А когато го попитат тези хора: „А вие защо не приехте този бюджет, който щеше тези и тези и тези да им даде и имате мнозинство", какъв би бил отговорът?

Д-р Николай Михайлов: Асен Василев не ми даде. Всичко това е една процедура на прехвърляне на отговорност (00:10:46). Асен Василев прави същото в обратната посока. Това са хора, които не поемат отговорност в политиката. Това не е най-любимото нещо, когато бъдеш призоваван да го извършваш.

Цветанка Ридова: Но вижте, ППДБ, ако ме питате за това...

Д-р Николай Михайлов: Питам ви. Добре, за всички говорим. Не, нека и за тях. Аз се безпокоя, че този протест – ще направя една рискова метафора – ражда по естествен начин в процеса нещо подобно на протестна олигархия, на хора, които ще управляват дистанционно с този протест, за да могат да заприходят неговите електорални резултати утре. Това са инициаторите на този протест (00:11:34), макар че те са инициатори в много условен смисъл на думата. Ние говорихме с вас, че става дума за спонтанен акт на масово възмущение от безобразие. Това е чарът на този протест. Той трябва да бъде приветстван и ние го правим с вас.

Цветанка Ридова: Добре. А кога агресията се настанява в политиката? Защото това, което се случва напоследък, тези обидни – те започнаха отдавна да си говорят грозно, да се обиждат, да са на малки мина, но стигнахме до физически бой, нещо нехарактерно за българския парламент.

Д-р Николай Михайлов: Първо, протестът поначало не се прославя с някакви специални рационални открития, решения и прочее (00:12:17). Протестът е емоционално състояние. При това страстно състояние е възмущение. Има една временна, как да кажа, мораториум на разума. Временен. Той е сведен до някакви прости клишета, лозунги, които се обработват реторически и биват припознати фигури, които впрочем се натрапват в оптиката на тези, които участват в процеса и правят това професионално. Могат да го направят с аватари вътре. Има хора, които организират. Това е техниката за манипулация на протеста (00:13:02), която при всеки протест, доколкото се чудят действащи политици към момента, е манипулиран. Това е неизбежност.

Много голяма тъга има в това, че протестът, който е чист и по как да кажа юношески наивен в някакъв смисъл – генерация Зет не може да бъде другояче – накрая бива заприходен от хора, които знаят своята тънка игра. И скандалът на положението е такъв. Историята е такава, че те възпроизвеждат същото, което е предизвикало протеста, моля ви се, в друго издание, но същото буквално (00:13:52), защото това е вече императивът на реалната политика, ще кажат, на неизбежността да се правят компромиси. Рискът сега е такъв именно, защото няма много големи възможности за комбинация.

Цветанка Ридова: Радев би ли се превърнал в сериозен играч, който ще размести политическата карта, че да не се повтаря това същото, което казвате вие? Най-краткият отговор, моля.

Д-р Николай Михайлов: Да. Някои казват, струва ми се достоверно, че Радев и неговата предполагаема партия, ППДБ, евентуално някои от тези партии (00:14:41), дори партията на Костадинов или Мечков и прочие, могат да образуват нещо като Отечествен фронт, който ще се разпадне в перспектива, защото е неорганичен и е свързан с големи компромиси за участниците. Но това е условието, за да може този модел, за който говорихте и преди мен, да бъде катурнат много категорично, иначе това не е сигурно.

Цветанка Ридова: Благодаря за разговора.

Д-р Николай Михайлов: Благодаря и на вас, че отново избрахте „Лице в лице". Ще се видим след малко в 8:10.